Решение № 210 от 19.12.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Габрово, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Ина П. Г.ева като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20234210200652 по описа за 2023 година

Жалбоподателката К. Х. В. от град Габрово е обжалвала Наказателно постановление № 2310500033, издадено на 07.07.2023 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2002 г. за контрола и опазване на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, същата е била санкционирана с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото чрез процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който е упълномощила по предвидения за това ред, жалбоподателката е приела издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без уважение. Този представител е изразил искане за заплащане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане при условията, посочени в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Към месец януари 2023 година свидетеля С. Х. е изпълнявал длъжността „горски инспектор” в РДГ – Велико Търново. Към месец декември 2022 година свидетеля Б. С. е работел като „горски стражар” при ТП „ДГС” Габрово, а св. А. А. е бил началник на 1

(неупоменат) ГСУ в ТП „ДГС” Габрово.

На 19.12.2022 година свидетелите Б. С. и А. А. извършили проверка в имот с кадастрален № ***, който се намирал в отдел „327”, подотдел „Д1” – частна горска територия, разположена в землището на с. Музга, община Габрово. При проверката на тази дата не е бил съставен писмен документ, който да съдържа данни във връзка с установените при същата резултати, включително по отношение на проверен временен склад за дървесина и лицата, които са присъствали при нея.

На 20.12.2022 година в гр. Габрово св. Б. С. е съставил констативен протокол (Серия ААГГ с бланков номер 00002030), в който е отразил, че за подотдела имало издадено позволително за сеч № 00665457 от 03.05.2022 г., както и че при проверката е установено, че на временния склад са били стоварени около 6 пространствени куб. метра дървета за огрев – некубирани. По време на проверката на фирма „Цвети Стил” ЕООД, на временния склад са били представени позволителното за сеч и технологичния план от лицензирания лесовъд К.

В.. Посочено е, че дървата, намиращи се непосредствено до границите на село Музга са на временен склад, който не е бил отразен на технологичния план, качен в system.iag, с което е нарушен чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите.

Въз основа на данните, които са били отразени в констативния протокол, на 11.01.2023 г. в личното присъствие на жалбоподателката К. В. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение от св. С. Х., който е приел, че след като през периода от 06.05.2022 г. до 20.12.2022 година не е следила за спазване на одобрения технологичен план на имот с № ***, попадащ в отдел „327”, подотдел „д1”, землище Гъбене, община Габрово, частна горска територия, за който е имало издадено позволително за сеч № 00665457 от 03.05.2022 г., като при извършване на добив на дървесина около 6 пространствени кубически метра дърва за горене от дървесен вид „бук” са складирани на място, различно от посочения в технологичния план временен склад – дървата се намират непосредствено до границите на с. Музга, същата е нарушила чл. 12б, ал.

1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2002 г. за контрола и опазване на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Актът е бил предявен на жалбоподателката на същата дата, след неговото съставяне. При предявяването е бил подписан от нея и тя се е запознала с отразените в същия констатации без изложени възражения, каквито не е депозирала до Директора на РДГ – Велико Търново и в рамките на допълнителния срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По-късно, въз основа на акта и на останалите материали по административно-наказателната преписка е било издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От данните, които се съдържат в приложените на л. 20 от делото писмени материали, е видно, че обжалваното наказателно постановление № 2310500033 е било връчено на жалбоподателя на 28.07.2023 г. Жалбата против него (според отразените в същата дата и Вх.

№) е постъпила при наказващия орган на 02.08.2023 г., или в рамките предвидения с чл. 59, 2 ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл.

84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.

Разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии предвижда, че след получаване на разрешителното за сеч лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Въпросните лица се свързват с тези, вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условията и по реда, предвиден в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ (т.е в Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите), а жалбоподателката (предвид съдържащата се информация в приложените на л. 16 писмени материали и обстоятелството, че е била нает регистриран лесовъд от фирма „Цвети Стил” ЕООД Габрово, на която е било издадено разрешителното за сеч) очевидно е спадала към тях. Макар и от гледна точка на това същата безспорно да се явява субект на описаното в акта нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г., не би могло да се счита, че съдържащите се в преписката данни са в състояние да наложат заключение, че то е било осъществено през периода, отбелязан във връзка с него.

Съответната дата, която има отношение към крайния момент от този период, се съдържа само в констативния протокол, съставен от свид. Б. С., от който не става ясно дали дървата за огрев, които са били установени непосредствено в покрайнините на село Музга, община Габрово, са били стоварени именно на нея или това се е случило на друг, по-ранен ден от нея, изминал между деня за издаване на позволителното за сеч и момента на самата проверка. Щом това е така и с оглед на изложеното не би могло да се приеме за категорично, че датата 20.12.2022 г. дефинира по един обективен начин деня, в който нарушението би могло да е било осъществено, възпроизведеното описание във връзка с него не би могло да определи, че акта и постановлението отговарят на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече че останалите приложени доказателствени източници не съдържат никаква информация за него. Нарушението не би могло да се счита за осъществено и от аспект на други, вписани в акта и в наказателното постановление фактически обстоятелства, които (от гледна точка на вида на въпросните дърва за огрев) не само че не отговарят на съдържанието на констативния протокол, съставен от свидетеля Б. С. (в който вид на дървесината - „бук”, изобщо не е упоменат), но и не са установени по предвидения от закона ред, тъй като за извършената на 19.12.2022 г. проверка (при която според С. те са били открити) не е бил съставен никакъв писмен документ, който да съдържа данни не само по отношение на техния вид, но и по отношение на обстоятелството, че при нея е бил проверен и временния склад, където би следвало да се съхранява добитата от сечището дървесина. Изложените обстоятелства не позволяват да се приеме, че откритите непосредствено до границите на с. Музга дърва са били именно от тези, които са били добити въз основа на издаденото позволително за сеч. След като това е 3 така, то очевидно не би могло да се счита, че приложените по преписката данни са в състояние да ангажират административно-наказателната отговорност на жалбоподателя К.

В. за двете нарушения, за които е била санкционирана. Казаното важи не само за изложените твърдения от св. Б. С. във връзка с проверения временен склад по технологичния план, които не намират опора в показанията на свид. А. А., но и по отношение на обстоятелството, че при проверката на този временен склад е присъствала жалбоподателката К. В., тъй като в същата част тези твърдения са опровергават от показанията на св. Г. М..

Описаната във връзка с гореизложеното непълнота по отношение на обстоятелствата, при които нарушението е прието за осъществено от страна на актосъставителя, е била пренесена и в обстоятелствената част на обжалваното постановление, в което (както и в акта за установяване на административното нарушение) липсват данни за конкретното съдържание на съответното бездействие, отчетено от наказващия орган като причина за налагане наказание въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С оглед на това се налага заключение, че жалбоподателката е санкционирана в разрез със законовите изисквания, защото липсващите данни за изпълнителното деяние на съответното нарушение не позволяват да се даде еднозначен отговор на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на приложената санкционна норма, а ако да – в съответствие с коя от двете различни хипотези, предвидени в нея. Това обстоятелство самостоятелно определя издаденото постановление като незаконосъобразно по същество, тъй като разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е предвидила наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, подзаконовите актове по прилагането на същия, както и решения и предписания, основани на тях.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 2310500033, издадено на 07.07.2023 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2002 г. за контрола и опазване на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на К. Х. В., с адрес гр. Габрово, улица „*******” № 33, ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4