Определение № 464 от 27.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. ХАСКОВО, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600902 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл. 341 ал. 2, вр. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор от РП-Хасково против определение рег.№817 от 02.10.2025 година, постановено по НОХД №459 по описа за 2025 година на РС-Хасково, с което е било прекратено съдебното производство, на основание чл. 249, ал. 2 от НПК, а делото е върнато на РП-Хасково за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия на досъдебното производство .

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

Прокурорът изразява несъгласието с и с протестирания акт на първостепенния съд ,считайки че необосноваността на обвинителната теза или другояче казано доказателствения дефицит, никога не е бил и не е основание ,предвид и действащата редакция на чл.248 ал.4 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора .Отказът на прокурора на ДП да назначи повторна химическа експертиза на кръвната проба ,взета от обвиняемия не било процесуално нарушение ,още по –малко съществено такова ,имащо характеристиката на неотстранимо 1

,защото съдът имал правомощие да събира доказателства и в централната съдебна фаза на процеса .В протеста са изложени аргументи , защо прокурорът е отказал да уважи това искане на обвиняемия,позовавайки се на действащата разпоредбата чл.27 ал.3 от Наредба №1/2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества и техни аналози, в сила от 26.09.2023г.А тя уреждала единствено правото на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да поиска повторно извършване на химически анализ на кръвта,но не и на лице с предявено наказателно обвинение по чл.343б от НК .

Ръководно-решаващият орган в съдебното производство дори и да не възприемел тази теза можел да реши да назначи експертиза ,а не да връща обвинителния акт на прокурора.

Писмени възражения от страна на подсъдимия и неговия адв.Д.Г. не са постъпили в законоустановения срок . защитник

Частният протест е допустим, тъй като е депозиран в предвидения в чл.

342, ал. 1 от НПК 7-дневен срок, а по същество е основателен, като съображенията в тази насока са следните:

Съдебното производство по НОХД № 459 по описа за 2025 година на РС-Хасково е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу Р. Н. Я. от гр.******, за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

С протестираното определение е било прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, като съдията докладчик е приел, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия ,основание за връщане на делото на прокурора за доразследване. Същите се свеждат до отказ на прокурора да назначи повторна химическа експертиза на кръвта на обвиняемия .По конкретно ,в атакуваното определение е прието , че на досъдебното производство е следвало да се назначи съответната експертиза ,която да установи влиянието на заявеното като употребено от обвиняемия лекарство „*******“ върху показанията на концентрацията на алкохол в кръвта ,както при тестването с техническо средство ,така и при проведеното химическо изследване .Съдията докладчик е изложил съображения,че предвид разпоредбата на чл.27 ал.3 от Наредба №1/2017г. следвало да бъде установено кога обвиняемият Я. е бил запознат със заключението на 2 назначената химическа експертиза ,за да се прецени дали е спазен 7-дневния срок за изискване на повторно извършване на химически анализ и едва след това да се прецени дали да се назначи повторна химическа експертиза.

Първоинстанционният съд е счел тези пороци за съществени,защото влияят върху извода за осъществен състав на престъпление или на административно нарушение ,а оттам ограничават и правото на подсъдимия да организира адекватно защитата си .

След извършената проверка, по наведените в частния протест доводи и служебно извършена такава, настоящата инстанция намира следното :

Въззивният съд не може да се съгласи с първостепенния такъв ,че с отказа на прокурора да назначи повторно изследване на кръвта ,взета от подсъдимия е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ,явяващо се основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора .В случая ,проверката за допуснати нарушения на реда, предвиден в Наредба №1/2017г. изисква да бъдат проследени няколко основни момента от проведеното досъдебно производство.

Според фактите,изложени от прокурора в обвинителния акт ,на 08.10.2024 г. около 02.28 часа подсъдимият Р. Я. управлявал лек автомобил, когато на бул. "Б." е спрян за проверка от полицейските служители свидетелите

Е.

Р. и

В.Д.

. Извършена му е проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство "Алкотест дрегер 7510" с фабр.№ARNJ-0012, за което е установено, че е преминало периодична проверка и е технически годно да отчита алкохолна концентрация в издишания от проверявания въздух. След като устройството отчело концентрация на алкохол 1,07 на хиляда, на подсъдимия е съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване и същия е отведен от полицейските служите в Спешно отделение на МБАЛ-Хасково, където му е взета кръв за химическа експертиза.

При проведеното химическо изследване, видно от протокол за химическа експертиза с №111 от 09.10.2024 г. ,на взетата от подсъдимия кръвна проба е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 1, 26 на хиляда. С постановление на разследващия полицай от 01.11.2024 г. е назначена химическа експертиза по писмени данни със задача да установи 3 процентното съдържание на алкохол в кръвта на обвиняемия Р. Я.. На 11.11.2024г. по делото е била изготвена химическа експертиза по писмени данни , в заключението на която е отразено, че в представените за изследване проби кръв ,взети от обв.Я. се доказва концентрация на етилов алкохол от 1.26 на хиляда. В същото заключение е отразено, че кръвните проби – изследваната при първата химична експертиза и контролната кръвна проба, ще продължат да бъдат съхранявани в срок до 09.01.2025г.,съгласно чл.26 ал.1 и 4 от Наредба №1/2017г.

На 21.05.2025 г. е повдигнато обвинение на подсъдимия за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК . Непосредствено след това е проведен разпит на подсъдимия, при който същия е оспорил заключението на химическото изследване и е поискал повторен химически анализ на взетата от него кръвна проба,заради употребата на лекарството „*******“ и отражението му върху резултата от химическо изследване на алкохол в кръвта .

С постановление от 28.05.2025 г. наблюдаващият прокурор отказал да уважи искането на обвиняемия за назначаването на повторна химическа експертиза с мотива ,че действащата към момента на предявяване на обвинението норма на чл.27 ал.3 от Наредба №1/2017г. не урежда право на привлеченото към наказателна отговорност лице да поиска повторен химичен анализ на кръвта .Такова право имало само лицето с повдигнато административно-наказателно обвинение.

При предявяване на разследването на 04.06.2025 г., защитникът отново е поискал извършването на химически анализ на кръвната проба, като разследващият полицай не е взел отношение по искането и е изготвил писмено мнение за предаване на обвиняемия Я. на съд.

Така изложената фактология е послужила, като основание първоинстанционният съд да счете ,че е допуснато нарушение на процесуалните права на обвиняемия . Всъщност оплакванията на прокурора , наведени в протеста се отнасят до интерпретацията ,която съдията докладчик е дал на отказа на разследващия орган да допусне събиране на поискани от подсъдимия доказателства-назначаване на повторна химическа експертиза .От една страна несъбирането на поискани от защитата доказателства ,а от друга страна достоверността на вече събраните в хода на 4 досъдебното дело доказателства, се отнасят до оценката на доказателствения материал и доказаността на повдигнатото обвинение,както е следвало да приеме първоинстанционния съд .Освен това разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК изключва възможността в разпоредителното заседание да се разглеждат нарушения, свързани със събирането на доказателства в досъдебното производство,в която насока са оплакванията в протеста.

Според настоящата инстанция, изложената фактология не сочи на допуснато нарушение на Наредба №1/19.07.2017г.,каквото е приел в мотивите на протестирания акт районния съд . В разпоредбата на чл.27 ал.3 от същата наредба (изм. ДВ, бр. 83 от 2023 г.) , действаща към момента на деянието от 08.10.2024г. е предвидено правото на изследваното лице да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от наредбата, който е не по – малък от 3 месеца за съхранение на изследваните проби и контролните проби. Съгласно чл. 26, ал. 5 от наредбата при възлагане на повторен анализ се изследват контролните проби.

Разпоредбата на чл.27 ал.3 от Наредба №1/2017г. е ясна и не се нуждае от тълкуване,а нейното систематично място в подзаконов нормативен акт , регламентиращ „надлежния ред“ за установяване концентрацията на алкохол показва, че обслужва административно-наказателните производства, по които се издават наказателни постановления. Това право е упражнимо единствено от нарушителя като страна в административно-наказателното правоотношение в хода на започнал, но все още неприключил административно-наказателен процес.На това право съответства и задължението на наказващия орган да предприеме дължимо действие – нареждане до лабораторията да извърши повторно изследване на вече изследвана от по-рано кръвна проба на нарушителя. Началото на упражняване на това право също е определено- седемдневен срок за реализирането му,който започва да тече от датата на връчване на наказателното постановление на санкционираното лице ,като срокът за неговото упражняване е преклузивен.

За наказателните производства по НПК ,при които деецът е извършил престъпление, защото е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 1, 2 промила е ясно ,че тези дела не се издава наказателно постановление, защото се повдига обвинение за извършено престъпление.

5

Според настоящия състав на съда, нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не може да се прилага по аналогия в наказателния процес, защото създава единствено права за административния нарушител, докато правата на обвиняемите са изрично уредени в НПК и не могат да бъдат допълвани с подзаконов нормативен акт.Това обаче не ограничава обвиненият водач на МПС, употребил алкохол от възможността да поиска събирането на нови доказателства и да представя такива, но преценката за тяхното събиране принадлежи на органа, осъществяващ ръководно-решаващи функции. Отказът на прокурора или на разследващия орган може да бъде основателен или неоснователен, в зависимост от необходимостта от разкриване на обективната истина – доколко искането за повторно изследване е нужно. След като правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата обслужва само административнонаказателното производство и е задължително за наказващия орган,неправилен се явява извода на районния съд ,че при направено искане от обвиняемия прокурорът е имал задължение да назначи повторен анализ на иззетата по реда на Наредба №1/2017г. контролна кръвна проба. В наказателния процес това право не задължава прокурора и разследващия орган непременно да го удовлетвори, а подлежи на преценка – все с оглед разкриване на обективната истина. Ето защо ,въззивният съд не приема становището на съдията докладчик, изразено в протестираното определение , че правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата е съществена част от процедурата ("надлежен ред") за установяване концентрацията на алкохол , а неговото нарушаване водело до съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия поради неизпълнена процедура и незавършен фактически състав за установяване на факт с правно значение за извършеното деяние.