Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3901 от 05.12.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1455/2023
Вид
Определение № 3901
Подписан
05.12.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Емил Томов, Геновева Николаева, Драгомир Драгнев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3901 гр. София, 05.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002101455 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото - ищците Е. А. А. и Й. Г. Й., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Г. Й. Й., и ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД срещу решение № 463 от 07.11.2022 г. по в.т.д. № 424/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Г. Й., действащ чрез своята майка и законен представител Г. Й. Й., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му – И. Г. Й., причинена от ПТП, реализирано на 09.12.2018 г. по вина на водача на л.а. „БМВ 320“, с рег. [рег.номер на МПС] – К. Т. М., и е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Е. А.

А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й – И. Г. Й., причинена от горепосоченото ПТП, за сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от горепосочения делик, ведно със законната лихва от 22.01.2019 г. до окончателното изплащане.

По касационната жалба на ищците Е. А. А. и Й. Г. Й.:

В касационната жалба ищците излагат доводи за неправилност на въззивното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от малолетния Й. Г. Й., брат на починалия, иск поради липса на материалноправна легитимация, доколкото от приетите доказателства в процеса е установено, че между двамата братя са съществували особено близки отношения, надхвърлящи обичайните. Навеждат оплаквания и за неправилно уважаване на възражението за съпричиняване от страна на починалия пострадал на вредоносния резултат, което считат за неоснователно и недоказано. Молят атакуваното 1 решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, като вместо него бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени за сумата 30 000 лв. за ищеца Й. Г. Й. и 40 000 лв. за ищцата Е. А. А.. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, ведно с начислен ДДС.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищците релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на увредения, извън кръга лица по ППВС№ 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.? При поставяне на децата в житейска ситуация, в която остават изцяло без родителски грижи, осъществявана заместваща грижа единствено от възрастна баба, водеща до взаимна силна привързаност и зависимост от децата, следва ли да се оценят всички конкретни обстоятелства и последиците за връзката при тези обстоятелства?“, който считат, че е разрешен в противоречие с решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о.; 2. „Необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни от установените в ППВС 4/68 критерии, при компенсиране на неимуществени вреди на братя и сестри и възходящи от деликт или следва да се има предвид постоянната практика на ВКС по приложение на чл. 52 ЗЗД, с която са установени критериите, които трябва да се отчетат при компенсиране на тези вреди?, който поддържат, че не е разрешен нормативно или по реда на задължителната съдебна практика, поради което е от значене за развитието на правото; 3. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени неимуществени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?“, който поддържат, че е разрешен в противоречие с ППВС № 4/68г., ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на II т.о. на ВКС; решение № 104/25.07.2014. по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о. ВКС; решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013 г. на II т.о. на ВКС, решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011г. на II т.о. на ВКС, решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009 г. на II т.о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 177/27.10.2009г. по т.д. № 14/2009 г. на II т.о. на ВКС и решение № 1/05.02.2019 г. по по т.д.

№ 1002/2017 г. на I т.о. на ВКС, както и че спрямо него е налице основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС №4/68г. и сочене на обстоятелствата, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?“, който считат за разрешен в противоречие с ППВС № 4/ 1968г., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д.

№ 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на I т.о. на ВКС; 5. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да 2 направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?“, който намират, че е разрешен в противоречие с решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011г. на II т.о. ВКС; 6. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното?“, за който поддържат, че е налице противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на II т.о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013г. на II т.о. на ВКС и решение № 177/27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на II т.о. на ВКС; 7. „Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест?“; 8. „Налице ли е пълно и главно доказване на възражението за съпричиняване във връзка с използване на предпазен колан, обосновано със становище на вещо лице - лекар, което освен това дава хипотетични варианти, включително отрича значението на колана с оглед конкретния механизъм, при наличие на противоречиво - обратно такова, на вещо лице автоексперт?“, които два въпроса намират за разрешени в противоречие с решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 3109.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС, III г.о. и др. и същевременно за значими за развитието на правото; 9. „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?“, който твърдят, че е разрешен в противоречие с решение № 147/05.12.2017г. по т.д. № 60341/2016 г. на I г.о. на ВКС и решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на II т.о. на ВКС; 10. „Нарушението на установените правила за движение по пътищата /в случая движение с малко превишена скорост/ основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване па увреждането?“, който намират за разрешен в противоречие с решение № 16 от 4.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 6 от 3.02.2017 г. по гр. д. № 53091/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д.

№ 525/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011г. по т.д. № 977/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 97 от 10.11.1968 г. по н. д. № 1359/67 г. на ВКС, III н. о., решение № 322 от 28.11.1973 г. по н. д. № 234/73 г. на III н. о.; решение № 407/87г. по н.д. № 365/87г. на ВС и решение № 260/83г. по н.д. № 216/83г. на ВС; 11. „При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението, а не формално да приема равна степен на вина 3 на водача и пострадалия?“, който поддържат, че е разрешен в противоречие с решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д.

№ 525/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о.; 12. „За да се приеме съпричиняване от пострадало лице, пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване знание у пострадалия за употреба от водача на алкохол от водача над установения минимум?, който считат за разрешен в противоречие с решение № 142/15.10.15. по т.д. № 2766/14 г. на 1 т.о. на ВКС, решение № 252/05.02.2015 г. на I т.о. на ВКС и т.7 ТР № 1/2014г. от 23.12.15г. на ОСТК на ВКС; 13 „Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма? Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, ако се отразява на изхода на делото?“, който намират за разрешен в противоречие с т. 2 ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 42/ 05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013г. на ІV г.о. на ВКС, определение № 1006/15.10.2010 г. по гр.д. № 619/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 42/ 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013г. на IV г.о. на ВКС и решение № 87 от 4.1Х.1958 г. по гр. д. № 55/58 г. на ОСГК на ВС. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност.

Ответникът по тази касационна жалба - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за пред касационната инстанция.

По касационната жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД:

Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, в която е уважен предявеният от Е. А. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено в горепосочената му част като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен. Евентуално поддържа да бъде присъдено по-ниско по размер обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт при съобразяване с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на значителния принос на починалия пострадал за настъпване на вредоносния резултат. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.