Решение № 685 от 04.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Варна, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110107620 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от ищеца „М. М. ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „С. в." № **, срещу ответника Г. С. Х.

ЕГН: **********, за осъждане на ответницата да заплати на ишцовото дружество, сумата от 4086.22лв., представляващи неотчетени в касата на дружеството суми получени в брой от ответницата по поръчки №132883/04.10.2022г. и № 133050/28.10.2022 г., по които е издадена фактура №4400001596/03.04.2023г. и по поръчка № 133792/01.03.2023 г., по която е издадена фактура № 4400001598/07.04.2023 г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Поддържа се, че ответницата Г. С.

Х. е бивш служител на дружеството - ищец, която до 03.05.2023г. е заемала по трудово правоотношение длъжността „Продавач-консултант" в отдел „Дограма", в „М.-М."ООД.

При направен контакт от счетоводството на ищцовото дружество, с клиент по поръчка №133792 от 01.03.2023 г. А.Г. С., за заплащане на дължима сума по фактура № 4400001598, издадена на 07.04.2023 г., в размер на 3763,20 лв. с ДДС, същият е уведомил, че е заплатил сумата в брой в търговския офис на дружеството на 07.03.2023 г., на продавач - консултанта Г. С. Х..

Във връзка с горното, е била издадена Заповед № 25/10.04.2023 г. от управителя на дружеството, по която е била извършена вътрешна проверка и съпоставка на всички издадени оферти /поръчки/, за производство на дограма и финансовите постъпления по тях, в разплащателните сметки и касата на дружеството, за периода от 01.09.2022 г. до 12.04.2023г.

1

На 21.04.2023г., от главния счетоводител на „М.-М."ООД, е бил представен доклад до управителя на дружеството, с който е установено, че:

На 04.10.2022 г., е била издадена оферта № 132883, за производство на дограма "***" -1,762 кв.м. на стойност 378,55 лв. без ДДС, като клиент по офертата е служителката Г. С. Х..

Издател на офертата е Г. С. Х., в качеството си на служител на „М. М." ООД, на длъжност продавач-консултант. Информацията за оферта № 132883 е била предадена на счетоводството на 04.10.2022 г. в 8:40 ч., като е изпратен файл с посочените по-горе параметри от имейл на търговски офис: *** на имейл на счетоводството: ***.

На 28.10.2022 г., е била издадена оферта № 133050, за производство на дограма "***" -1.861 кв.м. на стойност 391,00 лв. без ДДС. Клиент по офертата е Г. С. Х.. Издател по офертата е Г. С. Х., в качеството на служител на „М. М." ООД, на длъжност продавач-консултант.

Информацията за оферта № 133050 е била предадена на счетоводството на 28.10.2022 г. в 9:56 ч., като е изпратен файл с посочените по-горе параметри, от имейл на търговски офис:

*** на имейл на счетоводството: ***.

На 28.10.2022 г., в счетоводството са били отчетени в брой 100,00 лв., съгласно приложен приходен касов ордер № 2810-3, съставен от Г. С. Х., в които е описано, че 50,00 лв. са за оферта № 132883 и 50,00 лв. са за оферта № 133050, получените суми са осчетоводени като депозит по тях. Плащайки депозитите, Г. С. Х. е предала двете оферти като поръчки в цеха за производство.

На 01.12.2022 г., Г. С. Х. е получила произведената дограма с приемно предавателен протокол от склада и по - късно я изнесла от територията на фабриката.

Съгласно постъпила информация в счетоводството на 03.04.2023 г. е била издадена фактура № 4400001596 на Г. С. Х., по оферта №132883 и оферта № 133050, на стойност 923,22 лв. с ДДС.

На 01.03.2023 г., е била издадена оферта № 133792, за производство на дограма "***" 18,705 кв.м. на стойност 3136,00 лв. без ДДС. Клиент по офертата е А.Г. С.. Издател на офертата е Г. С. Х., в качеството си на служител в „М. М." ООД, на длъжност продавачконсултант. Информацията за офертата е била предадена на счетоводството на 01.03.2023 г. в 08:36 ч., като е изпратен файл, с посочените по-горе параметри, от имейл на търговски офис: *** на имейл на счетоводството: ***.

На 01.03.2023 г., в счетоводството е била отчетена в брой, сумата от 500,00 лв., съгласно приложен приходен касов ордер № 103-4 за заплатен депозит по оферта № 133792 и е била стартирана поръчката за производство.

На 07.03.2023 г., ръководител - производство П. С. С. получила имейл от търговски офис:

*** с указание да се организира доставка на дограмата по поръчка № 133792, до адреса на клиента в гр.Д.ч.. П. С. извършила необходимата организация и на 10.03.2023 г., шофьора А.Г.А., с автомобил М. с per. № ***, доставил дограмата по поръчка № 133792 в гр. Д.ч., ул.

„Л." №**.

На 07.04.2023 г., след постъпване на пълната информация по производството и доставката 2 на дограма по поръчка № 133792/01.3.2023 г., от счетоводството е била издадена фактура за клиент А.Г. С. на стойност 3763,20 лв. с ДДС. При представяне на фактурата за плащане на клиента, той оспорил с твърдението, че вече е направил плащането в брой в търговския офис на дружеството на 07.03.2023 г. От извършената вътрешна проверка, се установило, че клиента притежава оферта със същия номер -133792/01.03.2023 г., но с различна /по висока/ стойност от отчетената по имейл в счетоводството. Офертата на клиента е била издадена от Г. С. Х. и е в размер на - 4101,84 лв. Клиентът А.Г. С. посочил, че е заплатил разликата от 3601,84 лв., явяваща се над платеното капаро в размер на 500 лв. лично в брой на служителката Г. С. Х., на 07.03.2023 г. При извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, се установило, че в базата данни на програмния продукт „С.", съществува поръчка с № 133792/01.03.2023 г. на стойност 4101,84 лв. Също така на дата 07.03.2023 г., както и на следващите дни, на касовия апарат в търговския офис нямало маркирана такава сума. Сумата по поръчка № 133792/01.03.2023 г., се сочи, че се явява дължима и към момента в касата на дружеството - ищец.

Сочи се, че след установяване на гореописаните липси и несъответствия в поръчките, на 27.04.2023 г. управителя на ищцовото дружество „М. М." ООД Г.Н., е поискал писмени обяснения от Г. С. Х., в качеството си на продавач-консултант, като същата е отказала да даде такива.

На 03.05.2023 г. ,Г. С. Х., е подала заявление до „М. М." ООД, за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.327, т. 2 от КТ.

С Акт № 2 от 03.05.2023 г., трудовото правоотношение на лицето Г. С. Х. е било прекратено, като на основание чл. 221, ал. 1 и чл.224 от КТ, са й изплатени дължимите обезщетения.

Предвид гореизложеното, се сочи, че към датата на подаване на настоящата молба, в счетоводството на дружеството, са били установени следните суми, получени в брой , но неотчетени от ответницата Г. С. Х.:

По фактура № 4400001596/03.04.2023 г., сума в размер на 923,22лв. от която следва да се приспадне заплатения депозит в размер на 100 лв. и останалата дължима сума е в размер на 823,22 лв.

По фактура № 4400001598/07.04.2023 г., сума в размер на 3763,20лв. от която следва да се приспадне заплатения депозит в размер на 500 лв. и останалата дължима сума е в размер на 3263,20 лв.

Сумите, предмет на иска, е посочено, че могат да бъдат заплатени доброволно по банкова сметка с титуляр „М. М." ООД, ЕИК: ***, при банка „***" АД: *** BIC: *** БАНКА *** АД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. С. Х. ЕГН: **********, депозира отговор, в който сочи, че иска е процесуално допустим, но изцяло неоснователен, поради което и моли да бъде отхвърлен. Претендират се с отговора за присъждане направените по делото разноски.

3

Сочи се, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на истината, нито на създадената в ищцовото дружество организация на работа.

Сочи се , че принципът на работа в ищцовото дружество е бил следният: След като клиент поиска да направи поръчка се изчислявала цената на стоките, които желаел да поръча. След като се изчисляла стойността на поръчката, клиентът оставял капаро, за което се издавал приходен касов ордер в един екземпляр, който оставал в дружеството. Веднага след създаване на поръчката и получаване на капарото, поръчката се изпращала в счетоводството и за разкрой. В дружеството се водела таблица на Ексел, в която се отразявали всички продажби за деня, като в зависимост от това дали клиентът желаел фактура или не, се преценявало дали ще бъде издаден счетоводен документ, или цялото плащането ще мине „неофициално" и сумата за заплащането на поръчката ще бъде получена единствено с приходен касов ордер, без плащането да бъде отразено в официалното счетоводство на дружеството.

Клиент по посочената поръчка № 133792 от 01.03.2023 г., се сочи, че действително е бил А.С., като поръчката е била на стойност 3136.00 лв., без ДДС. Съгласно указанията на управителя Н. и трайно утвърдената практика, при приемане на поръчката е бил издаден ПКО, за сумата от 500 лв. - аванс. В подадената поръчка е бил упоменат транспорт до гр.

Д.ч. още на тази дата - 01.03.2023 г.

На 07.03.2023 г., от страна на клиента е било извършено плащане в размер на 2636.00лв, както и допълнително плащане в размер на 65.00лв. за корекции по поръчката. За получените плащания е бил издаден Приходен касов ордер, като сумата е била посочена и в дневния отчет, който се подавал към счетоводството. В края на всеки месец, от счетоводството на дружеството се изготвяла „справка длъжници", която се водела отново в таблица на Ексел, като тази таблица се изпращала до съответните обекти. Видно от приложената извадка, към 29.03.2023 г., лицето А.С. не е било длъжник и не дължал пари на дружеството по посочената поръчка.

Настоява се, че при депозиране на исковата молба, ищцовото дружество изцяло недобросъвестно е укрило писмени доказателства от съществено значение за делото, които се намирали в негово държане, и от които би станало видно, че макар и да не са редовно осчетоводени приходите по горепосочената поръчка, същите са били получени от дружеството.

Според изнесеното, аналогично е било положението и с другите две поръчки. Нещо повече, впоследствие стойността на посочените поръчки, която веднъж вече е била заплатена, но не е била редовно осчетоводена, е била включена във фактура № 2000000049/28.10.2022 г., издадена на „М." ЕООД на стойност 1000.00лв., с вкл. ДДС.

Според ответницата, причината за завеждане на настоящото съдебно производство не са неотчетени средства, които са били получени в брой, а обстоятелството, че дружеството системно е бавело изплащането на трудовото възнаграждение на ищцата, като въпреки многократните разговори, тази практика не е била преустановена, което принудило ищцата 4 в крайна сметка да подаде заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 327, т. 2 от КТ.

С отговора се оспорва представеното и описано под № 4 „Писмо-искане", като се твърди, че същото е било антидатирано и е съставено след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и за целите на настоящото производство.

Оспорва се и представената поръчка № 133792, на стойност 5203.80лв.

Оспорва се и представения приемо-предавателен протокол от 01.12.2022 г., като се твърди, че същият не носи подпис на лицето, което е посочено като получател.

Оспорват се и представените пътни листи.

При изложеното, се отправя искане за отхвърляне изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана, както и за присъждане направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Трудов договор № 003325/30.11.2022г,. се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение. Г. С. Х. е била назначена в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“, в отдел дограма /продажби дограма/, за неопределено време.

Представена е и длъжностна характеристика, за длъжността продавач-консултант, в отдел дограма, подписана от ищцата по делото като работник, на 30.11.2022г.