Решение № 330 от 28.06.2024, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Дупница, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря И. Д. Г. като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20231510101279 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Й. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, Л. И. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Р.

И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, са предявили срещу Е. Б. М., ЕГН: **********, и Г.

И. М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 537 от ГПК.

Ищците твърдят, че са придобили по наследство от общия им наследодател Г. С. К., б.ж. на с. ***, починал на 16.03.1959г., правото на собственост върху общо 2/8 идеални части (първият ищец-1/8 ид.ч., а втория и третия-по 1/16 ид.ч.) от ПИ с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-58/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с площ от 3925 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лИ.да, категория на земята: 8, номер но предходен план: 016001, при съседи: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** и

***.

Твърдят, че дядо им Г. С. К., на 19.08.1942г., заедно с брат си К. С. К., б.ж. на с. ***, починал на 08.03.1993г., са закупили от Д. В. Л., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 70, том II, рег.№ 1469, дело № 411 от 19.08.1942г., 4/четири/ декара от нИ., находяща се в землището на с. ***, цялата от 8 /осем/ декара, при съседи: С. Д. Л., Д. В. Л. и братя Г., която нИ. владели до внасянето й в ТКЗС ***.

С Решение № 0103 от 27.09.1997г., влязло в сила на 05.02.1998г., Поземлена комисия гр. Дупница възстановява правото на собственост на наследниците на К. С. К. и Г. С. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: лИ.да от 3.926 дка, осма 1 категория, ***“, имот № 016001, по картата на землището, при граници /съседи/: № 000239полски път на кметство ***, № 016021-лИ.да на кметство ***, № 016002-лИ.да наследници на С. Д. Л. и № 000113-населено място на кметство ***.

Предвид обстоятелството, че не живеят в ***, през 2009г. ищците дали съгласие на ответницата Е. Б. М., тяхна братовчедка и наследница на Г. С. К., да ползва дела им от лИ.дата и да получава плодовете. Тя приела тази уговорка и до момента страните не са имали спорове за собственост относно лИ.дата.

На 20.06.2023г. получили уведомление от СГКК гр. Кюстендил, че ответницата Е. Б.

М., заедно със съпруга си Г. И. М., са се снабдили с нотариален акт за собственост № 9 от 18.04.2023г. на нотариус С. С. за целия поземлен имот с идентификатор *** и въз основа на който като собственици на процесния имот са заличени К. К. и наследници на Г.

К..

С оглед изложеното, ищците искат съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците правото им на собственост върху 2/8 ид. части (Й.

Г. И.-на 1/8 ид.ч, а Л. И. Н. и Р. И. К.-на по 1/6 ид.ч.) от процесния имот и да отмени до размера на 2/8 ид.ч. констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират като собственици на целия имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Ответниците излагат следните, резюмирани накратко, възражения срещу предявения иск:

1.От 1992г. са заградили имота в сегашните му граници и площ и нанесения имот с идентификатор *** по КККР на село Яхиново е заснет по фактическото му ползване на място и установени граници; 2. Собственик на имота, който е заграден, са ответниците, на основание давностно владение, начинаещо от 1992г. от когато само те и близките им син, снаха и внуци, имат достъп до имота и го ползват и владеят, което положение е явно, необезпокоявано и продължило повече от законоустановения срок, като друго лице няма достъп и ползване на имота, не е допускано в същия; 3. Всички подобрения в имота са извършени от ответниците, като никога не е имало противопоставяне от когото и да било; 4.

От 1992г. ищците и праводателите им не са ползвали и имали достъп до процесният имот, като са загубили правото си на собственост на имота, без значение каква считат че е квотата им в съсобствеността.

Ответниците оспорват твърденията, изложени в исковата молба, че ищците са собственици на сочените в исковата молба идеални части на заявеното основание, както и начина на образуване на същите тези идеални части. Излагат пространни съображения за придобИ.не на имота по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

От представените с исковата молба удостоверение за наследници изх.№ 134/11.07.2023г., и удостоверение за наследници изх.№ 19/26.01.2023г., съставени в с. ***, *, 2 се установява, че страните са наследници по закон на Г. С. К., б.ж. на с. ***, починал на 16.03.1959г.

От представения с исковата молба и неоспорен от ответниците Нотариален акт за покупко-продажба №7, том ІІ, регистър 1469, по описа на Дупнишки околийски съдия, че братята К. С. К. и Г. С. К.са закупили от Д. В. Л., 4/четири/ декара от нИ., находяща се в землището на с. ***, цялата от 8 /осем/ декара, при съседи: С. Д. Л., Д. В. Л. и братя Г..

От представеното с исковата молба решение № 0103 от 22.09.1997г. на Поземлена комисия-гр. Дупница, влязло в сила на 05.02.1998г., е видно, че с него е възстановени правото на собственост на наследниците на К. С. К. и Г. С. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: лИ.да от 3.926 дка, осма категория, ***“, имот № 016001, по картата на землището, при граници /съседи/: № 000239-полски път на кметство ***, № 016021-лИ.да на кметство ***, № 016002-лИ.да наследници на С. Д. Л. и № 000113-населено място на кметство ***, за който имот не се спори че е идентичен с процесния ПИ с идентификатор № ***, с площ от 3925 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лИ.да, категория на земята: 8, номер но предходен план: 016001, при съседи: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 9, том ІІ, рег. № 1580, дело № 197 от 18.04.2023г. по описа на нотариус С. С. (копие от нотариалното дело е прието като доказателство по делото) за целия поземлен имот с идентификатор ***.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото В. А. стоянова-дъщеря на ищцата Й. Г. И. и първа братовчедка на ответницата Е. Б. М., които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и кредитира като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, се установява, че майка й е сънаследник на имот в ***, представляващ нИ., оградена мрежа, която се ползва в една част за зеленчукова градина, а в другата си част е засадена с овощни дръвчета. Този имот ищцата Й. И. притежава по наследство от баща си Г. К.. Свидетелката дава показания, че преди повече от десет години, в телефонен разговор ответниците поискали от майка й да изкупят нейния дял от имота, но тя им заявила, че няма да им го продаде. Е. М. искала всички останали сънаследници да се откажат от наследството в нейна полза и да й продадат имота на държавни цени. Споделя за уговорка между останалите сънаследници, от една страна и Е. М. и съпругът й-от друга страна, последните да ползват и стопанисват имота безвъзмездно, като събират плодовете от него, докато се ликвидира съсобствеността върху него.

Ангажираните от ответниците свидетели Д. И. А. и В. Г.ев С., които са съседи на процесния имот, дават показания, че за период повече от 20 години имотът се обработва и стопанисва единствено от Е. и Г. М.и, като в част от него има засадени овощни дръвчета, а останалото е зеленчукова градина. Преди възстановяването му имотът е бил селско игрище, а след това е заграден от ответниците с циментени и метални колове и мрежа, има поставена 3 врата с катинар, като достъп до имота имат само ответниците. Свидетелите не са видели никой друг да посещава имота и да влиза в него, не знаят за спорове или договорки между ответниците и други лица относно собствеността и ползването върху имота.

По делото са изслушани, по искане на ищците, по реда на чл.176 от ГПК, обясненията на ответницата Е. М., която отрича да имало уговорка между нея и ищците относно ползването на имота, както и че въобще са водили разговори във връзка с полването или подялбата на имота.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика.

От приетите като доказателства писмени документи (констативния нотариален акт, издаден в полза на ответниците, решения на ПК-Кочериново за възстановяване правото на собственост върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ и удостоверение за наследници) може да се направи категоричен извод, че за ищците е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за право на собственост срещу ответниците.

В настоящия случай, по делото се установява по безспорен начин, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследниците на К. С. К. и Г. С. К. с решение № 0103 от 22.09.1997г. на Поземлена комисия-гр. Дупница, влязло в сила на 05.02.1998г., както и че страните по делото са наследници по закон на Г. С. К..

Неоснователни се явяват, според настоящия съдебен състав, възраженията на ответниците за придобИ.не на процесния имот по давност. По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобИ. правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобИ.не на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да 4 намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност (съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници (Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК; Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о.; Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о. и др.). Съдът счита, че не се доказа в настоящия процес ответниците да са обективирали поведение пред ищците, което да им покаже по недвусмислен начин, че са завладели процесния имот, както и че са владели същия явно и непрекъснато в законоустановения давностен срок. Обстоятелството, че същите са заградили процесния имот и са го стопанисвали с грижата на добри стопани, не променя този извод.