Решение № 1299 от 22.04.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1299

Плевен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20257170700876 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 АПК вр. чл.62, ал.1 т.2 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от М. М. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене, против Заповед №Л-03-654#1/06.11.2025 година на Главен директор на ГДИН, с която е оставена без уважение молба с вх.№ МЗ-01-167/05.05.2025г. от лишения от свобода, чрез адв. Я. П., за изпращане на лечение в СБАЛЛС към Затвора- гр.София. Посочва се, че на лишения от свобода незаконосъобразно е отказано преместването му за лечение от затвора гр.Белене в Софийския централен затвор. Твърди се, че в затвора Белене няма лечебно заведение, което да осигури нужното проследяване и лечение на заболяването на М. А.. Твърди се, че лишеният от свобода многократно е бил извеждан за прегледи от специалисти в областта на гастроенерологията, с оглед влошаване на здравословното му състояние. Сочи се, че е налице риск от сериозно влошаване на здравословното му състояние, поради непровеждане на лечение и непроследяване на заболяването му, далече от лечебни заведения, в които може да бъде лекуван и да му бъде оказвана помощ т.е. оспорващият е поставен в застрашено състояние. Твърди се, че А. търпи болки и страдания именно поради факта, че не му се провежда лечение, като се нарушават и правата му по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и се нарушава забраната в чл.3 от ЗИНЗС. Иска се от съда да отмени Заповед №Л-03-654#1/06.11.2025 година на Главен директор на ГДИН, като незаконосъобразна и неправилна.

В съдебно заседание оспорващият М. М. А., се явява лично и се представлява от адв. А. Д. – АК-Варна. Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи жалбата. Претендират се разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия. Претендира деловодни разноски в размер на 150 лв.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят М. М. А., изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене.

Установява се от адм.преписка по делото, че с молба вх.№ МЗ-01-167/05.05.2025г. от М. М. А. чрез адв. Я. П. – АК-Русе, до ГДИН било поискано лишеният от свобода да бъде приведен в затворническата болница в София за лечение, тъй като въпреки лекарските предписания, хоспитализации, прегледи изписани лекарства в болниците в Свищов и в Плевен на М. М. А. не била поставена диагноза от какво боледува.

С писмо изх.№ 30-01-330/29.05.2025г. на началник на отдел СДВРП в ГДИН на молбата била оставена без уважение.

С Решение № 3241/23.10.2025г. по адм.дело № 570/25г. по описа на АС-Плевен съдът обявил за нищожен отказ, материализиран в писмо с рег. изх.№ 30-01-330/1/29.05.2025 г. на началник отдел СДВРП при ГДИН – София по молба вх. №МЗ-01-167/05.05.2025 г. от М. М. А., подадена на 04.05.2025 г. чрез адв. Я. П., с искане за преместване от Затвора Плевен в Затвора София за лечение в лечебно заведение при Затвора София, както и изпратил административната преписка на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за произнасяне в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Със Заповед № Л-03-654/1/06.11.2025г. главният директор на ГДИН оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. М. А., подадена чрез адв. Я. П., с искане за изпращането му в СБАЛЛС –София за лечение.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства:

От медицинското досие на лишения от свобода се установява, че лишеният от свобода е бил преглеждан от гастроентеролог д-р С. Р. на 14.10.2024г., както и на 03.01.2025г. и на 25.03.25г. при д-р Д. П. П. първото посещение е назначена терапия – Ноплаза и Бутирин, при второто - Ноплаза, Бусколизин и Атаракс. При посещението при гастроентеролог на 25.03.2025г. е поставена диагноза „хронична без кръвоизлив или перфорация – МКБ – К.26.7“ със снета анамнеза – болки в горна коремна половина, гадене, повръщане на кръв, коремен дискофрот и киселини. Направена му е ехография на коремни органи, като по време на прегледа М. М. А. е отказал да му се направи фиброгастроскопия. Изписана му е терапия: ХДР.Ноплаза, Зирид и Бутарин. И след трите прегледа лишеният от свобода отказал да приема изписаните му лекарства. Поискал да бъде лекуван от д-р Г., както и да бъде преведен в СББАЛС-гр.Ловеч. След изписването от СБАЛЛС-Ловеч поискал да му се изпише рецепта за медикаментите от д-р Д. П. (гастроентеролог). На 23. 04.25г. му е изписана хартиена рецепта, която му била предоставена лично. Лишеният от свобода не подал молба за закупуване на лекарствата, както и не предал рецептата на социалния служител, който отговаря за него, като отказал всякакво съдействие.

С. М. М. А. е посещавал на 20.09.2023г. и на 27.11.2024г. психиатър – д-р Н. М., като му е изписвана терапия, но отново е отказал терапията.

М. М. А. е постъпвал е четири пъти в СБАЛЛС –Ловеч „Психиатрично отделение“ (08.12.23г.-08.01.24г.; 23.03.24г.-23.04.24г.; 15.04.25г. ; 07.08.25г.-13.08.25г.;) с диагноза „разстройство в адаптацията“ и „смесено личностово разсторйство. Агравация с хоспитализъм“, като му е била провеждана терапия с различни медикаменти - халоперидол, Мендилекс, Хелицид, Бусколизин, Сетинин. Препоръчана е поддържаща терапия с Конвулекс, която се изпълнява от МЦ при Затвора Белене.

На 03.08.25г., 10.08.23г., 19.09.23г., 08.11.2023г., 01.11.23г., 20.02.24г., 31.05.24г., 23.06.24г., 27.09.24г., 20.11.24г., 27.11.24г., 29.12.2024г.,03.01.2025г., 17.01.25г.; 12.02.25г., 12.03.25г., 18.05.25г., 28.05.25г., 13.06.25г., 26.10.25г., 29.10.25г., 03.12.25г., 28.01.26г.; на М. М. А. са проведени амбулаторни прегледи за установяване на моментното му състояние, за което са издадени множество амбулаторни листове, представени по делото. При част от амбулаторните листове лишеният от свобода не е посочил оплаквания, както и е отказвал да му бъдат направени изследвания. В тази насока е изричният отказ от 13.01.2026г.- л. 125 от делото.

Видно от документите на л.133, 137-140 от делото, за проверка състоянието му е изисквана спешна медицинска помощ от МЗ-ЦСМП –Белене, като при голяма част от прегледите е установено, че А. е в добро общо състояние и е клинично здрав.

В периода от 30.06.25г. до 03.07.25г. е постъпил във вътрешно отделение на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД-гр.Свищов с диагноза К21.0 – „гастроезофагелна рефлуксна болест с езофагит“ . Изписани са му Пулцет и Зирид за три месеца.

Гореизложените фактически обстоятелства се установява от писмените доказателства по делото и медицинското досие на жалбоподателя вкл. справка рег.№ 2571/12.05.25г., становище с рег.№ 1643/20.03.2025г., епикриза от 13.08.2025г., от 15.04.2025г., от 23.04.24г. , от СБАЛЛС-Ловеч, епикриза от 03.07.25г. от МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД-гр.Свищов и др.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е на 11.11.2025г., видно от поставения входящ номер по описа на затвора Белене, в законовия 14 дневен срок, от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване.

Разгледана по същество се явява неоснователна по изложените по-долу съображения:

Предмет на оспорване е Заповед № Л-03-654/1/06.11.2025г. главният директор на ГДИН оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. М. А., подадена чрез адв. Я. П., с искане за изпращането му в СБАЛЛС –София за лечение. Административният орган приел, че не са налице основанията в чл.62, ал. т.2 от ЗИНЗС и тези в чл. 116, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, а именно липсва предложение на началника на затвора и лекарско предписание. Съгласно чл.14, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, предложението за лечение в специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода следва да съдържа трите имена, датата и годината на раждане на лишения от свобода и данни за престъплението, размера, режима и остатъка от наказанието, а за осъдените на доживотен затвор – и кратки характеристични данни. Съгласно чл.14, ал.2 от същия акт предложението се придружава от медицинско направление, в което се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите; моментното състояние на болния; къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение; становище относно начина на конвоирането –отделно, ако болният е заразоносител, със или без придружител или с общ конвой. Предложението се подписва от началника на затвора и от директора на медицински център. В конкретния случай такова предложение не е било направено. Предвид изложеното директорът на ГДИН еприел, че не са изпълнени изискванията на чл.56, ал.3 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода за издаване на заповед от главния директор на ГДИН по предложение на началник сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН, поради което на основание чл. 13, ал. 2 т. 1 вр. чл. 62, ал.1 т.2 от ЗИНЗС и чл. 115, ал.1 от ППЗИНЗ оставил без уважение молбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия.

Съдът намира, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – главния директор на ГДИН, разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62 от ЗИНЗС. Оспореният отказ е издаден като електронен документ и е подписан с валиден електронен подпис съгласно изискванията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В тази насока е и справка вх.№ 6998/08.12.25г. Заповедта съдържа и задължителните реквизити по чл. 59, ал.2 т. 1-7 от АПК.

В хода на административното производство, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е мотивирана, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на лишения от свобода, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Не е налице и нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.