Решение № 325 от 27.09.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. С., 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Светослав Н. Н. при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500303 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“ Областно пътно управление-С. против решение № 11 от 17.02.2022г. по гр.д.№ 1265/21г. на РС-Ботевград, с което е признато за установено по отношение на АПИ на осн.чл.422,ал.1 ГПК съществуването на вземане на „Д.З. „ АД -гр.С. , за вземания ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.12.2019г. по ч.гр.д.№ 70878/2019г. на СРС, за главница в размер на 1176.49 лв., и лихва за забава за периода от 13.04.2017г. до до 20.11.2019г.в размер на 311.11 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 05.12.2019г.датата на подаване на заявлението-до окончателното заплащане на сумата.Вземанията произтичат от заплатено застрахователно обезщетение по щета № 210228808 за вреди,причинени от застрахован товарен автомобил „Скания“ Р124ЛА с рег.№ С А **СС при ПТП на 21.01.2017г. на АМ“Хемус“ в тунел „Ечемишка“ в посока гр.С., констатирано с протокол за ПТП № 1437666 от 21.01.2017г.Решението се атакува и в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца 363.88 лв. разноски в заповедното производство 9038 лв. разноски по исковото производство и 400.96 лв. разноски по гр.д.№ 9809/2020г. на СГС.Релевират се оплаквания за необоснованост,процесуална незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния закон.Процесният протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила,тъй като съставителят нямал непосредствени впечатления.Не било описано подробно „препятствието“,което причинило ПТП.Съдът неправилно кредитирал частни документи,изхождащи от ищеца/опис и оценка на 1 щетите/.Дори и да имало препятствие,то би било „предотвратимо“ по смисъла на чл.20,ал.2 ЗдвП при евентуално наличие на обстоятелства,които не били обсъдени.При движение със скорост 50 км/ч,която е разрешената в тунел, препятствието е могло да бъде избегнато според вещото лице.Не били изключени други каузални фактори/употреба на алкохол ,износване на гуми и“каквато и да било друга причина“.Иска се отмяна на решението.Евентуално да се пледира за редуциране на главницата с оглед съпричиняване от водача на МПС.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна и претендира потвърждаване на решението като законосъобразно,както и присъждане на разноски за адвокатсок възнаграждение н размер на 400.56 лв.,от които 334.13лв. хонорар в минималния размер и 66.83 лв. начислено ДДС.

След преценка на данните по делото поотделно ив тяхната съвкупност,настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел,че причина за процесното ПТП е „дупка“ на платното за движение,която не била обозначена и обезопасена;щетите на автомобила произтичат от повреждане на предната лява гума и джанта.тези изводи са базирани на протокола за ПТП и съдебно-техническата експертиза.Вещото лице установило,че щетите могат да се получат от описаното в протокола „дупка“.Изключил е други каузални обстоятелства ,включително противоправно поведение на водача, поради липса на доказателства за такива.Наличието на застраховка „Каско“ със срок на валидност от 08.05.2016г. до 07.05.2017г. е доказано със самия документ, а размерът на платеното от застрахователя обезщетение/1176.49лв. от които е прихваната сумата 122.07лв. дължима за вноска по застрахователрния договор/ е доказан с платежни документи.Основателността на размера на обезщетението се потвърждава от САТЕ,според която следната пазарна стойност на възстановяване на процесните щети възлиза на 1396.16 лв.Приложена е регресна покана до ответника.Размерът на лихвата е установен с общодостъпно средство-онлайн калкулатор на

НАП.Следователно,решението е обосновано.Противоречи на правната логика доводът на въззивника,че съдът бил длъжен да изключи липсата на неограничен и неопределен брой хипотетични каузални фактори,при положение,че липсват данни за такива.Протоколът за ПТП е редовен,съставен в 00.30ч. на 21.01.2017г. от компетентно лице по надлежния ред.Материалният закон също е приложен правилно/чл.410,ал.1,т.2 от КЗ,чл.3,ал.2 от ЗПвр.чл.19,ал.1,т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП,чл.30, ал.1 от ЗП вр.чл.167,ал.1 от ЗПДвП и чл.52,ал.1 от ПЗдвП/.

По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер с ДДС -400.56 лв.,за което е представен платежен документ.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/ 17.02.2022г. по гр.д.№ 1265/2021г. на РС-Ботевград .

ОСЪЖДА „Агенция „П.И.“ с ЕИК ***** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“М.“ № 3,да заплати на „Д.З.“ АД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“К.Д.“ № 68, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 400.56 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3