Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 409 от 09.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5925/2023
Вид
Решение № 409
Подписан
09.02.2024
В сила
07.03.2024
Състав
Евгения Мечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Варна, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №

20233110105925 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Т.П.” АД, ЕИК *******624, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, И.И.З. № *** срещу С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ************* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 887.29 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, *******, ведно със законната лихва върху главницата 887.29 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 109.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 887.29 лв. за периода 04.03.2020 г. – 02.02.2023 г.; сумата 88.83 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 88.83 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 10.98 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 88.83 лв. лв. за периода 04.03.2020 г. – 02.02.2023 г.

В исковата си молба ищецът „Т.П.” АД твърди, че ответникът, в качеството си на наследник на починалата Н. Д. Г., се явява клиент /аб. № *****/ на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Излага, че съобразно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия за продажба на топлинна енергия влизат в сила без да е необходимо писменото им приемане от клиентите. Намира, че ОУ от 2007 г., публикувани в два всекидневника, уреждат взаимоотношенията между страните, техните права и задължения, реда за измерване и отчитане на ТЕ, както и отговорността при неизпълнение на задълженията. Твърди се, че в раздел VII от ОУ е уреден редът, по който клиентите следва да изпълняват задълженията си по заплащане на дължимите от тях суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят съответните фактури, т.е. най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. В допълнение излага, че след изтичане на последния ден от месеца, клиентът изпада в забава, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ същият дължи лихва върху дължимата сума за всеки ден закъснение. Излага, че след като определен имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то собственикът му се явява потребител на ТЕ, като именно това е подлежащият на доказване в производството факт, а не притежаваното право на собственост. Ищцовото дружество счита, че е доставило до имот на ответника топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, като обаче липсва заплащане на 1 дължимите за това суми. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени в цялост. Претендира присъждане на сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. А. К., е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за тяхната допустимост, но неоснователност.

Ответникът не оспорва качеството си на наследник на майка си, починала на 06.02.2020 г., но счита, че това обстоятелство не е достатъчно, за да го легитимира като собственик на процесния имот, респ. на клиент на ищцовото дружество. Излага, че приживе повече от 10 години не е поддържал връзка с наследодателката си, поради което не знае дали не са извършвани разпоредителни сделки с личния й имот, още повече, че след смъртта на майка му е налице потребена топла вода. Оспорват се приложените ОУ, доколкото намира, че не са били актуални за процесния период, предвид приемането им през 2007 г. и изменението от 2012 г. на ЗЕ досежно нормите, регулиращи продажбата на ТЕ, както и техния шрифт.

Оспорват се и представените от ищеца фактури. Счита, че ищецът извежда правото си на иск срещу ответната страна на база косвени доказателства. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В последното проведено по делото на 10.01.2024 г. открито съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния си представител - адв. И. А., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на така предявените искове е необходимо в производството при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи следните обстоятелства: че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.” АД; че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по силата на валидна облигационна връзка с ищеца, регулирана от надлежно одобрени и обнародвани Общи условия на дружеството; стойността на потребеното количество топлинна енергия за процесния период, доставено и отчетено по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие ред; изискуемостта на задължението и размера на обезщетението за забава върху главницата за процесния период; че извършеното дялово разпределение е в съответствие със закона, съответно какъв е размерът на сумата за дялово разпределение, изискуемостта на задължението и обезщетението за забава върху тази сума за процесния период.

По главно предявените искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на цената за доставена топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисия /КЕВР/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответникът С. А. К. е наследник на Н. Д. Г., б.ж. на гр. Плевен, починала на 06.02.2020 г.

От представената от ищеца справка, издадена от Община Плевен /л. 11 от делото/ се установява, че наследодателката Н. Д. Г. е декларирала по чл. 14/чл. 27 ЗМДТ, че е собственик на процесния имот, находящ се в гр. Плевен, *******, с посочен документ за собственост – договор от 25.10.1990 г. Последното обстоятелство именно обяснява и защо в Агенция по вписванията липсват данни за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1993 г. – 09.01.2024 г. по партидата на починалата Н. Г., с ЕГН ********** /удостоверение на л. 105 от делото/.

2

Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба ответникът единствено посочва, че не знае дали майка му приживе е извършила разпоредителни сделки към други лица с личния си имот, както и дали няма направени завещателни разпореждания към трети лица след нейната смърт. Именно в тази връзка е представено и коментираното по-горе удостоверение от АВп. От същата се установява, че няма вписани прехвърляния на жилището и няма данни за наличие на нотариално депозирано завещание, за което в полза на процесуалния представител на ответника бе издадено и нарочно съдебно удостоверение.

Преценявайки тези факти в тяхната съвкупност, съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че наследодателката Н. Д. Г. е била потребител на топлинна енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като собственик на този обект, а след нейната смърт това качество има нейният наследник - ответникът в производството.

От заключението на вещото лице инж. Й. Й. по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е топлоснабдена – присъединена е към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До имота на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период. Отопляемият обем на процесния имот е 90.73 куб. м., а средният отопляем обем на сградата е 4646.58 куб. м. В апартамента са монтирани 2 бр. отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. По същите не са отчитани единици поради неосигурен достъп до жилището. Съгласно т. 6.7 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Методика за дялово разпределение, при неосигуряване на достъп изчисленията се правят съгласно т. 6.5 от същата Методика. Начислявана е служебна консумация за отопление след м. февруари 2022 г. до м. декември 2022 г. /уточнение, направено от вещото лице при изслушване на заключението в проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание по ч. гр. д. № 4667/2023 г. по описа на РС – Плевен, 8 състав/, което е видно и от изготвената таблица № 3 към заключението, както и топла вода за м. октомври 2020 г.

Вещото лице в заключението си обяснява, че индивидуалната сметка на ответника трябва да съдържа четири компонента: дял на имота за отдадена топлинна енергия в сградната инсталация; топлинна енергия за отопление в баня от щранг-лира; топлинна енергия за отопление от отоплителни тела и топлинна енергия за подгряване на БГВ. Делът на отдадената ТЕ от сградната инсталация се определя, съгласно т. 6.1.1 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост“. Разпределението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Отоплението на банята на процесния имот се осъществява посредством щранг-лира, като делът на енергията за отопление на баня е пресметнат в таблица 2 към експертизата. В процесния имот са монтирани две отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределител. По тях не са отчитани единици в отделни месеци от процесния период. Начислявана е служебна консумация, поради неосигурен достъп в жилището след м. февруари 2022 г. В имота е ползвана топла вода през м. януари 2020 г. /1 куб. м./. През м. октомври 2020 г. е начислена служебна консумация поради неосигурен достъп до жилището /4 куб. м. топла вода/.

Съгласно експертизата, разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани /в случая топлинния счетоводител е „******** ЕООД, както е посочено в заключението на вещото лице Й./.

Съгласно заключението на вещото лице В. В. по приетата по делото без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, общият размер на дължимите суми за консумираната ТЕ в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. за абонатен номер ***** е 887.29 лв., в това число ТЕ, измерена с ИРУ /индивидуални разпределителни уреди/ - 308.19 лв.;

ТЕ, измерена без ИРУ /щранг-лира в баня/ - 328.60 лв.; ТЕ, отдадена от сградната инсталация – 202.55 лв. и БГВ /битово горещо водоснабдяване/ - 48.64 лв. Общият размер на дължимите суми за дялово разпределение през същия този период е 88.83 лв.

Предвид съвкупния анализ на ангажираните в производството доказателства и поспециално изложеното в заключението по приетата без възражение от страните СТЕ, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на главница за доставена топлинна енергия е частично основателен – за дължимите суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за ТЕ за отопление в баня от щранг-лира /без индивидуални разпределителни 3 уреди/, тоест за топлинната енергия, дължима с оглед общите части в топлоснабдената сграда в режим на етажна собственост, както и за реално потребената топлинна енергия, измерена с индивидуални разпределителни уреди /такава е отчетена единствено през м. януари 2020 г., преди смъртта на наследодателката Н. Г./, както и за реално потребената топла вода – за БГВ през същия този м. януари 2020 г.