Решение № 3983 от 21.08.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 446/2025
- Вид
- Решение № 3983
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3983 гр. Пловдив, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Е. Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330100446 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Виваком България” ЕАД в качеството му на универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕООД срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 18767,11 лева, начислена вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период 06.08.2023 г. – 02.02.2024 г. с фактура № **/** г. за обект, находящ се в гр. **, ул. ** № **.
Ищецът твърди, че е клиент с клиентски № ** на ответното дружество в качеството си на наемател на обект, находящ се в гр. **, ул. ** № **. Същият получил писмо от ответника, към което била приложена фактура № **/** г., с която му била начислена сумата в размер на 18767,11 лева, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период 06.08.2023 г. – 02.02.2024 г. Посочва се, че сумата се явява недължима, доколкото не е била правилно изчислена по правилата на ПИКЕЕ. Последните противоречали на чл. 82 ЗЗД и Директива 2006/32/ЕО. Възразява се, че не е спазен и редът за извършване на корекция на сметките, доколкото ищецът не е уведомен за извършване на проверка, поради 1 което по време на същата не е имало негов представител. Оспорва се начинът и методиката, по която е начислена сумата, както и че СТЕ не е одобрено от БИМ, като същото не е преминавало първоначална и последваща проверка.
Възразява се, че констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на ищеца. В тази насока се оспорва, че на посочената дата е извършвана проверка от ответното дружество. Оспорват се и извършените изчисления, както и начинът на определяне на периода на задължението. Излагат се твърдения, че служителите, извършили проверката, нямат необходимата квалификация за това. От страна на ответното дружество не било установено потребена ли е електрическа енергия и в какъв размер.
Поради изложеното се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 18767,11 лева, начислена вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период 06.08.2023 г. – 02.02.2024 г. с фактура № **/** г. за обект, находящ се в гр. **, ул. ** № **. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се прави възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото ищецът е заплатил сумата по издадената фактура. От фактическа страна се посочва, че на 02.02.2024 г. служители на ответното дружество посетили обекта на ищеца, находящ се в гр. **, ул. ** № **, като установили, че гърбът на електромерното табло е разпробит с два отвора, през които преминавали два проводника със сечение 6 кв.мм. всеки. Чрез отвори в стената проводниците влизали вътре в сградата. В електромерното табло проводниците били свързани към захранващите кабели на електромера, поради което консумираната от тези проводници електроенергия не се измервала. Установено било, че към момента на проверката по проводниците протичал ток, като след нейното извършване същите били премахнати. За тези действия бил съставен констативен протокол, който бил подписан от свидетел.
Поради изложеното било достигнато до извод, че са налице предпоставките по чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ, като ответното дружество преизчислило доставените количества електрическа енергия за периода, за което била издадена процесната фактура. От правна страна се посочва, че е налице основание за начисляване на сумата в размер на 18767,11 лева, а именно: чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ. В случая обстоятелството дали е налице виновно поведение на 2 служител на ищцовото дружество било ирелевантно за спора. Ответникът нямал задължение да информира ищеца за извършване на проверката, а единствено да го потърси при нейното извършване, което било спазено.
Срокът за начисляване на сумите попадал в максимално допустимия от 180 дни преди извършване на проверката. Липсвало и задължения на ответника да установява реалното количество потребена електрическа енергия. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в производството.
С молба вх. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищеца, се посочва, че в хода на производството сумата в размер на 18767,11 лева била заплатена, поради което предявеният иск се изменя в осъдителен, като се претендира връщане на сума, заплатена при начална липса на основание.
В указания срок не е постъпило становище по депозираната молба от ответното дружество.
С Определение № **/** г., постановено по делото, е допуснато изменение на предявения иск от установителен на осъдителен, като същият да се счита предявен за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18767,11 лева, представляваща недължимо заплатена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за период 06.08.2023 г. – 02.02.2024 г., начислена с фактура № **/** г. за обект, находящ се в гр. **, ул. ** № **.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от констативен протокол № ** от ** г., служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в присъствие на свидетел, са извършили техническа проверка в търговски обект, находящ се в гр. **, ул. ** № **. При проверката било констатирано, че гърбът на електронното табло е разпробит с два отвора, през които минавали проводници със сечение от 6 кв. мм и през отвори в стената влизали вътре в сградата. В електронното табло проводниците били свързани към входящите основни захранващи електромера, поради което консумираната от тези проводници електроенергия 3 не се измервала.
На база на изложените констатации ответното дружество осъществило корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период 180 дни назад за периода 06.08.2023 г.- 02.02.2024 г., за което била издадена Фактура№ **/** г. на стойност 18676,11 лева с ДДС. Между страните липсва спор, а и от приобщеното по делото платежно нареждане от 29.03.2024 г. се изяснява, че посочената сума е заплатена от ищеца на ответника.
От приетото заключение по изготвената СТЕ се изяснява, че в констативен протокол № ** от ** г. е посочено, че при проверката било констатирано, че гърбът на електронното табло е разпробит с два отвора, през които минавали проводници със сечение от 6 кв. мм и през отвори в стената влизали вътре в сградата. В електронното табло проводниците били свързани към входящите основни захранващи електромери, поради което консумираната от тези проводници електроенегрия не се измервала. След проверката проводниците били премахнати – първият проводник бил измерен I-35 A, а вторият – I-9 A. Вещото лице е посочило, че при извършения оглед на място е констатирало, че в електромерното табло са монтирани електромери на два клиента – А. А. И. и „Булсатком“ ЕООД. Посочено е че горе вдясно от трифазния прекъсвач са пробити два отвора в таблото (монтирано на стената) и се виждат части от срязване и отстранените нерегламентирани проводници.
Съгласно Констативния протокол проводниците са били свързани към входящи основни захранващи електромера. По информация от служител на ответника, при огледа на трите фаза на мястото на прекъсвача е имало витлови предпазители. Посоченото място на присъединяване се намирало преди мереното с електромерите. Вещото лице посочва, че от приложените по делото документи и извършения оглед не може да се установи към консуматори на кой клиент са присъединени нерегламентираните кабели.
Директното присъединяване на консуматори преди средствата за измерване към електрозахранващата мрежа води до неизмерван на консумираната по тях електрическа енергия, респ. нейното неотчитане. Посочва се, че методиката за изчисляване на неотчетното количество електрическа енергия е правилно приложена. Цената на небитовия клиент е правилно опредЕ. съобразно чл. 56, ал.3 от ПИКЕЕ, като е направено допълнително изчисление и за битовия консуматор.
В проведения разпит на вещото лице в открито съдебно заседание, 4 проведено на ** г., същото уточнява, че двата абоната се водят на един и същи адрес и се намират в едно табло. Същото е разположено на фасадата на сградата, на границата на собствеността.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производство.
По делото е разпитан свидетелят М. Ч. – служител на ответното дружество. Същият си спомня за извършена проверка на обект, находящ се в гр. **, ул. ** № **, която се състояла през месец февруари 2023 г. Свидетелят, заедно с лицето С. С., получили сигнал от прекия си ръководител, че имало загуби по извод и трябвало да намерят от къде идват загубите. Двамата на място прегледали всички табла, които се захранвали по извода и след замерване установили загубата на енергия към кое табло попада. На конкретния обект таблото било монтирано на фасадата на сградата. Единият от електромерите захранвал тази сграда, а другият електромер захранвал съседна сграда, която била навътре в двора. Този конкретен електромер, в който установили повредата, захранвал точно този адрес. Самото табло било разпробито и фактически проводниците влизали в стената на обекта, който се захранвал от този електромер. След това служителите на ответника замерили какви са товарите на въпросните проводници и тръгнали да търсят дали има някой в самия обект, но не открили. Съседи им дали информация, че обектът, който проверяват, се ползва от някаква фирма и че практически няма постоянно хора там. След това започнали да изготвят констативен протокол и се обадили на „Телефон 112“, за да бъде регистрирана тази проверка. След това двамата потърсили свидетел, като доколкото съседите не искали да свидетелстват, се обадили на местна охранителна фирма, с която работили, като от там изпратили човек. Обяснили му какво са видели и съставили констативен протокол. Свидетелят си спомня, че средство за измерване не било проблемът, а проводниците, които били закачени преди средството за измерване, тоест енергията която минавала през тях не се отчитала. В таблото имало два електромера – единият трифазен, а другият монофазен. Самите проводници били захранени преди електромера, самото табло било разпробито и те минавали през него и влизали във фасадата на сградата на обекта. След проверка на номера на електромера, било установено, че същият е на ищеца, като другият електромер се водил на адрес: гр. **, ул. ** № **.
5
Другата сграда била по-далече и за да се свърже, трябвало да има осигурен достъп до имота. Единствен пряк достъп до електромера бил чрез фасадата на обекта на ищеца.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. В тази насока следва да се посочи, че неговите бяха преценявани през призмата на нормата на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е служител на ответното дружество. Въпреки посоченото, настоящият съдебен състав възприема показанията на свидетеля като достоверни с оглед обстоятелството, че се подкрепят от всички други, събрани по делото доказателства, включително от приобщената по делото СТЕ, вещото лице по която е извършило оглед на място на имота.
По правните аспекти на спора:
Разпечатката съдържа 28 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40a4ec99-b61c-4104-ac72-18193f5013fd