Решение № 60 от 19.01.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Кюстендил, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. В.ев при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело № 20221520101497 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. Д. К., ЕГН **********, чрез адв. М. С. от АК – София, съдебен адрес в гр. С., ул.

„Л.“ №*, против В. М. Й., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. К., ул. „С.“ №*.

В исковата молба се сочи, че с присъда №124 от 22.12.2010 г. по НОХД №88/2010 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е уважен предявеният от В.

М. Й. срещу ищеца Е. К. граждански иск в наказателното производство и Е.

К. е осъден да заплати на ответника по настоящото сума в размер на 2100 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.12.2004 г.

Присъдата била потвърдена с присъда № 5 от 24.01.2012 г. по ВНОХД №99 от 2011 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Последната влязла в сила на 24.01.2011 г.

Според ищеца, от 24.01.2011 г. е започнала да тече погасителната давност за събирането на вземането, като на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД давността за лихвите е изтекла на 24.01.2014г., а за главницата съгласно чл.110 от ЗЗД на 24.01.2016г. Въпреки това, ответникът през 2021 г. образувал изпълнително дело № 2021813040215 по описа на ЧСИ А. В. с рег.

№ ***, което обуславяло и предявяването на настоящия иск. Ищецът оспорва 1 правото на принудително изпълнение върху сумата, като твърди, че предмет на предявения отрицателен установителен иск, основаващ се на твърдения за изтекъл давностен срок, е да признае от съда за установено, че ищецът не дължи, т.е. че липсва валидно притезание, насочено срещу него.

Ето защо се поддържа искане да бъде установено, че Е. Д. К., ЕГН **********, не дължи на В. М. Й., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. К., ул. „С.“ №* сума в размер на 2100 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата 06.12.2004г.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. С отговора ответникът взима становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорват се твърденията на ищеца, че по отношение на него е изтекла погасителна давност за вземането, тъй като сочените суми се дължали въз основа на причинени вреди от престъпление и влязъл в законна сила съдебен акт. Оспорва представените от ищеца доказателства, тъй като били неясни по своята същност и съдържание.

Ето защо се иска отхвърляне на иска като неоснователен.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Присъда от 22.12.2010 г. постановена по НОХД №88/2010 г. по описа на КРС Е. Д. К. е осъден солидарно с други лица да плати сума в размер на 2 100 лв., представляваща граждански иск за причинени от престъпление имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 06.12.2004 г. до окончателното изплащане. В тази й част присъдата е потвърдена с Присъда №15 от 24.01.2012 г., постановена по ВНОХД №99/2011 г. по описа на КОС. Налице е Решение №267 от 01.10.2012 г., постановено по НОХД №74/2012 г. по описа на ВКС, която обаче не касае осъждането на настоящия ищец по гражданския иск, поради което Присъда №15 от 24.01.2012 г., постановена по ВНОХД №99/2011 г. по описа на КОС е влязла в сила спрямо К. на 24.01.2012 г.

Други доказателства по делото не са събрани.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 от ГПК. По своята правна същност той е проявна форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу материалноправната

2 незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, в тази хипотеза в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника да установи реалното му възникване. В настоящия случай ищецът твърди, че процесните вземания са погасени по давност, С Определение №1106/17.10.2022 г. по настоящото дело е указано, че в тежест на ищеца е да установи наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства – цитирана по-горе присъда съдът установява единствено началната дата, на която е започнала да тече погасителната давност за вземането - 24.01.2012 г. /, а не както ищецът неправилно сочи 24.01.2011 г. в исковата молба/. Верни са разсъжденията в молбата, че претенцията за главницата се погасява с изтичане на 5-годишната давност, а за лихвите с кратката тригодишна, но с оглед доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав е поставен в невъзможност да изследва дали е изтекла погасителната давност, кога, прекъсвана ли е и т.н. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо и с оглед текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД – се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, то принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Твърди се в исковата молба, но не се доказва с писмени доказателства, че за вземането е образувано изп. дело №215/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.

При настоящата процесуална пасивност на ищеца, въпреки указаната му доказателствена тежест с Определение №1106/17.10.2022 г. по настоящото дело, съдът дори е поставен в хипотеза, при която да отхвърли иска като недоказан, допускайки, че е възможно същият да е и недопустим, доколкото пред него липсват данни, от които да се направи извод дали вземането не е погасено чрез плащане.

По разноските и дължимите държавни такси:

При този изход на спора на ответника се следва възнаграждение.

Същото е доказано да е сторено и претендирано своевременно, поради което ищецът ще бъде осъден да плати на ответника сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника за неоснователно с оглед разпоредбите в Наредба №1 от 09.07.2004 3 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес по делото.

По обжалваемостта:

На основание чл. 258, във вр. с чл. 259 от ГПК настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 439 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Е. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.

М. С. от АК – София, съдебен адрес в гр. С., ул. „Л.“ №* против В. М. Й., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. К., ул. „С.“ №*, за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. Д. К., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на В. М. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 2 100,00 лв. (две хиляди и сто лева) – граждански иск за причинени имуществени вреди от престъпление, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.12.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, за което Е. Д. К., ЕГН **********, е осъден да плати солидарно с други лица на В. М. Й., ЕГН **********, с присъда Присъда от 22.12.2010 г., постановена по НОХД 88/2010 г. по описа на КОС, потвърдена с Присъда №15/24.01.2012 г., поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание факти, а именно – изтекла погасителна давност, като недоказана.

ОСЪЖДА Е. Д. К., ЕГН **********, да заплати на В. М. Й., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. К. ул. „С.“ №*, сумата от 300 лв. (триста лева), разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил чрез Районен съд – Кюстендил.

Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4