Решение № 31 от 30.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600088 по описа за 2026 година С Решение №32 от 26.02.2026г. по ЧНД№130/26г. Русенският окръжен съд е признал за изпълнение

Решение за пробация №2221/19.12.2024г., постановено по дело№5884/55/2023г. на Районен съд Арад,Р.Румъния, влязло в сила на 13.01.2025 г., с което българският гражданин Е. Р. А., с ЕГН**********, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение и надзор е отложено за срок от три години и е постановено в рамките на този срок: 1) да се явява в Пробационна служба Букурещ на датите, определени от нея; 2) да приема посещенията на пробационен съветник, назначен за наблюдението му; 3) да уведоми, предварително за смяна на жилището си и всяко пътуване, което надхвърля пет дни; 4) да съобщава за смяна на работата си; 5) да съобщава информация и документи, които да позволяват контрол над средствата му за издръжка, като е определил чрез адаптиране съдържанието на пробацията, с оглед упражняването на надзор, а именно: осъденото лице Е. Р. А. да изпълнява в Република България пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на изпитателния срок от три години.

Срещу този съдебен акт е постъпил протест от Русенската окръжна прокуратура, с който се оспорва срока на мярката на пробационен надзор,която осъденият следва да изтърпи.В протеста се сочи, че окръжният съд правилно е приел липсата на основания за отказ за признаване и 1 изпълнение на съдебния акт по смисъла на чл.15 от Закона,както и вида на адаптираната пробационна мярка,което е в съгласие с изискванията на чл.67 ал.3 от НК,но неправилно е приел, че с присъдата на районен съд –Арад е постановено пробационните мерки да се изпълняват в три годишния срок на условното осъждане.Изложени са доводи, че според осъдителното съдебно решение на румънските съдебни власти и приложеното по делото удостоверение е постановено пробационните мерки да се изпълняват за срок от две години, а не в рамките на три годишния изпитателен срок, както неправилно е приел окръжният съд.Твърди се,че в удостоверението ясно е записано,че пробационните мерки се налагат за срок от две години от датата, на която присъдата става окончателна, т.е. от 13.01.2025г., в който смисъл се аргументира допуснато нарушение от първия съд на чл.5 ал.4 от ЗПИПробНадз.,според който адаптираните наказания не могат да бъдат построги или по-продължители от първоначално наложените с решението по чл.2 т.1 от закона.Прави се искане протестираното решение да бъде изменено, като въззивният съд постанови адаптираната пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК да се изпълнява за срок от 2 години, считано от 13.01.2025г.

Срещу решението на окръжния съд е постъпила и въззивна жалба от адв.К. С. К., упълномощен защитник на засегнатото лице, в която са изложени идентични оплаквания с тези в протеста.Прави се искане за изменение на съдебния акт в частта относно срока на изпълнение на адаптираната пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК.

В съдебно заседание засегнатото лице Е. Р. А. редовно призовано не се явява.

Защитникът му адв.К. К. е депозирал писмено заявление, в което сочи, че не може да се яви при разглеждането на делото по обективни причини.Не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие като поддържа подадената въззивна жалба и протеста на Русенската окръжна прокуратура и моли да бъдат уважени.

Великотърновският апелативен съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите и съображенията на страните и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното :

В рамките на проведеното производство по реда на чл.16 ал.1-8 от специалния закон окръжният съд е бил сезиран с постъпило удостоверение от 8.01.2026 г. по чл.6 от Рамково решение 2008/947 ПВР на Съвета на ЕС от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено от В. М. - С. – делегиран съдия, отдел „Наказателни изпълнения“ при Съд Арад,Р.Румъния, с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки, наложени по отношение на осъденото там лице Е. Р. А., български гражданин, роден на 1.06.1985г., ЕГН**********, с постоянен адрес в с.Тетово, обл. Русе, *******, издадено въз основа на наказателна присъда №2221/19.12.2024 г., постановена по дело№5884/55/2023г. на Районен съд Арад, влязла в сила на 13.01.2025 г.

2

Искането към българските съдебни власти е отправено за признаване и изпълнение от Република България на посочената влязла в законна сила присъда и упражняване на надзор на наложените с нея пробационни мерки, по отношение на осъдения български гражданин А., чието местоживеене е на територията на Република България.

С влязлата в законна сила на 13.01.2025г. присъда на Районен съд – Арад, Република Румъния, засегнатото лице А. е признат за виновен в извършването на две престъпления,за които му е било наложено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено за срок от три години.С този съдебен акт е бил определен и пробационен надзор със следните пробационни мерки: 1) да се явява в Пробационна служба Арад на датите, определени от нея; 2)да приема посещенията на пробационен съветник,назначен за наблюдението му; 3) да уведоми, предварително за смяна на жилището си и всяко пътуване, което надхвърля пет дни; 4) да съобщава за смяна на работата си; 5) да съобщава информация и документи, които да позволяват контрол над средствата му за издръжка.

Законосъобразно окръжният съд е приел, че приложеното към искането Удостоверение по чл.6 е издадено от компетентен орган на държава члена на ЕС, придружено е с превод на български език. Към него е приложено и съдебното решение по смисъла на чл.2 от Закона, въз основа на което е издадено.Постановената присъда от румънския съд представлява „съдебно решение“ по смисъла на чл.3 т.1 от Закона, тъй като е окончателен акт на съда на издаващата държава, с което е установено,че лицето е извършило престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години с „отложено изпълнение“ за срок от три години, с пробационен надзор, включващи наложени му пробационни мерки.

В удостоверението е отразено, че с присъдата, чието признаване и изпълнение се иска, засегнатото лице А. е осъден за това, че на 19.08.2023г. около 09.45часа на митнически контрол в ГКПП Надлак II,Р.Румъния, в посока изхода на страната е управлявал лек автомобил „Мерцедес Бенц“,с немска регистрация, със свидетелство за управление на МПС серия 28603****, издадена на 20.10.2021г. от името на българските власти и валидно до 20.10.2031г., който не носил характеристиките на истинско свидетелство за управление на МПС.Деянията са квалифицирани като престъпление по чл.335 и по член 323 от Наказателния кодекс на Р.Румъния: Управление на МПС без удостоверение за управление на МПС и използване на фалшифициран официален документ.Решението се отнася за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство – по чл.343в ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба и по чл.316 вр. чл.308 ал.1 от НК,наказуемо с лишаване от свобода до три години.

Правилно окръжният съд е приел, че не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение по чл.15 Закона.Удостоверението е пълно и съответства на решението. Засегнатото лице е наказателно отговорно.Не се ползва с имунитет.Изпълнението на определеното с решението наказание не е 3 погасено по давност съгласно българското законодателство и деянията не са подсъдни на българския съд.Възрастта на лицето не изключва неговата наказателна отговорност.Спазени са и стандартите за справедлив процес.От приложеното удостоверение се констатира,че засегнатото лице е било уведомено в съответствие с националното законодателство на издаващата държава за датата и часа на разглеждане на съдебния процес, вследствие на който е постановена присъдата, не се е явило лично, но е представило нотариално заверена декларация, в която е признало напълно повдигнатите спрямо него обвинения.

Въззивният съд намира, че не е налице и нито една от отрицателните предпоставки визирани в чл.15 т.11-13 от специалния закон.От приложените по делото доказателства се констатира, че не са налице и основанията за отказ предвидени в разпоредбата на чл.15 ал.1 т.2 от ЗПИПробНадз.Засегнатото лице е български гражданин,има местоживеене на територията на Р.България и желае да се върне и живее тук.С изпратеното съдебно решение се налагат мерки, които са определени като пробационни и не са изключени от българския закон.Наложените мерки не са със срок по-малък от 6 месеца.

С оглед на изложените обстоятелства, правилно окръжният съд е приел,че са налице основанията за признаване и изпълнение на наказателната присъда на румънския съд с определените пробационни мерки с приложението на чл.5 от ЗПИПробНадз., т.е чрез адаптирането им към българското законодателство към чл.42а и сл. от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им.Правилно окръжният съд е приел,че мерките, които следва да се допуснат до изпълнение съответстват най-пълно на характера на задължителната пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК на Р.България, а именно „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.Тази мярка е сходна с постановените от румънския съд – да се явява в пробационната служба на датите, посочени от нея и да обяви предварително промяна на местоживеенето си, както и да приема посещенията на пробационния служител.

Останалите мерки- да уведоми за промяна на работното си място, да предостави информация и документи, които позволяват контрол над средствата му за съществуване, предварително да обявява всяко пътуване, което надвишава 5 дни, както и връщането, нямат аналог в българското законодателство, а частично някои се обхващат от наложената.

Окръжният съд незаконосъобразно в решението си е приел, че както характера, така и продължителността на пробационната мярка следва да се определи според българското законодателство и по аргумент на чл.67 ал.3 от НК е приел, че този срок следва да бъде в рамките на определения от съда изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, а именно три години.В тази връзка доводите в протеста и жалбата на засегнатото лице се явяват напълно основателни.

Действително според разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК, когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл.42а 4 ал.2 от НК през изпитателния срок.В конкретния случай определеният от румънския съд изпитателен срок от три години на отложеното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ не съвпада с определение срок от издаващата държава на пробационния надзор, през който следва да се изпълняват пробационните мерки.В представеното удостоверение изрично е отбелязано, че общата продължителност на надзора върху пробационните мерки е 2 години,от датата на която присъдата е станала окончателна – 13.01.2025г. Като е приел, че адаптираните пробационни мерки следва да се изпълняват в рамките на определения три годишен изпитателен срок на условното осъждане, окръжният съд е допуснал нарушение на закона – чл.5 ал.4 от специалния закон, според който адаптираните наказания не могат да бъдат по-строги или по-продължителни от първоначално наложените с решението на издаващата държава.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира подадения протест и жалба за основателни,което налага атакуваното решение в посочената част да бъде коригирано, като се определи продължителност на пробационния надзор с адаптираната по чл.42а ал.2 т.2 от НК пробационна мярка за срок от 2 години, както е посочено в Удостоверението.Решението следва да се измени като се посочи и коректно правната квалификация на деянията по българския НК,за които е осъден българския гражданин от румънския съд.