Решение № 498 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502601 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Г. К. срещу решение № 313/ 01.06.2023г. на ОС- Благоевград, 4 състав, постановено по гр.д. № 589/21г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 80 000 лв. до 160 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта нейния баща Г. К..

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД в частта, в която е уважен предявеният иск над 60 000лв до 80 000лв. и в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

Жалбоподателят-ищец твърди, че искът е уважен в изключително занижен размер като не е съобразен лимитът на застрахователя от 10 420 000 лв. за 2020г. Неправилно е определен първоначалният размер на обезщетението. Съдът е допуснал процесуално нарушение като е ценил само част от доказателствата по делото, а друга, отнасяща се до възражението за съпричиняване са игнорирани. Неправилно е кредитирана автотехническата експертиза без да е взето предвид казаното от вещото лице в съдебното заседание на 09.03.2023г. Приетото от съда като механизъм на

1 произшествието, че починалият не е подал сигнал с ръка, че ще завива на ляво, противоречи на изготвената експертиза. В нея е посочено, че Г. К. като велосипедист се е движел най-вдясно по лентата в непосредствена близост до границата с банкета. Съдът не е съобразил, че водачът на МПС е имал възможност да избегне удара. Приетото съпричиняване е в голям размер, който е неправилен. Единствената причина за ПТП е водачът на лекия автомобил, а не и починалият. Възражението за съпричиняване е недокзано.

Г. К. не е управлявал велосипеда под въздействието на алкохол и поведението на пътното платно не е било неадекватно и несъобразено с останалите участници в движението. Последното не е конкретизирано и не е ясно в какво се изразява това поведение. И не е следвало да бъде взето предвид от съда. Не са събрани доказателства, че Г. К. е нарушил чл.25, ал.1 и чл.80, т.2 от ЗДвП. При определяне на размера на обезщетението съдът не е взел предвид депозираните свидетелски показания, установяващи болките и страданията на Д. К. от смъртта на баща й.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен и го уважи за 160 000лв. или да присъди обезщетение от 80 000 лв.

Жалбоподателят – ответник счита, че при правилно изяснена фактическа обстановка и при установено съпричиняване на вредоносния резултат, съдът неправилно е приложил принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Не са отчетени всички факти от значение за определяне на обезщетението, а именно датата на настъпване на ПТП, възрастта на починалия- 71 години, факта, че ищецът не е живяла в едно домакинство с него, а в гр. София. Счита, че е доказан принос на Г. К. за настъпване на вредите в обем от 50%. Оспорва датата, от която е присъдена лихвата върху обезщетението като счита, че искът е неоснователен за периода от 28.10.2020г., защото не е съобразен с чл.380 и чл.497 от КЗ. Застрахователят е получил претенцията на ищеца на 18.02.2021г. и от тази дата започва да тече тримесечният срок за произнасяне по нея. Най- ранната дата, от която следва да се присъди законна лихва е 22.06.2022г., датата на подаване на исковата молба.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и постанови друго, с което да отхвърли иска над 60 000лв. до 80 000лв.

2

Д. К. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва насрещната въззивна жалба. Счита я за неоснователна.

ЗД „Бул Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Д.

К. твърди, че на 21.10.2020г. около 13.20ч. в гр. Разлог на ул. „Хр. Ботев“в района на фирма „Хемефа“, А. А. В. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Тя е нарушила правилата за движение по пътищата като е блъснала правомерно движещият се велосипедист Г. А.

К., който е откаран в болница, изпаднал е в кома и същият ден е починал. По случая е образувано ДП № 255/20г. по описа на РУ-Разлог. Ищецът счита, че причина за настъпване на пътния инцидент са допуснатите от водача А. В. нарушения на правилата за движение по пътищата. Ищецът твърди, че тя е дъщеря на починалия Г. К.. Изключително тежко е понесла смъртта му, тъй като е била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката между тях е била силна, изпълнена с обич, уважение и привързаност. Винаги са си помагали и подкрепяли. Баща й е бил опора в живота и морална подкрепа, полагал е грижи за нея, осигурявал й е всичко, от което има нужда. Ищецът е била на 20 години, когато е настъпила смъртта на родителя й. Болката от загубата му ще съпътства живота й занапред. Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника като полицата е била валидна от 21.09.2020г. до 20.09.2021г. Д. К. е предявила писмена претенция пред застрахователя, получена от него на 18.02.2021г., но не е получила отговор. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. като частичен иск от 200 000лв. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** към датата на ПТП. Не 3 оспорва, че е такова е настъпило и кои са били участниците в него. Оспорва механизма на произшествието като поддържа, че констативният протокол за ПТП с пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Оспорва, че е настъпила вреда за ищеца, както и че смъртта на Г. К. е в причинна връзка с ПТП. Счита иска за завишен по размер. Прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият е управлявал велосипеда в нарушение на правилата на ЗДвП, като е бил в силно алкохолно опиянение, и поведението му на пътното платно е било неадекватно и несъобразено с останалите участници в движението. Счита за неоснователна претенцията за законна лихва от 28.10.2020г.

Не се спори, а и видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24 от 21.10.2020г., протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата и фотоалбум е, че на горната дата е настъпило описаното в исковата молба произшествие.

Безспорно е, че в резултат от него е починал Г. А. К.. Видно от удостоверение за наследници № 1609/02.11.2020г.е, че ищецът е негов законен наследник.

Не се спори, а и видно от справката от Гаранционния фонд е, че за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 21.09.2020г. до 20.09.2021г. при ответника.

Не се спори, че с влязла в сила присъда №20/ 15.06.2022г., постановена от нохд№ 115/22г. от Окръжен съд- Благоевград, водачът на лекия автомобил А. В. е призната за виновна за това, че на 21.10.2020г. е нарушила правилата за движение по пътищата и е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.20, ал.2, изр.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП като е причинила смърт по непредпазливост на Г. А. К.велосипедист.

Не се спори, че ищецът е предявил доброволна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от него на 18.02.2021г. Такова не е изплатено.

По делото е приет протокол за химическа експертиза

№

339/30.10.2020г., от който се установява, че Г. К. не е имал етилов алкохол в 4 кръвта.

По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала заключение за механизма на ПТП, за наличието на видимост на велосипедиста към лекия автомобил и обратно, къде са се движели участниците в инцидента преди настъпването му, предотвратимостта на удара от страна на водача на МПС. Вещото лице е посочило мястото на удара, скоростта на движение на лекия автомобил-40 км/ч. В съдебно заседание експертът е допълнил заключението си.

Съдът възприема заключението като обективно, основаващо се на научните правила и опита на експерта. обосновано,

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят К. е майка на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че през месец октомври 2020г. е станал инцидентът със съпругът й. Обадили са се от полицията. Дъщеря й е разбрала за смъртта на баща си от нея. Обадила й се е по телефона. Когато е отишла да я види тя е плачела и е била прегърната от приятелки. Заедно с починалия и дъщеря й са живеели като семейство. Той се е грижел за ищеца от раждането й. Отношенията им са били отлични. Д. К. и баща й са били много близки, разчитал е на него за всичко. Бил й е опора, дори повече е разчитала на него, отколкото на свидетеля. Много тежко ищецът е приела смъртта на баща си. Била е в депресия, защото е плачела много, не е искала да ходи на работа. И сега съвсем не е преодоляла смъртта на баща си, все още говори за него и се натъжава. Всяка седмица идват да видят свидетеля с приятеля на ищеца и отиват на гроба на починалия. Сега е по- спокойна и успокоението й е настъпило след като се е запознала с приятеля си. Сега двамата живеят в гр.

***.

Свидетелят Д. познава ищеца от много малка, тъй като с детето й са набори. Заедно са ходили на училище от 1 до 4 клас. Познава и семейството й от около 20 години. Знае, че баща й Г. К. е претърпял инцидент . За него е разбрала от майката на ищеца, защото работят заедно. Видяла е Д. К. след като вече й е казано за смъртта на баща й. Била е много отчаяна, в депресия, отпаднала. С баща си са били в добри отношения, разчитала е на него. Той я е водил на училище, грижил се е за нея, давал й е пари, бил е добър родител.

Свидетелят счита, че Д. К. още страда за баща си, вече не празнуват. Преди 5 смъртта на Г. К. всички са живеели заедно. Преди да почине баща й ищецът е общувала с хора, а сега е затворена, не иска да разговаря. Всяка седмица ходи на гробището.

Свидетелят Ш. е очевидец на пътния инцидент. Пътувала е в лекия автомобил на задната седалка. Преди да се омъжи е била с фамилия Б.

Автомобилът е бил управляван от А. В.. Тя й е зълва. Връщали са се от гр.

Разлог и са пътували за с. Дагоново. А. В. е карала с около 30-40 км/ч. Тогава свидетелят е видяла колоездача. Той не е имал жилетка, не е подал сигнал, че ще завива на ляво. Водачът е подал мигач, че ще завива и изведнъж колоездачът се е ударил в стъклото. А. В. не го е наближавала, велосипедистът се е хвърлил пред колата. Колоездачът се е движел в дясно и изведнъж е завил на ляво. Не се е обръщал назад, за да види дали има кола.

Велосипедистът е искал да завие на ляво, за да отиде на работа.

Съдът кредитират показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля К. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и обективни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в размер на 160 000лв., но е приел за основателно възражението за съпричиняване в обем на 50%. Решението е влязло в сила в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 60 000 лв.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.