Решение № 120 от 07.12.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. гр. Добрич, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20223200900067 по описа за 2022 година

Търговско дело № 67/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 1907/08.04.2022 г., с дата на пощенското клеймо 06.04.2022 г., подадена от Е. С. С. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр.

Каварна, ул. „***“ № 51, общ. Каварна, област Добрич, с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул. „***“ № 67а, ЕИК *** е предявен иск за сумата от 26 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътнотранспортно произшествие на 23.07.2021 г. от водач на лек автомобил „ХОНДА“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 06.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.

София оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1

Съгласно данните, съдържащи се в Констативен протокол за ПТП № 1750585/23.07.2021 г. по описа на ОДМВР – ДОБРИЧ- РУП- БАЛЧИК (съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ материална доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ ТО ), и заключението на вещото лице инж. Й. М. по съдебно-автотехническата експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на 23.07.2021 г. около 01.50 ч. по главен път І-9 на км. 53 от гр. Балчик посока гр. Каварна, лек автомобил „ХОНДА”, модел „ЦРВ“ с рег. № ***, управляван от П. ***, движейки се с несъобразена скорост, загубил управлението над МПС, излязъл извън платното за движение вдясно на посоката на движение и се блъснал в аварило МПС с рег. № ***, собственост на ***.

При пътно-транспортното произшествие са причинени телесни увреждания на пасажера Е. С. С..

Непосредствено след инцидента пострадалата транспортирана в ЦСМП –Добрич и е приета за преглед и лечение в „МБАЛ-ДОБРИЧ“ АД – Добрич в Отделение по неврохирургия, където е лекувано в периода 23.07.2021 – 27.07.2021 г.

На 14.10.2021 г. пострадалата е била приета за лечение в „СБРТУЗЛАТА“ ЕООД – Балчик, като след едноседмичен престой е била изписана за домашно лечение.

Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от доц. д-р В. Д., д. м. възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила следните увреждания: компресионно счупване на първи поясен прешлен и ожулване на лявото рамо, довели до трайно затрудняване на движението на снагата за период от три до четири месеца. Възможно е в последващ период от време периодично да се появяват болки, свързани с претърпените травми. Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинно-следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалата травматични увреждания.

Според констатациите на вещото лице, анализирало вида на получените травми, пострадалата е била с поставен предпазен колан по време на произшествието.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на 2 свидетелите по делото – П. *** ( съпруг на пострадалата, чиито показания съобразно с установената родствена връзка следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната му заинтересуваност ) и *** ( без родство със страните по делото ), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се, установяват, че пострадалата изпитвала и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното лечение пострадалата не е била във възможност сама да се обслужва и е била обгрижвана от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП шок същата се е затворила в себе си, станала е неактивна, необщителна, незаинтересована, раздразнителна и отчуждена.

Наблюдавани са прояви на панически пристъпи, разстройство на съня и емоционална нестабилност.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие – 23.07.2021 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил „ХОНДА“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София.

Не е спорно, че на 02.03.2022 г. пострадалата е предявила застрахователна претенция, но по делото липсват данни за произнасяне от страна на застрахователя.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

3

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие 4 както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.

Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на 23.07.2021 г., за което вината е на водача на МПС П. ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното произшествие.

5

Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата ( чл. 20, ал. 2 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. С. С..

Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинените на пострадалата телесни увреждания.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка и непосредствена последица от него.

Деликтната отговорност отговорността на застрахователя. на застрахованото лице обуславя

Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ през периода, в който е реализирано пътнотранспортното произшествие.

Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.

477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.

Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на опредЕ.та в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.

По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените вреди са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.

Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права, което засягане няма парична оценка – ТР-4-2012-ОСГТК.

Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни 6 права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.

6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство, добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода ( чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ), правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ), използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране, но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно отглеждане на неосиновено дете – храненик ).