Решение № 2372 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2372 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330106342 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Ф. Е., ЕГН **********, срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени искове, както следва:

1) установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл.

11, т. 10 ЗПК за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между страните;

2) евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***** г. в частта, установяваща задължение за потребителя за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“;

3) установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл.

11, т. 10 ЗПК за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ** г., сключен между страните;

4) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 487,69 лева – недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен Договор за потребителски кредит № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

5) евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ** г. в частта, установяваща задължение за потребителя за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“;

6) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 279,44 лева – недължимо 1 платена сума по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

7) установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл.

11, т. 10 ЗПК за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ** г., сключен между страните;

8) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 245,08 лева – недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен Договор за потребителски кредит № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

9) евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ** г. в частта, установяваща задължение за потребителя за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“;

10) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 172,45 лева – недължимо платена сума по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

11) установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл.

11, т. 10 ЗПК за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните;

12) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 388,14 лева – недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен Договор за потребителски кредит № **/** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

13) евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата в частта, установяваща задължение за потребителя за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“;

14) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 194,06 лева – недължимо платена сума по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № **/** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането (претенцията на ищеца е описана, като се съобрази направено от ищеца изменение на предявените осъдителни искове, чрез тяхното намаляване, което изменение е допуснато с Определение рег. № 1666/09.02.2026 г.).

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата заемна сума в размер 3100 лева, която следвало да бъде върната за срок от 36 2 месеца, при ГПР от 49,06 % и ГЛП от 41 %. В договора било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 1240 лева за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит. В договора било предвидено заплащане и на възнаграждение в размер на 2232 лева за допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на потребителя да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответни изисквания, описани в общите условия на дружеството.

Твърди се, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата заемна сума в размер 900 лева, която следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГПР от 48,99 % и ГЛП от 41 %. В договора било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 360 лева за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит. В договора било предвидено заплащане и на възнаграждение в размер на 2316,03 лева за допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на потребителя да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответни изисквания, описани в общите условия на дружеството.

Посочва се, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата заемна сума в размер 600 лева, която следвало да бъде върната за срок от 11 месеца, при ГПР от 46,42 % и ГЛП от 40,90 %. В договора било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 240 лева за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит. В договора било предвидено заплащане и на възнаграждение в размер на 1329,54 лева за допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на потребителя да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответни изисквания, описани в общите условия на дружеството.

Сочи се, че между страните бил сключен и Договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата заемна сума в размер 1500 лева, която следвало да бъде върната за срок от 36 месеца, при ГПР от 49,05 % и ГЛП от 41 %. В договора било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 600 лева за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит. В договора било предвидено заплащане и на възнаграждение в размер на 4250,55 лева за допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на потребителя да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответни изисквания, описани в общите условия на дружеството.

Твърди се, че закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по всеки от процесните договори за кредит включвали действия по усвояване и управление на кредита, за което на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК не следвало да се изисква възнаграждение. Ищцата счита, че така отразените в договорите възнаграждения за пакет допълнителни услуги следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като представлявали сигурен разход за потребителя. Поради невключването на възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ при изчисляване на ГПР по договорите за кредит се твърди, че било налице разминаване между посочения в договорите за кредит ГПР и действителния му размер. В процесните случаи било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар формално в договорите да се съдържал размерът на дължимия ГПР, то същият не отразявал 3 реалната му стойност. Сочи се, че с уговарянето на допълнителен пакет услуги се заобикаляло изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването в договорите за кредит на различен ГПР от действителния, води до недействителност на процесните договори на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Сочи се, че по своята същност възнагражденията за допълнителни услуги представлявали допълнителна печалба за кредитора в ущърб на потребителя. Излагат се съображения и че клаузите от процесните договори за кредит в частта, установяваща задължение за потребителя за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни като противоречащи на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Ищцата твърди, че е погасила задълженията си в пълен размер по договорите за кредит с № **, с № ** и с № **. По договор с № ** твърди, че е върнала чистата стойност на полученото – 3100 лева.

С оглед изложените съображения за недействителност на процесните договори за кредит, ищцата счита, че платените от нея суми над главницата по договорите следва да й бъдат възстановени. Искането е да бъдат обявени за недействителни сключените между страните договори за потребителски кредит № ** от ** г.; № ** от ** г.; № ** от ** г. и № ** от ** г., а при условията на евентуалност да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 6 от всеки от процесните договори за кредит в частта, установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и се претендира връщане на процесните суми, които ищцата счита, че е платила на ответника без основание по договорите за кредит от ** г., ** г. и ** г., евентуално – връщане на горепосочените суми, които ищцата счита, че е платила на ответника по нищожни клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договорите за кредит от ** г., ** г. и ** г. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Профи Кредит България” ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните са сключени процесните договори за кредит, по които ищцата се е задължила да върне на кредитора предоставените й по всеки от договорите парични средства, заедно с възнарадителна лихва, съгласно договорените условия. Твърди се, че в процесните договори предварително били уговорени между страните всички условия, като ищцата сама изявила желание да закупи предлагани от ответното дружество незадължителни допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които било уговорено възнаграждение. Твърди се, че процесните договори за кредит били сключени при спазване на императивните изисквания на ЗПК. Във всеки от договорите била посочена общо дължимата сума от потребителя, а в чл. 3 от приложимите общи условия били посочени и условията за усвояване на заемната сума. Отделно било посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги, която сума включвала дължимата обща сума по всеки кредит и стойността на закупените допълнителни услуги. На ищцата бил предоставен погасителен план към всеки договор, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и общи условия, представляващи неразделна част от договорите, като всички документи били подписани от нея. В договорите за кредит бил посочен размер на ГПР, както и ГЛП, който бил фиксиран. Твърди се, че възнаграждението за пакета от допълнителни 4 услуги не следва да бъде включено в размера на ГПР по кредита. Оспорват се твърденията в исковата молба, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР по договорите се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.