Решение № 1165 от 25.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1165

Шумен, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20267270700289 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.13 ал.6 от ЗСП, образувано по жалба на Р. Ж. Х. от [населено място], [улица], ет.3, ап.3, чрез пълномощник адвокат Ц. С. при ШАК, против Заповед №РМС-ПМС/Д-Н/647 от 15.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], потвърдена с Решение №30-36233#1/12.05.2026 г. на Директора на РДСП [населено място], с която е отказано на жалбоподателя изплащане на компенсация за увеличените цени на горивата по Решение №229 от 20.03.2026 г. на Министерски съвет.

Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че административният орган не е взел предвид реализирания от нея доход за 2025 г., който е под законоустановения праг, а само за 2024 г., както и че е съсобственик на лек автомобил в режим на СИО, за който автомобил има валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При преценката на относимите критерии за 2025 г. според жалбоподателката, същата отговаря на всички критерии на Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., одобрена с Решение №229 от 20.03.2026 г. на Министерски съвет – реализираният от нея доход за 2025 г. е под законоустановения праг и притежава лек автомобил като съсобственик с валидна за застраховка „Гражданска отговорност“. Изложени са и доводи, че органът е нарушил разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК, като не е изяснил всички относими факти и обстоятелства, а Директорът на РДСП [населено място] не е обсъдил представените пред него доказателства. На сочените основания жалбоподателката отправя искане към съда да постанови решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна атакуваната заповед, преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне с указания по тълкуване на закона, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателката адвокат Ц. С. при ШАК претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна Директор на Д „СП“ [населено място], редовно призован, се явява лично Директора, който изразя становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да я отхвърли като такава.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по инициатива на жалбоподателката, която със заявление - декларация с вх.№РМС-ПМС/Д-Н/647 от 31.03.2026 г. до Директора на Д ”СП” [населено място] е поискала да и бъде изплатена компенсация за увеличените цени на горивата, като е посочила банкова сметка за изплащане на помощта.

Въз основа на заявлението – декларация, както и предоставената справка от НАП за 2024 г. и 2025 г. по отношение дохода на жалбоподателката и притежаваното от нея МПС, е била извършена проверка от служители в Д „СП“ [населено място], които съставили предварителен контролен лист от 14.04.2026 г. и от 15.04.2026 г., в който отразили, че жалбоподателката няма право на поисканата компенсация, тъй като не отговоря на т.1 и т.2 от раздел ІV във вр. с т.2 от раздел V от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г. Посочено е, че средномесечният брутен доход на жалбоподателката е по-висок от двукратния размер на линията на бедност за 2024 г., както и не е собственик /съсобственик/ или ползвател на МПС.

Въз основа на така извършения предварителен контрол и подаденото заявление – декларация, Директорът на Д „СП“ [населено място] е издал оспорената в настоящото производство Заповед №РМС-ПМС/Д-Н/647 от 15.04.2026 г., с която е отказано на жалбоподателката Р. Х. изплащане на компенсация за увеличените цени на горивата по РМС №229 от 20.03.2026 г. За да постанови този отказ, административният орган е приел, че жалбоподателката не отговаря на т.1 и т.2 от глава ІV от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., тъй като по данни на НАП средномесечният брутен доход на лицето е по-висок от двукратния размер на линията на бедност за 2024 г., както и по данни на НАП лицето не е собственик/съсобственик/ползвател на МПС. Заповедта е обжалвана по административен ред, на основание чл.81 ал.1 от АПК във вр. с чл.13 ал.5 от ЗСП пред Директора на РД ”СП” [населено място], който с Решение №30-36233#1/12.05.2026 г. е отхвърлил жалбата. По-горестоящият административен орган също е приел, че жалбоподателката не отговаря на условията по т.1 и т.2 от глава ІV от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., тъй като по данни на НАП средномесечният брутен доход на лицето е в размер на 897.80 евро, при общ брутен доход в размер на 21 071.34 лв. /10 773.60 евро/, както също по данни на НАП не е собственик/съсобственик/ползвател на МПС. Действително в Решението на Директора на РД „СП“ [населено място] не става ясно приетият от органа доход за коя година се отнася, но с оглед представената по делото справка от НАП се извлича извода, че органът е преценил дохода само за 2024 г. на жалбоподателката. По отношение на обстоятелството дали жалбоподателката е собственик или съсобственик на МПС по-горестоящия орган е посочил, че независимо от представените пред него доказателства, то съобразно справката на НАП жалбоподателката не е собственик или съсобственик на МПС.

Решението на Директора на РД „СП“ е връчено на жалбоподателя на 19.05.2026 г., който, недоволен от него, е депозирал жалба до АдмС [населено място] на 22.05.2026 г.

В хода на съдебното производство е изискана и представена от административния орган цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, включително и справката от НАП, на която органът се е позовал, за дохода на жалбоподателката за 2024 г. и за 2025 г., противно на твърденията в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателката от 22.06.2026 г. Видно от тази справка за 2025 г. общият брутен доход на жалбоподателката е в размер на 11 542.23 лв. От представените пред Директора на РД „СП“ [населено място] от жалбоподателката Удостоверение за сключен граждански брак от 09.06.2007 г. на община Шумен и Свидетелство за регистрация част І на МПС – лек автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер], с дата на регистрация 13.12.2013 г. се установи, че жалбоподателката към датата на подаване на заявлението – декларация за изплащане на компенсацията за увеличените цени на горивата е съсобственик /в режим на СИО/ на МПС.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед, със засегнат правен интерес, в 14 - дневния преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед на което е процесуално допустима, и разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Съгласно глава V, т.1 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., одобрена с Решение №229 от 20.03.2026 г. на Министерски съвет, администрирането на дейностите по тази програма се осъществява от Агенция социално подпомагане чрез Дирекциите „Социално подпомагане“. С оглед така разписаното правило и по аргумент от чл.13 ал.2 и ал.3 от ЗСП компетентен орган да се произнесе по процесното заявление-декларация се явява Директорът на дирекция "Социално подпомагане" [населено място] – по настоящ адрес на лицето-заявител - глава V, т.2 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г. Следователно в случая административният акт е издаден от компетентен орган – Директор на Д „СП“ [населено място]. При издаването на административния акт е спазена предвидената от закона форма и заповедта съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й. Същата е издадена в хода на проведено административно производство по глава V, т.1 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., с подадено заявление-декларация, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.13 ал.3 от ЗСП, административен акт – Заповед на Директора на Д "СП" [населено място].

Съгласно раздел ІV, т.1 и т.2 от одобрената с Решение №229 на МС от 20.03.2026 г. Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., право на компенсация от 20 евро месечно има всяко пълнолетно физическо лице, което отговаря кумулативно на следните условия: 1.Да е получило средномесечен брутен доход, по-малък или равен на 652.41 евро за 2025 г., или два пъти размера на линията на бедност за 2025 г., или средномесечен брутен доход за 2024 г., по-малък или равен на 537.88 евро, или два пъти размера на линията на бедност за 2024 г. 2.Което притежава моторно превозно средство на свое име или е съсобственик, или е лизингополучател на моторно превозно средство, за което за месеца на предоставяне на компенсацията е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Изискванията по т.1 и т.2, лимитивно изброени в Програмата са предвидени в условията на кумулативност, т.е. достатъчно е едно от тях да не е изпълнено, за да бъде отказана компенсацията.

По отношение на първото условие, а именно заявителят на исканата компенсация, да е получил средномесечен брутен доход, по-малък или равен на 652.41 евро за 2025 г., или два пъти размера на линията на бедност за 2025 г., или средномесечен брутен доход за 2024 г., по-малък или равен на 537.88 евро, или два пъти размера на линията на бедност за 2024 г., съдът приема, че административният орган е нарушил разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, като не е изяснил всички относими факти и обстоятелства и в частност полученият от жалбоподателката средномесечен брутен доход за 2025 г., а е извършил преценка само за 2024 г. Разписаното условие в раздел ІV, т.1 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., задължава административния орган да извърши преценка за средномесечния брутен доход на заявителя за 2024 г. и за 2025 г., доколкото е използван съюза „или“ и при наличие на данни от НАП. В случая тези данни са били налични за дохода на жалбоподателката както за 2024 г., така и за 2025 г. към момента на издаване на оспорената заповед, поради което в нарушение на административнопроизводствените правила – чл.35 и чл.36 от АПК, административният орган не е извършил преценка на условието за средномесечен брутен доход на жалбоподателката за 2025 г., което е довело и до липса на мотиви в оспорената заповед. Това не е преодоляно и в Решението на Директора на РДСП [населено място], който отново е обсъждал средномесечния брутен доход на жалбоподателката само за 2024 г. Липсата на мотиви в заповедта на Директора на ДСП [населено място] и в Решението на Директора на РДСП [населено място] за дохода на жалбоподателката за 2025 г. води до невъзможност съдът да извърши преценка за законосъобразност на акта. Ако изложи мотиви в тази връзка, ще замести компетентния административен орган, което е недопустимо, поради което е достатъчно основание процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Разпечатката съдържа 22 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40a54923-8068-4aa3-b5c9-79b3fb3ae6cf