Определение № 246 от 05.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Шумен, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500066 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №510/31.01.2025 г. (депозирана чрез ССЕВ) от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, действащо чрез пълномощника си юриск. Е. К. срещу разпореждане рег. №80/24.01.2025 г. по ч. гр. д. №44/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с коeто е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. А. И. и Е. М. М.

– солидарни длъжници, само в частта за сумите: 33,74 лв. – главница; 338,71 лв. – договорно възнаграждение за периода 05.09.2023 г. до 04.09.2024 г.; 33,43 лв. - лихва за забава за периода 06.08.2023 г. до 04.09.2024 г. и 50,73 лв. - законна лихва за периода от 04.09.2024 г. до 29.12.2024 г. (в жалбата непрецизно са посочени пълните размери на заявените претенции за лихва за забава и законна лихва, доколкото за сумите 136,66 лв. - лихва за забава и 39,68 лв. - законна лихва е издадена заповед за изпълнение).

Жалбоподателят твърди, че заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като в този смисъл цитирани са актове на окръжни съдилища, постановени преди изменението на чл. 411, ал. 2 ГПК с ДВ бр.100/2019 г.). Сочи, че с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, обнародвани в ДВ бр.100/2019 г., законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, което обаче не изключвало тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Преценката на заповедния съд дали искането се основава на неравноправно 1 договаряне с потребител в първата хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изисквала обявяването на конкретната клауза от договора за необвързваща потребителя по съответен процесуален ред (какъвто не бил настоящият случай). Тълкувайки втората хипотеза следвало да се приеме, че от събраните доказателства и факти заповедният съд би могъл да направи извод, който да е мотивиран и аргументира и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна, като е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, но без да се простира върху уговаряне на основния предмет и съответствието на цена и стойност на услугата, когато те са ясни и разбираеми за клиента, според изисквания на чл. 145, ал.2 ЗЗП. Заповедният съд неправилно бил извършил именно такава преценка. Жалбоподателят обоснова валидно договаряне на цената на кредитната услуга в рамките на предложени от самия клиент параметри, след разясняване на преддоговорната информация и приложимите общи условия, като именно предложението на потребителя е било прието от кредитора с отпускане на исканата главница и допълнително потвърдено от клиента, не упражнил право на отказ от сключения договор, каквато възможност му закона и ОУ към договора. Договореният лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. Счита, че длъжникът е изявил свободната си воля за получаване на кредит при цена с посочените в договора ГЛП и ГПР, по отношение на който била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който е ограничен нормативно до петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания. ГПР не надхвърлял този размер, поради което не било налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави. Позовава се на принципа на свободно договаряне в отношенията между правните субекти, гарантиращ свободата при определяне на цена на възмездно кредитиране, който не поставя допълнителни ограничения от нравствени категории. Поради това счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПК, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. По отношение на законната лихва твърди, че присъждането й е последица от уважаването на главния иск, а размерът й подлежи на установяване в изпълнителния процес. Намира, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава, тъй като същата не представлявала неравноправна клауза. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, счита, че процесният договор е изцяло действителен и е породил правните си последици за двете страни. Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника относно обжалваните вземания за главница, неплатено договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва от датата на предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението. Претендира разноските за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за 2 неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №44/2025 г. на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано от "Профи кредит България" ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжниците А. А. И. и Е. М. М. за солидарно заплащане на следните суми: 953,16 лв. – главница; 338,71лв. – договорна лихва за периода от 05.09.2023 г. до 04.09.2024 г.; 382,93 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 383,33 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, начислени на 20.08.20233 г.; 400,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.12.2023 г.;

170,09 лв. – лихва за забава, дължима за периода 06.08.2023 г. до 04.09.2024 г. (датата на предсрочната изискуемост) и 90,41 лв. – законна лихва, дължима от 04.09.2024 г. до 29.12.2024 г. (датата на подаване на заявлението), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски 54,97 лв. – заплатена държавна такса, 180,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 80,00 лв. за подготовка на документи.

Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №40018764554 от 19.07.2023 г. Предвид изпадането на длъжниците в забава, на 04.09.2024 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем съгласно договореното в ОУ, за което длъжниците били уведомени. Заявителят е представил договора, сключен между страните и приложимите общи условия, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410, ал. 3 ГПК.

С разпореждане рег. №80/24.01.2025 г. по ч.гр.д. №44/2025 г. ВПРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за следните суми: 919,42 лева - непогасена и обявена за предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №40018764554 от 19.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 27.12.2024 г. до изплащане на вземането; 136,66 лева – лихва за забава за периода от 06.08.2023 г. до 04.09.2024 г.; 39,68 лева – законна лихва за периода от 04.09.2024 г. до 26.12.2024 г., както и сумата от 75 лв. - разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 25 лв. и 50 лв. – юриск. възнаграждение.

За останалите заявени суми заповедният съд е отхвърлил заявлението. Приел е, че e налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, съответно нищожна по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги в общ размер на 800 лв.. Освен това, договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като в същия бил посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, като липсвала ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той, както и яснота относно отделните компонентни, определящи същия, а именно – не се установявало дали е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги. Договореното възнаграждение за предоставянето на т.нар. „допълнителни услуги“, което в сравнение с 3 размера на предоставения кредит (1000 лв.) се явявало несъразмерно високо, предвид стойността на кредита. Доколкото заявителят признавал, че длъжниците са заплатили сумата от 33,74 лв. за погасяване на суми по пакета допълнителни услуги и с оглед извода за недължимост на уговореното възнаграждение за допълнителни услуги, заплатената сума като недължимо платена по неравноправни (нищожни клаузи) е отнесъл сумата за погасяване на главницата, като приел, че длъжниците остава да дължат главница в размер на 919,42 лв.. Касателно искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането (при забава по-голяма от 14 дни) и 400 лв. – неплатени такси по Тарифата (при забава по-голяма от 90 дни), приел, че са недължими, поради противоречие на клаузите от тарифата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а от ЗПК. Тъй като договорната лихва била начислена върху главница в по-висок размер от дължимата и доколкото в заповедното едностранно производство съдът не бил длъжен, но и не следвало да извършва изчисления на суми, за които се изискват специални знания, отхвърлил искането за присъждане на сумата от 338,71 лв. договорна лихва изцяло. Приел, че лихвата за забава върху главницата от 912,42 лв. за периода 06.08.2023 г. до 04.09.2024 г. възлиза на 136,66 лв., а законната лихва за периода 04.09.2024 г. до 26.12.2024 г. - на 39,68 лв., поради което за тези суми уважил претенциите, а за горниците до пълните им предявени размери отхвърлил искането.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Настоящия въззивен състав, намира разпореждането за правилно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите 4 нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.