Решение № 2793 от 30.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2793 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора И.ова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100504513 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците П. Ж. П. и Н. С. К. срещу решение № 20225431/23.12.2021г., постановено по гр.д. 63876/2019г. по описа на СРС, 42-и състав, с което е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът П. С. К. е собственик на недвижим имот с идентификатор *** на основание наследствено правоприемство и на основание чл. 108 ЗС ответниците са осъдени да му предадат владението върху същия недвижим имот, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 200/19.03.2019г., съставен по нотариално дело № 53/2019г. по описа на нотариус, вписан под № 628 в Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен съд.

В жалбата са развити доводи за необоснованост на обжалваното решение.

Излагат, че от доказателствата по делото било установено, че след като владели имота спокойно, необезпокоявано и непрекъснато го придобили по давност, за което бил съставен и процесният нотариален акт. По никакъв начин от доказателствата по делото не били установени твърденията на ищеца, че призовавал ответниците да напуснат имота. Не се установявало и твърдението на ищеца, че собственикът С. К. ефективно упражнявал правомощието си да владее и ползва имота през последните години от живота си. Напротив – установено било, че поради заболяването си, в периода от 2009г. до смъртта си през 2011г. не владял имота нито лично, нито чрез друго лице.

1

Позовава се на ортофотографските изображения, от които се установявало, че имотът бил стопанисван в периода от края на 2008г., че през 2009г. наличната телена ограда била премахната и подменена поетапно. Позовава се и на показанията на свидетелите – съседи на имота, от които се установявало, че единствено ответниците стопанисвали имота и упражнявали фактическата власт още от края на 2008г. В нарушение на нормата на чл. 172 ГПК съдът ценил свидетелските показания на роднини на ищеца, не били обсъдени и показанията на четиримата свидетели, разпитани от нотариуса. По изложените мотиви молят въззивният съд да отмени решението на СРС, а вместо това да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Въззиваемата страна-ищец по делото П. С. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд било правилно и обосновано. Намира, че с оглед принципа за непосредственост и публичност на гражданския процес било недопустимо съдът да основава решението си на показанията, събрани в нотариалното производство, показанията на свидетеля В. подробно били обсъдени в обжалваното решение, първоинстанционният съд не нарушил разпоредбата на чл. 172 ГПК. Излага и други подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез РНС „Васил Левски“ – София № 2, том XVII, дело № 2787/1979г. от 10.08.2.1979г. на Л. З. – Нотариус при СРС, саморъчно завещание, оставено от В.Ц.Й., обявено с представения по делото протокол от 18.12.1990г., удостоверение за наследниците на В.Й., заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-585/20.11.1992г. на кмета на Столична голяма община, издадена по искане на С. С. К., по делото се установява, че С. С. К. бил носител на правото на собственост върху процесния имот.

Установява се от доказателствата по делото, че С. С. К. починал на 28.07.2011г., оставяйки за свои законни наследници К.Д. К.а – съпруга и ищеца П. С. К. – брат. По делото е представено съдебно удостоверение от 12.03.2012г., издадено по гр.д. № 5076/2012г. по описа на СРС, 90-и състав, от което се установява, че К.Д. К.а извършила отказ от наследството на С. С. К., като отказът й бил вписан в специалната 2 книга на съда под № 142 по описа на 2012г. Предвид отказа от наследство, извършен от съпругата на починалия, на основание чл. 53 ЗН, вр. чл. 9, ал. 2 ЗН, ищецът П. С. К. се легитимирал като единствен наследник на своя брат С. С. К..

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 200, том I, рег.№ 1718, дело № 53/2019г. на Х.В. – Нотариус, вписан в НК под № 628, с район на действие – СРС, вписан в СВп – София с вх. рег. № 14796/19.03.2019г., номер от дв.вх.рег. 14808, акт том 36, акт № 16/2019г., номер от описна книга 11122/19.03.2019г., се установява, че на 19.03.2019г., по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, ответниците П. Ж. П. и Н. С. К. били признати за носители на правото на собственост при равни дялове, на основание давностно владение върху процесния недвижим имот поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район Подуяне, ж.к. „Левски Зона В“, ул. „*******“, с площ по кадастрална скица от 599 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план – 255, кв. 35, парцел V, при граници по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***, който описан поземлен имот съгласно плана за регулация на гр. София, местн. „Левски Зона В“, одобрен с решение № 121 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС, представлява УПИ V-255, кв. 35, с площ от 599 кв.м, при граници: УПИ IV-256, улица, УПИ VI-257 и УПИ XVIII-260, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

От представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че поземлен имот с идентификатор *** с площ от 599 кв.м от одобрената КККР бил идентичен с имот с пл. № 255, кад.л. 321, с площ 604 кв.м от архивния кад.план, идентичен с УПИ V-255, кв. 35 по действащия РП на местн. „Левски-Зона В“, одобрен с решение № 121 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС и частично идентичен с имот с пл. № 13, пол. 55, с площ 1378 кв.м от стария кад.план от 1965г., което вещото лице онагледило на комбинираната скица-приложение № 1 към заключението. По стария РП на ж.к.

„Левски – Зона В“, одобрен със заповед № 382/16.09.1982г., процесния имот попадал в територията на парцел II – за техникум по металургия, кв. 14, което мероприятие не било реализирано.

С исковата молба ищецът изрично оспорва ответниците П. Ж. П. и Н. С. К. да станали носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание давностно владение, за което по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК бил съставен и гореобсъдения нотариален акт. Излага, че преди 2009г. имотът бил ограден и в него имало малка къщичка. В периода 2009г. били извършени посегателства и кражби на строителни материали от сградата и оградата. Парцелът останал празен и бил празен и 3 към 01.05.2009г. Наследодателят му С. К. посещавал имота до смъртта си, настъпила на 28.07.2011г. Нямало лица, които да стопанисват имота. Ищецът посетил имота няколко месеца след смъртта на своя брат и установил, че около имота се изгражда нова ограда от ответника П. П.. Разговарял с ответника П. и многократно го канил да напусне имота, което не се случило. Впоследствие на 26.08.2019г. ищецът се сдобил с нотариален акт за собственост върху имота, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК – представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 84, том II, рег. № 15073, дело № 250/2019г. от 26.08.2019г. на В.А. – нотариус, вписан в регистъра на НК под № 032, с район - СРС.

Предвид задължителната съдебна практика – ТР 11/21.03.2013г. по т.д. 11/2012г. на ОСГК на ВКС издаденият констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК е резултат на специално уредено в закона производство за проВ. и признаване съществуването на право на собственост, предвид на което същият притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проВ. дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проВ. се извършва въз основа на представени документи (чл.

587, ал. 1 ГПК) или чрез т.нар. обстоятелствена проВ., включваща разпит на трима свидетели (чл. 587, ал. 2 ГПК). След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проВ. и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

Доказателствена тежест да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право се носи от оспорващата страна.

Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да 4 твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

От неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ, изследвало доказателствата по делото, вкл. неоспорените ортофотоизображения и сателитни снимки на имота, съдът приема за установени следните факти:

В процесния имот пл. № 255 от кад.план от 1981г. в северозападната част на имота била нанесена полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 18 кв.м.

От сателитните снимки се установявало, че към 12.06.2005г. наличната в имота сграда в северозападния край на имота била разрушена, а теренът бил празен. В периода от 29.09.2009г. до 01.05.2010г. южната и източната имотни граници на имота били заличени – в имота нямало видима ограда.