Решение № 169 от 31.07.2023, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 632/2023
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 31.07.2023
- В сила
- 16.08.2023
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 169 от 31.07.2023 г. по АНД № 632/2023 г. по описа на РС-Кърджали
Внесено е от Районна прокуратура-Кърджали за разглеждане постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Р. Е. М. от гр.К., за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК, извършено на 12.02.2023 г. в гр.К.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу Р. Е. М.. Намира престъплението за доказано от събраните на досъдебното производство доказателства и самопризнанията на обвиняемия. Моли съдът да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание в минимален размер.
Обвиняемият Р. Е. М. в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че нямал какво да каже в своя защита.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Р. Е. М. е роден на ****** г. в гр.К., живущ в гр.К., български гражданин, неженен, с основно образование, работи като шофьор, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Р . М. работел като таксиметров шофьор със собствения си лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рeг.№ *****, жълт на цвят, с рекламен стикер на „С. т.“. След обяд на 12.02.2023 г. той отишъл в кв.„Б.“ в гр.К., за да вземе инструменти от близък във връзка с извършването на ремонтни дейности. По същото време там била св.Х.Н.И. със своя внук, която попитала обвиняемия дали може да ги откара до ж.к.„В.“, където живеела, и той се съгласил. Св.И. седнала на задната седалка зад водача, а внукът й - на предната дясна седалка. Около 14.30 часа на 12.02.2023 г. обвиняемият управлявал лекия автомобил марка „******“, модел „******“ , с рeг.№ ***** по ул.„В.“ в гр.К., с посока от пазара към ул.„Р.“. Движението било двупосочно, платното било асфалтобетонов тип, едрозърнест асфалт, без неравности и напуквания по него, чист от пясък, наноси и други замърсявания. Хоризонталната маркировка била непрекъсната осева линия тип М1, без бус ленти и велосипедни алеи. Нямало маркирани пешеходни пътеки, светофарна уредба, обозначени автобусни спирки, като с пътни знаци В26 имало допълнително наложено ограничение върху скоростта за движение на превозните средства от 40 км/ч. Времето било ясно, с добра видимост и суха пътна настилка. Обвиняемият управлявал автомобила попътно зад лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“ , с рeг.№ К *******, с водач св .М. М. ., който пътувал към с.О., общ.К., а на задната дясна седалка се намирала 1 съпругата му - св.А. А. И. В района на сграда „П.“ в гр.К. лекият автомобил на св.М. Ю. получил технически проблем и се задимил силно, поради което водачът му отбил вдясно и спрял в близост до десния бордюр. Обвиняемият Р. М. възприел гъстия облак от дима след лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рeг.№ ******* задействал спирачната система и намалил скоростта до 42,22 км/ч., но не спрял. При навлизане в дима късно видял спрелия пред него автомобил, извъртял волана наляво и с предната си дясна част се ударил в задната му лява част. От удара лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рeг.№ ***** се завъртял със задната част наляво. При удара скоростта на таксиметровия автомобил рязко намаляла, което за краткото времетраене на пътнотранспортното произшествие (0,1 сек.) предизвикало закъснение. Формирала се инерционна сила, която предизвикала удар на лявата раменна става на св.Х. И. в предната седалка в купето на автомобил марка „******“, модел „******“, с рeг.№ *****, довело до изкълчването й.
Св.М . Ю. слязъл от превозното средство, вдигнал капака и откачил клемата на акумулатора, след което констатирал, че били причинени щети на задната му броня, ляв и десен стоп. Обвиняемият също слязъл от автомобила си и отишъл до св.Ю. и след като установил, че той и съпругата му нямат наранявания, се върнал при пострадалата И. Тя се оплаквала от болки в лявото рамо и споделила, че й е лошо, поради което обвиняемият й дал вода.
Ситуацията след пътнотранспортното произшествие била възприета от св.Д.
Й., която живеела в близост и след като чула силен шум, погледнала през прозореца. Видяла двете спрели моторни превозни средства и св.Х. И., която викала за помощ, поради което се обадила по телефона на съпруга си - С. Ю., за да подаде сигнал на ЕЕН 112. Тъй като и двамата не владеели български език, сигналът бил подаден от св.А. Х. Р., който по същото време бил заедно с Ю. Той заявил на оператора, че на ул.„Д. В.“ в гр.К. има припаднал или блъснат човек и се отправил с автомобила си към местопроизшествието.
Обвиняемият също подал сигнал на ЕЕН 112 и на място пристигнали екипи на ЦСМП-К., ПБЗН-К. и два полицейски екипа, в чиито състав били свидетелите Г. Н. Ю., Т. К. Т. и И. В. Г. Обвиняемият Р. М. и св .М. Ю. били тествани за употреба на алкохол и техническото средство отчело нулев резултат.
Пострадалата била транспортирана до Спешно приемно отделение на МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД гр.К., където била извършена мануална репозиция с последваща имобилизация на ръката й.
Съгласно заключение то на изготвената съдебномедицинска експертиза, на Х.Н.И. е било причинено изкълчване на лява раменна става, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец.
Видно от заключение то на комплексната автотехническа и оценителна експертиза, мястото на удара се намира в гр.К., на ул .„В.“, до сграда „П.“, в дясната лента на платното за движение, считано по приетата посока на огледа. Лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рeг.№ *******, управляван от М. Ю., се е движел по ул.„В.“, с посока от пазара към ул.„Р.“.
2
Лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рeг.№ *****, управляван от обвиняемия Р. М. - попътно зад него. В района на сграда „П.“ първият автомобил е получил технически проблем (задимил се е) и водачът му е отбил вдясно и спрял в близост до десния бордюр. Водачът М. е възприел гъстия облак от дим след автомобила, задействал е спирачната уредба и е намалил скоростта на движение, но не е спрял. При навлизане в дима късно е възприел спрелия пред него автомобил, извъртял е волана наляво и с предната си дясна част се е ударил в задната му лява част. От удара лек автомобил „****** ******“ се е завъртял със задната част наляво. При удара скоростта му рязко е намаляла и поради краткото времетраене на произшествието е предизвикало закъснение. Формирала се е инерционна сила, която е предизвикала удар на пострадалата в части от интериора на купето, намиращи се в зоната на продължение на резултатната сила, действала върху нея, водача и другия пътник. Нормативно разрешената скорост в участъка на ПТП е 40 км/ч., като към момента на удара лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рeг.№ ******* е бил спрял - 0,00 км./ч., а лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рeг.№ ***** се е движел със скорост 42,22 км/ч. Св .М. Ю. е спрял превозното средство и не е имал никаква възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Ако в момента на възникване на опасността - 1,71 сек. преди мястото на удара, обвиняемият е задействал спирачната уредба при посочената скорост, с която се е движел, не е можел да го предотврати. Ако се приеме, че моментът на възникване на опасността е 0,26 сек. преди мястото на удара, с аварийно задействане на спирачната уредба обвиняемият не е можел да предотврати произшествието. С маневра „завой надясно“, при наличието на бордюр и тротоар отново не би могло да се предотврати ПТП. Същият би бил резултата ако той е предприел маневра „завой наляво“, за да заобиколи спрелия пред него автомобил. За отстоянието от 20 метра между превозните средства, за да избегне сблъсъка, лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рeг.№ ***** е следвало да се движи със скорост 35,81 км/ч. Преди и към момента на настъпване на ПТП двата автомобила са били технически изправни. Няма технически неизправности, които да са в пряка причинна връзка с него. В конкретната пътна ситуация водачът на лек автомобил марка „Ф. “, модел „Ш.“, с рeг.№ ******* е действал правилно, а водачът на лек автомобил марка „****** “, модел „******“, с рeг.№ ***** е действал неправилно. При появилия се облак от дим е следвало да спре автомобила до разсейването му и получаване на видимост.
От приложената справка в Централна база КАТ е видно, че лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рeг.№ ***** е собственост на обвиняемия Р. Е. М..
От справка за нарушител/водач е видно, че Р. Е. М. притежава свидетелство за управление на МПС № ********* от 17.11.2021 г., валидно до 17.11.2031 г. На същия са налагани административни наказания по ЗДвП.
3
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показания на свидетелите Х. И., М. Ю., А. Ю., Д. Й., А. Р., И. Г., Т. Т. и Г. Ю., разпитани на досъдебното производство, кредитирани като логични, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; обясненията на обвиняемия, в които той се признава за виновен; заключение по изготвена на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни; заключение по изготвена комплексна автотехническа и оценителна експертиза , ведно с мащабна схема на ПТП; Протокол от 12.02.2023 г. за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум; Съдебномедицинско удостоверение № **/2023 г.; Амбулаторен лист от 13.02.2023 г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 12.02.2023 г.; Резултат от образно изследване от 12.02.2023 г.; Протокол от 07.04.2023 г. за оглед на веществени доказателства, ведно с приложен фотоалбум; План-схема на ПТП от 12.02.2023 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.02.2023 г.; Справки за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на обвиняемия; Справка за съдимост на обвиняемия; Характеристична справка на обвиняемия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия, както и другите приети по делото писмени доказателства.
От установената по делото фактическа обстановка съдът приема по правната квалификация следното:
Обвиняемият Р. Е. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 12.02.2023 г. в гр.К., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „******“, модел „******“, с peг.№ *****, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като не се е съобразил с конкретните условия на намалена видимост и не е спрял при възникналата опасност за движението, и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.Н.И. от гр.К., изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец. Основно задължение на обвиняемия като водач на МПС е да се движи с такава скорост, която съобразена с пътните условия да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие (опасност) на пътя - чл.20, ал.2 от ЗДвП. Авариралия и задимил се на пътя автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рeг.№ ****** се явява опасност за движещия се след него 4 водач Р. М. . И тъй като последният се е движел в условия на намалена видимост, то подбраната от него скорост не е била съобразена с обстоятелствата от значение за безопасността. В случая Р. М. не е спазил и допустимата скорост в участъка, тъй като при ограничение от 40 км/ч. се е движил със скорост от 42,22 км/ч., но това не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, доколкото той не е могъл да предотврати удара и при движение с разрешената скорост. Вещото лице е посочило в автотехническа експертиза, че за отстоянието от 20 метра между превозните средства, за да избегне сблъсъка, лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рeг.№ ***** е следвало да се движи със скорост 35,81 км/ч. Установено е, че обвиняемият е управлявал автомобила със скорост 42,22 км/ч. Избирайки да се движи с такава скорост при намалена видимост, Р. М. сам се е поставил в ситуация да не може да спре при възникналата опасност. В случая са налице основните признаци на изпълнителното деяние, а именно управление на моторно превозно средство, като управлението му от страна на Р. Е. М. в нарушение именно на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е в причинноследствена връзка с настъпилия резултат - настъпилото произшествие и причиненото на пострадалата Х.Н.И. увреждане, характеризирано като средна телесна повреда. Всичко това се подкрепя безусловно от гласните доказателства по делото и заключението на автотехническата експертиза, което установява механизма на пътнотранспортното произшествие.