Решение № 58 от 30.01.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1153/2022
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 30.01.2023
- В сила
- 17.02.2023
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Пазарджик, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220201153 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. Ш. от гр.В., обл.Пазарджик, ул. „П.“ № 162, с ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № 22-0340000824/29.07.2022 год. на началник група в ОДМВР Пазарджик, РУСептември, с което на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лв.
Релевираните оплаквания в жалбата се свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска НП да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.06.2022 г. около 10,16 часа в гр.В., ул.„П.в.“ е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Г.“ с рег. № Е0585BB в посока с.С., като движейки се с несъобразена скорост, губи контрол над МПС, навлиза частично в лентата за насрещно движение и се блъска странично в лек автомобил „М. Премаси“ с рег. № PA6596КВ.
Настъпило е ПТП с материални щети по двата автомобила.
За извършеното нарушение свидетелят Н. П. съставил АУАН № 624827 от 29.06.2022 г., препис от който бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното е връчено лично на нарушителя на 08.08.2022 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП е подадена чрез АНО на 10.08.2022г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По време на дежурство на 29.06.2022 г. свид.П. получил сигнал за ПТП в гр.В., ул.„П.в.“. При посещение на място установил, че ПТП било настъпило на десен завой по пътя от гр.В. към с.С.. И по двете МПС имало материални щети – единият автомобил „М.“ имал вреди по двете врати, а другият автомобил „Г.“ - по лявата предна страна. След разговор с жалбоподателя и оглед на място свидетелят П. констатирал, че ПТП е настъпило вследствие на управление на автомобила с несъобразена скорост на десен завой, като Н. Ш. е загубил контрол над него и частично навлязъл в лентата за насрещно движение, при което ударил движещия се по нея лек автомобил „М.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Още в АУАН са описани две отделни нарушения. Едното е за загуба на 2 контрол върху управляваното МПС, а другото - за движение с несъобразена скорост. В процесното НП описанието на нарушението дословно възпроизвежда това в акта, което води до същото заключение - вменяват се две нарушения - по чл.20, ал.1 и по чл.20, ал.2 от ЗДП, а деянието е квалифицирано само по чл.20, ал.2 от ЗДП. Използваната формулировка от АНО: „губи контрол над МПС“ – означава, че жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на ал.1 на чл.20 от ЗДП, каквото обвинение обаче не е предявено. В обжалваното НП е налице смесване на нормите на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че в чл.20, ал.2 от ЗДП е предвиден състав на нарушение, свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява задължение на водачите на ППС да избират скоростта си на движение съобразно конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка.
В съдебната теория и практика се оформят няколко вида скорост: разрешена, неразрешена, съобразена и несъобразена. Всяко от понятията има отделен смисъл, като несъобразената скорост винаги е разрешена по смисъла на ЗДП, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение с по-ниска от разрешената скорост. Във всички случаи, за да се определи дали една скорост е съобразена или несъобразена, това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта. В процесния случай това не е сторено. Непосочването на конкретната несъобразена скорост и каква е трябвало да бъде съобразената такава накърнява правото на защита на жалбоподателя и води до недоказаност на обвинението.
Задължението на водача да избира скоростта на движение в зависимост от посочените в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП условия е безспорно. В случая в НП е възприето движение с несъобразена скорост, без да са изложени каквито и да е фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателна отговорност. АНО не конкретизира с кой от факторите, влияещи на пътната обстановка, не е била съобразена скоростта на движение на жалбоподателя, като съвсем декларативно посочва в НП, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства. Възпроизведеният състав на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП не санира този пропуск, тъй като липсват обстоятелства по извършване на 3 нарушението - не се сочи с какво не е била съобразена скоростта.
Непосочването в НП на съставомерни елементи от състава на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, като прави и невъзможна проверката на обстоятелствата по извършване на нарушението.
Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на нарушението. То следва да е направено по такъв начин, че пълно, точно и ясно да посочва всички съставомерни признаци на деянието. Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в това число непосочването на конкретната несъобразена скорост и пътните условия, с които тя е следвало да бъде съобразена, има за последица неговата недоказаност и съставлява съществено процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на НП.
Отделно от горното, дори и НП да беше процесуално изправно, нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДП не беше доказано. От показанията на актосъставителя става ясно, че той е възприел липсата на контрол над автомобила и несъобразената скорост като причина за настъпилото ПТП.
Движението с несъобразена скорост е установено на база обясненията на жалбоподателя и наличието на спирачен път. Последното доказва само активирането на спирачната система, но не и причината за ПТП. Що се отнася до обясненията на нарушителя, те не се сочат от актосъставителя, но дори и да бяха посочени и да съдържаха признание за управление с несъобразена скорост, обвинението не може да се основава само на самопризнанията на нарушителя – чл.116 НПК във вр. с чл.84 ЗАНН.
Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.
При този изход на делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0340-000824 от 29.07.2022 4 год. на началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, с което на Н. Г.
Ш., ЕГН: **********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5