Решение № 3152 от 30.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3152 гр. Варна, 30.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110111788 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „А.с.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д-р П. Д. № *, офис сграда Л., Ет. *, оф. * срещу Н. Д. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. С. в. № * обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3499,24 лв., представляваща редовно падежирала главница по Договор за потребителски кредит № * г., сключен между „Т. Б. А.

Б.“ ЕАД и Н. Д. Й., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № * г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.06.2022г. до окончателното й изплащане, сумата 1789,92 лв., представляваща договорна лихва за периода 04.04.2018 г. - 05.10.2020 г., както и сумата от 2283,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периодите 05.04.2018 г. - 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 27.06.2022 г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, XX-ти състав, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане № * г.

В исковата си молба ищецът твърди чрез юрк. И. Н. , че по силата на подписано Приложение № * г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата * г. е придобил вземанията на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД срещу ответника Н. Й., произтичащи от Договор за потребителски кредит № * г., за което длъжникът е уведомен с писмо изх. № *г. Твърди се, че по договора за кредит цедентът е отпуснал на ответника кредит от 3831,74 лв., усвоен по банков път, който се е задължил да върне на 36 бр. месечни погасителни вноски, първите 35 бр. от които в размер на 170,63 лв. всяка, а последната изравнителна в размер на 170,74 лв. Сочи се, че общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 6142,79 лв., от които 2311,05 лв. договорна лихва. Поддържа се, че срокът на договора е изтекъл на 05.10.2020 г.

Сочи, че върху просрочената главница му се дължи лихва за забава в размер на законната лихва от общо 2283,00 лв. за периодите 05.04.2018 г. - 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. 27.06.2022 г. Счита исковата молба за уведомление за цесията. По изложените съображения, 1 моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Н. Д. Й. е подала отговор на исковата молба, чрез адв. С. Д., в който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че кредиторът е превел сума в размер на 3831,74 лв. по сметка на ответника. Твърди, че по договорът за кредит ѝ е предоставена в брой сумата от 3000,00 лв., като с платежни нареждания от 12.01.2018 г., 05.02.2018 г. и 08.03.2018 г. същата е въстановила сумата от 862,67 лв. В тази връзка сочи, че дължимият остатък от кредита възлиза на 2137,33 лв., а претенциите за лихви, еднократна такса за оценка на риска и застраховка са неоснователни, поради недействителност на клаузите, с които са уговорени.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на посочване начина на формиране на ГПР и общо дължимата сума по кредита, както и поради противоречие с чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено каква част от главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се погасява с плащането на на всяка вноска.

Счита, че задължението за еднократна такса за оценка на риска противоречи на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като е неясно определено, съответно клаузата, с която е уговоерено е нищожна.

Излага, че доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че със заплащането на тази такса върху самия длъжник се прехвърля финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. По изложените съображения моли за отхвъряне на исковете. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗАдв.

В о.с.з. ищецът поддържа изразената позиция по спора чрез писмени молби докладвани от съда.

В о.с.з. ответникът не се явява, представлява се адв. С. Д., чрез която в проведените съдебни заседания поддържа изразената по спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са главни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Респективно за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на главните установителни претенции и на евентуалните осъдителни в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) наличието на валидни облигационни връзки по договор за заем, сключен между „Т. Б. А. Б." ЕАД и ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва, както и техния размер; 5) изискуемостта на вземането за неустойка, такси и разноски, както и техния размер; 6) наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания, както и че надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия.

В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по рамков договор за прехвърляне на вземания от *г., сключен с „Т. Б. А. Б.“ ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 1.1 - чл. 1.3 от представения препис от цитирания договор, ищецът „А.с.в." ЕАД се е споразумял със финансовата институция да придобива нейни 2 вземания по договори за кредит, като окончателният предмет на всеки пакет от вземания е следвало да се индвидуализира с отделно приложение, ставащо неразделна част от договора.

В тази връзка по делото е представено Приложение № * г., в което е посочено името, ЕГНто на длъжника, № и датата на договора и размера на прехвърленото вземане, поради което съдът намира, че от формална страна процесният договор за цесия обективира валидно възникнала облигационна връзка между страните по него, поради което ищецът се явява материално легитимиран да претендира цедираните вземания в настоящия процес.

За установяване валидното възникване на кредитно правоотношение между кредитодателя „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника, ищецът е представил Договор за потребителски кредит № * г. , в чл. 7.1 от който е посочен размер на кредита от 3000,00 лв., „bank живот агент“421,20 лв., и общ размер на кредита 3831,74 лв. и еднократан такса за оценка на риска 410,54 лв. В чл. 11.2 е обективиран погасителен план за връщане на кредита до 05.10.2020 г. на 35 вноски от по 170,63 лв. и една от 170,74 лв. В чл. 9.1 е уговорен годишен лихвен процент в размер на 33,75 %, а в чл.10 ГПР от 48,61 % и обща сума дължима от потребителя в размер от 6142,79 лв.

Доколкото договорът е за заем за послужване, чиято частна хипотеза се явява договорът за потребителски кредит, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за въникването му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка видно от чл. 7, ал.2 страните са волеизявили, че средствата се превеждат на кредитополучателя в сметка открита в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД в срок от три работни дни от сключване на договора, а частта от средствата по кредита, представляващи дължима застраховка се превежда директно от кредитора на застрахователя, за което кредитополучателя дава съгласие.

В тази връзка с отговора на исковата молба ответницата не е оспорила правнорелевантния факт, че е получил заемната сума, а напротив в отговора и в о.с.з. включително са изложени изрични твърдения от страната, че същата е получила в заем по договора сумата от 3000,00 лв., както и че е правила погашения по кредита, което съдът кредитира като конклудентно, но неъсмнено съдебно признание на неизгодния за страната факт за усвояване на кредит в размер от 3000,00 лв. отпуснат от цедента. Не на последно място изслушаното заключение на допуснатата по делото ССчЕ, което съдът кредитра, като пълно, обективно и компетентно, изрично сочи, че по кредита ответницата е извършвала плащания от общо 862,67 лв. При това положение съдът намира за несъмнено установено по делото, че ответницата – кредитополучател е усвоила по процесния договор за кредит сумата от 3000,00 лв.

С оглед на горната доказателствена съвкупност, установеното усвояване на заетата сума от ответника и извършените от него погашения, съдът приема за доказано валидното въникване на заемно правоотношение между страните за сумата от 3000,00 лв., по което праводателя на ищеца е бил изправна страна.

На следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на В тази връзка и доколкото процесният договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на договора следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

В случая от сравнителния анализ на клаузите от процесния договор за кредит и относимите императивни текстове съдът намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя е възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на ЗЗП и ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност по потребителско кредитиране.