Решение № 2621 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2621 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100104343 по описа за 2025 година

Производството по гр. д. № 4343/2025 г. на СГС е образувано след като е прекратено гр. д. № 30409/2024 г. на СРС и делото е изпратено по подсъдност на СГС. По гр. д. № 30409/2024 г. на СРС са присъединени гр. д. № 60404/2024 г. и гр. д. № 1496/2025 г.

Предмет на производството е сумата от общо 50096.42 лв. – представляващо дължимо възнаграждение за периода за периода месец март 2021 г. – месец януари 2023 г. и за периода месец март 2023 г. – месец септември 2023 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата. Като се иска установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 ГПК, както следва:

- 21130,41 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от месец март 2021 г. до месец декември 2021 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав;

- 23518.59 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от месец януари 2022 г. до месец декември 2022 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на 1 културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав;

- 5 447.42 лв., представляваща дължимо възнаграждение за месец януари 2023 г., и за периода от месец март 2023 г. до месец септември 2023 г., по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2024 г. до окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

Ищецът твърди, че на 11.12.2020 г. е сключен Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД № РД11-00-235 между ищеца и министъра на културата на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата.

Съгласно сключения договор ищецът приел да управлява и представлява дружеството с грижата на добър стопанин и в интерес на последното, като за осъществяваното управление имал право на месечно възнаграждение. Сочи, че договорът е бил сключен за срок от 3 години, като същият бил прекратен, за което ищецът бил уведомен с писмо с рег. № 24-00164/20.10.2023 г. на министъра на културата и Протокол № ПР78/12.10.2023 г. Излага, че за периода месец март 2021 г. – месец септември 2023 г. са начислени, но неизплатени възнаграждения по Договора в общ размер на 50096,42 лв. Сочи, че е изпратил две покани до ответното дружество за заплащане на възнагражденията, но плащане не постъпило. По образуваните заповедни производства били постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК от ответника. Ищецът предявил исковете по чл. 422 ГПК, по които били образувани гр. д. № 30409/2024 г., гр.д № 60404/2024 г. и гр.д. № 1496/2025 г. на СРС. Моли да се признае за установено съществуването на вземането. Претендира разноски както за исковото производство, така и за ч. гр. д. – ч. гр. д. 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав, ч. гр. д. 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав и ч. гр. д. 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба по всяко от първоначално образуваните искови производства. Отговорите са със сходно съдържание.

Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че не е представен договор за управление, в който да е определено претендираното от ищеца възнаграждение, като сочи, че липсват доказателства за определяне на възнаграждението на ищеца по реда на чл. 56 ППЗПП. Излага, че ищецът не е конкретизирал как, кога и с какъв акт е определено възнаграждението му, респ. и размерът на същото. Твърди, че представеното в тази връзка от ищеца счетоводно удостоверение, издадено от дружеството, не доказва основателността на претенцията му, като в тази връзка сочи и, че удостоверението е за период, през който ищецът е бил директор в дружеството и респ. е имал контрол върху счетоводните 2 вписвания. Твърди, че ищецът е завел и други производства относно неплатени възнаграждения по същия договор. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От И. К. П. е подадена допълнителна искова молба. Оспорва отговора на исковата молба. Съгласно чл. 6 от Договора за управление – членът на СД имал право на месечно възнаграждение съобразно закона, подзаконовите нормативни актове и договора. Съгласно чл. 9 възнаграждението на член на СД се формирало по реда на чл. 56 ППЗПП. В учредителния акт на дружеството било записано, че възнаграждението се определя от едноличния собственик на капитала. Посоченият размер на възнаграждението в удостоверение изх. № 118 от 30.11.2023 г., издадено от гл. счетоводител на ответника, бил определен по реда на чл. 56 ППЗПП. Падежът на всяко вземане било първото число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Моли за уважаване на иска.

С отговор на допълнителна искова молба на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД излага, че спорът бил дали на ищеца е определено възнаграждение каквото той претендира.

Възнаграждението не било определено по реда на чл. 56 ППЗПП. Представеният договор не доказвал претендирания размер на възнаграждението. Счетоводната справка била частен документ и не установявала вземането. Вземането могло да възникне единствено от правни актове, осъществяващи изискванията на чл. 56 ППЗПП каквито не се сочили и представяли.

Моли искът да бъде отхвърлен.

С протоколно определение от 29.01.2026 г. е указано на страните, че с крайния акт по съществото на спора на основание чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, съдът служебно ще превалутира претенцията за дължимо възнаграждение в размер на 25 613.89 евро /представляващи превалутирани 50 096.42 лева/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 422 ГПК вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ вр. с чл.

79 ЗЗД;

Видно от приложените ч. гр. д. № 12116/2024 г. по описа на СРС, 182-ми състав, ч. гр. д. № 12065/2024 г. по описа на СРС, 61-ви състав и ч. гр. д. № 12066/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по подадените заявления по чл. 410 ГПК /в заявлението по ч. гр. д. № 12065/2024 г. на СРС /л. 4 от делото/ е посочен периодът на претенцията от м. януари до м. декември 2022 г./, в които ясно са посочени период и размер на претенции и издадените заповеди за изпълнение. Длъжникът е подал възражения в срока по чл. 414 ГПК /виж л. 20-21 от ч. гр. д. № 12066/2024 г. на СРС, л. 40-41 от ч. гр. д. № 12116/2024 г. на СРС и л. 24-25 от ч. гр. д. № 12065/2024 г. на СРС/, установителни искове за съществуване на вземанията са предявени в законоустановения срок /виж л. 23-25 от ч. гр. д. № 12066/2024 г. на СРС, л. 43-46 от ч. гр. д. № 12116/2024 г. на СРС и л. 28-31 от ч. гр. д. № 12065/2024 г. на 3

СРС/. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваните заповедни производства и настоящото дело /към което са присъединени по реда на чл. 213 ГПК гр. д № 60404/2024 г. и гр. д. № 1496/2025 г./, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С определение от 18.07.2025 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че е сключен Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфеи“ ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., който договор е представен по делото. По силата на възникналото правоотношение, ищецът, в качеството си на член на Съвета на директорите /СД/, се задължил да управлява и представлява дружеството за срок от три години, считано от 19.10.2020 г. Договорът е сключен на основание чл. 221, т. 4 от ТЗ, като е представен и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на културата, с който ищецът е преизбран на член на съвета на директорите на ответното дружество за срок от 3 години, считано от 19.10.2020 г. В чл. 9 от договора е предвидено, че възнаграждението на члена на СД се формира по реда на чл. 56 ППЗПП, а съгласно чл. 10 членът на СД може да получава и тантиеми съгласно чл. 56, ал. 8 ППЗПП, при нарастване на счетоводните печалби през отчетната спрямо предходната година и при условие, че дружеството няма непокрита загуба от предходните години и просрочени задължения. Тантиемите са за сметка на печалбата след данъчното й облагане и заделянето на нормативно определените части от нея за резерв на дружеството, отчисления от печалбата или дивидент в полза на собственика на капитала в размер, определен от него, от едно до три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните органи.

Представен е по делото протокол № 1 от 07.02.2023 г. на СД на „Аудиовидео Орфеи“ ЕАД, с който поради наличие на финансови затруднения са коригирани възнагражденията на членовете на СД, като размерът на възнаграждението на М.Г. и И. П., определен по реда на чл. 56, ал. 9 ППЗПП след преизчислението по ал. 6, е прието да не може да надхвърля еднократния размер на минималната работна заплата /л. 68-70/.

В удостоверение изх. № 118 от 30.11.2023 г., издадено от гл. счетоводител на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД се посочва, че ищецът има начислени, но неизплатени възнаграждения за периода от м. март 2021 г. до м. септември 2023 г. в размер на общо 50 096.42 лева.

Процесното правоотношение е прекратено въз основа на Протокол № ПР-78/12.10.2023 г. на едноличния собственик на капитала на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, като ищецът е освободен като член на СД, но не е освободен от отговорност за дейността му като член на съвета на директорите. Задължението за плащане на възнаграждение на членовете на СД отпада с прекратяване на договора за възлагане на управление или с взимане на решение относно възнаграждението от едноличния собственик на капитала, в чиято компетентност е това.

Видно от представена по делото покана за доброволно изпълнение вх. №04/09.01.2024 г. И. К. П. е поискал от „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД, в 10-дневен срок от получаване на 4 поканата, заплащане на сумата от 50 096,42 лева, представляваща неизплатени и дължими възнаграждения по договора за процесния период.

В ССчЕ на вещото лице А. Т. Б. е посочено, че размерът на неплатеното възнаграждение за периода м. март 2021 г. – м. октомври 2023 г. по Договор за възлагане на управлението на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД №РД 11-00-235 от 11.12.2020 г., възлиза на стойност 55 888.44 лв. Заплатеното на ищеца възнаграждение по договора за разглеждания период е в общ размер на 1 017.95 лв., платени по банков път, а именно: за м. 02.2023 г. – 605.27 лв. и за м. 10.2023 г. – 412.68 лв. Изчислението е извършено въз основа на фишове за работна заплата. Приложена е към заключението справка за начислени и дължими възнаграждения на ищеца /Приложение № 1 към ССчЕ/. От приложението е видно, че за периода м. март 2021 г. – м. декември 2021 г., на ищеца е начисляване ежемесечно възнаграждение в размер на 1300 лв., като за месеците март, юни, септември и декември 2021 г. са му начислени и допълнителни суми в размер на трикратния размер на месечното възнаграждение. За периода м. януари – м. декември 2022 г., на ищеца е начисляване ежемесечно възнаграждение в размер на 1300 лв. до месец март и 1420 лв. от месец април до края на годината, като за месеците март, юни, септември и декември 2022 г. са му начислени и допълнителни суми в размер на трикратния размер на месечното възнаграждение. За периода м. януари – м. октомври 2023 г., на ищеца е начисляване ежемесечно възнаграждение в размер на 1560 лв. за месец януари, по 780 лв. за периода от месец февруари до месец септември и 531.82 лв. за месец октомври. Определеният от вещото лице общ размер на дължимите възнаграждения е в нетен размер след съобразяване на ДОД и осигуровки.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40aa1179-7f15-4343-a0cf-e43645a01e0f