Решение № 649 от 05.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Велико Търново, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110101986 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество е собственик на заведение за хранене, чийто обект се намира в *****, като ответницата била в трудово правоотношение с ищцовото дружество на основание трудов договор от 1*****», който трудов договор е прекратен на **** Сочи се, че на ****** ищецът установил, че ответницата публикувала пост, описан в исковата молба, след който започнала вълна от коментари, голяма част от които негативни. Сочи се, че същият пост е публикуван и в друга фейсбук група на ****както и във ***** групата*****», като след поста имало коментари на потребители на социалната мрежа. Ищецът заявява, че ответницата уврежда доброто му име посредством публично разпространение в интернет пространството в различни групи в социалната платформа «****, чрез публикуване на клеветнически и позорящи постове, поради което отправя искане за осъждане на ответницата да му заплати сумата 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като процесуално недопустим и неоснователен по съображения изложени в отговора. Счита, че ищцовото дружество като юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди, тъй като правосубекността на всяко юридическо лице изключва изначало възможността то да търпи неимуществени вреди. Излага обстоятелства във връзка 1 с прекратяването на трудовите й правоотношения с ищцовото дружество и твърди ,че на 03.06.2024г управителят на ищцовото дружество бил на новото й работно място и я заплашвал, че не била спазила предизвестието си при прекратяване на трудовия договор, като заявил, че «ще я съди до дупка». На ***г ответницата заедно с още три момичета подали сигнал срещу бившия си работодател в **** На следващо място ответницата сочи ,че платформата «****» е с информационен характер и в нея се споделят мнения, публикации, опит и др. Твърди, че тя е изразила мнението си и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Твърди ,че информационото съдържание на публикацията по своята същност няма клеветническо съдържание, изграждащо негативни представи за ищцовото дружество. Счита ,че субективното възприятие на ищеца на изложените в публикувания пост обстоятелства и твърдения като «позорни, клеветнически» само по себе си не могат да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието не е противоправно. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото трудов договор от ***. се установява, че ответницата е работела по трудово правоотношение в ищцовото дружество на длъжност „****., като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед от****

По делото са представени извлечения от публикации на ответницата във*** групи от*****: със следното съдържание: „Във ***** сте с три месеца предизвестие, договорът е на минимална заплата, т.е. ти превеждат ***лв., но реалната заплата е ****в., която обещават. Заплатите са месец назад, при напускане не ти изплащат част от последните две заплати, които влизат в джоба на шефчето, защото няма как да го осъдиш, тъй като държавата знае само за тези ****. Нищо, че бачкаш като куче и понякога нямаш време да ядеш цялата ти смяна. Да знаете ако мислите да започвате работа там. Болнични също не е хубаво да вземате, трябва да ходите болни. Понеже ще те гледат накриво всички,включително и шефът. Не се оплаквам, просто предупреждавам.”. Към постове има отразени коментари от други фейсбук потребители и от ответницата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е С А, М И А и А С ***. Свидетелката Е А, разпитана каза, че е работила в ищцовото дружество ****” до миналото лято. По същото време в ищцовото дружество работила и ответницата.

Свидетелката заяви,че членува в някои ****рупи като „*****“, които са известни на много хора във **** Свидетелката заяви, че в тези *** групи е виждала публикации на ответницата, с които уронва имиджа на заведението и са написани неверни неща за работния процес и управителя. Свидетелката заяви, че управителят на заведението подкрепял служителите си, както и когато не се чувствали добре, са имали възможност да не ходят на работа. Свидетелката заяви, че под постовете на ответницата имало много гневни коментари от други потребители спрямо управителя на заведението и самото заведение. Свидетелката заяви ,че ответницата си вършела работата, но понякога се получавало напрежение, защото имало много работа. Свидетелката заяви, че от ответницата знае, че имала намерение след 2 като напусне работа да подаде жалба срещу *** Свидетелят А, разпитан каза, че работи в ищцовото дружество и познава ответницата, с която са работели заедно. Свидетелят каза, че не е забелязал ответницата да има лоши отношения с управителя на заведението, докато работила там. Свидетелят заяви, че участва във **** група **** и в нея е виждал пост на ответницата, насочен към уронване авторитета на управителя и на заведението. Според свидетеля нямало забавяне в плащанията на заплати. Свидетелят каза, че работата в заведението е интензивна, като ответницата се справяла добре с работата. Имало е ситуации, в които се е напрягала и това й влияело на работата. Малко след като ответницата напуснала работа, се появили публикациите й. Сидетелят каза, че той нямал оплаквания от работодателя. Свидетелят каза, че **** имало ремонт в заведението на бара, но кухнята работела. Свидетелят заяви, че не му известно дали има неизплатени трудови възнаграждения на други служители, които са напуснали работа. Свидетелката Х, разпитана каза, че познава ответницата, която е нейна бивша колежка. Свидетелката работила във *****“ за времето от месец януари 2024г до месец април 2024г. Свидетелката заяви ,че по трудов договор били на минимална заплата, но когато започвали работа им било казано ,че ще получават около ****. По банков път получавали това, което е по договор, а другата част получавали в брой. Свидетелката заяви, че тя си получавала трудовото възнаграждение.

Работното време било по трудов договор 8часа, но реално работели около 10 часа.

Свидетелката заяви, че често колеги работели болни, с хрема, с кашлица. Свидетелката заяви, че ответницата отработила предизвестието си преди да напусне работа. Свидетелката заяви, че й било известно, че ответницата не е била получила цялото си трудово възнаграждение при напускане на работа, но след като пуснали жалби в *****, била изплатена сума от работодателя. Свидетелката заяви, че през месец *****. Свидетелката заяви, че ищцовото дружество търсело персонал, като според свидетелката колегите им напускали, защото не били доволни от заплащането и от условията. Свидетелката заяви, че тя е получила отговор на жалбата си от ***** и след проверката й било изплатено обезщетение на неизползван отпуск. Свидетелката заяви, че е виждала публикации на ответницата във**** групи, като според свидетелката ответницата е написала реалните условия на труд, заплащането.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За да се уважи иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.

3

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира, че не се установиха елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Събраните по делото доказателства не установиха твърденията на ищеца, че ответникът е осъществила противоправно поведение, което да е довело до уронване на доброто име на ищцовото дружество.

Елемент от фактическият състав на деликтната отговорност е именно противоправно деяние, т.е. действия, нарушаващи правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност. Съгласно чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространението на мнение не е противоправно. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата. Но и в този случай авторът не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.

Възможната колизия на прокламирани права –в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и доброто име на гражданите. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според решение №62/06.03.2012 г. по гр.д. №1376/2011 г. на ІV ГО на ВКС, оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.

Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не съставляват обида.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата, която е работила при ищцовото дружество ,в негов обект на длъжност **** след прекратяване на трудовото й правоотношение, е направила през месец **** 4 публикации във следните **** групи: ******.По делото не е спорно ,че ответницата е автор на посочените публикации, като в тяхното съдържание изразява мнението си относно работодателя, при който е работела. По делото не се установи информационното съдържание на публикациите по своята същност да има клеветническо съдържание. В самият пост ответницата е посочила ,че това, което е написала е нейно мнение.