Решение № 317 от 05.07.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1035/2023
- Вид
- Решение № 317
- Подписан
- 05.07.2023
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 317 гр. Ямбол, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330101035 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Супурстрой-инженеринг“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ***, представлявано от управителя Г.Р.Г. чрез пълномощник адв.Р. А. от АК Я., с която срещу „Раев Строй“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** представлявано от управителя С.П. Р. е предявен иск с посочено правно основание чл.327 ТЗ.
Твърди се че ищецът по поръчка на ответника му е доставил бетон С25/30, за което били издадени съответно фактура № ***/30.09.2022 год. на стойност 11 597,40 лева с ДДС и фактура № ***/31.10.2022 год. на стойност 8 647,20 лева с ДДС. Твърди се още, че към датата на подаване на исковата молба фактура № ***/30.09.2022 год., а неплатено задължение по фактура № ***/31.10.2022 год. е в размер на 7647,20 лева с ДДС.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7647,20 лева с ДДС, представляваща неплатения остатък по фактура № ***/31.10.2022 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се заявява желание за сключване на спогодба с ищцовото дружество.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.Р. А. от АК Я.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на процесуален представител 1 по пълномощие адв.С. Р. от АК С. чрез когото се заявява, че се признава иска.
Във връзка с направеното признание на иска от ответната страна, ищецът чрез пълномощника си прави изявление, че оттегля искането си за допускане на експертиза и иска от съда да постанови решение при признаване на иска.
С протоколно определение от 28.06.2023 год., съдът е обявил съдебното дирене за прекратено и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при условията на чл.237 ГПК.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника чрез пълномощник - адв.С. Р. от АК С.
/упълномощен с пълномощно от 28.04.2022 год., както да се разпорежда с предмета на делото, така и да сключва спогодба/ в съдебно заседание прави изрично и пълно признание на исковата претенция.
Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед на направеното признание на иска, съдът намира, че предявения осъдителен иск с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен, без да излага мотиви за това на основание чл.237 ГПК.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в общ размер на 1 375,90 лева, от които 305,90 лева държавна такса и 1 070 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ***. със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от управителя С. П. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „СУПЕРСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ***, представлявано от управителя Г. Р. Г., неплатения остатък по фактура № ***/31.10.2022 год. в размер на 7647,20 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2023 год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 ГПК, „РАЕВ СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище 2 и адрес на управление: гр.С,, ***, представлявано от управителя С.П.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „СУПЕРСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ***, представлявано от управителя Г. Р. Г., сумата от 1 375,90 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3