Решение № 1638 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1638 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330107211 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) иск за нищожност на договорна клауза с правно основание чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът Р. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ул. „*******” №***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „*******“ № ****, *****, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК:

207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5 , представлявано от Н. П. П. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Г., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „******“ № ***, ***, че клаузата за дължимост на неустойка в размер на 1 135, 52 лева по чл. 11, ал. 1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ******/*******г. е нищожна.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******/*******г., по силата на който ответното дружество му е предоставило паричен заем в размер от 1 400, 00 лева. В клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора била уговорена и неустойка, ако ищецът не осигури в тридневен срок от сключването му обезпечение под формата на едно или две физически лица – поръчители, отговарящи на многобройни, кумулативно предвидени критерии в чл. 5 от договора, или банкова гаранция. Изтъква се, че дължимата по чл. 11, ал. 1 от договора неустойка в размер от 1 135, 52 лева не е включена в годишния процент на разходите (ГПР), въпреки че представлява сигурен разход за потребителя, като 1 по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което, от своя страна, води до нищожността на клаузата на чл. 11 от договора. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора и именно поради това следва да бъде включена при формиране на ГПР. С Молба от 25.04.2025 г. ищецът уточнява, че не е заплатил претендираната от ответното дружество неустойка, поради което е заинтересован да обяви нищожността на процесната клауза по съдебен ред. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, и месечният размер на дължимата погасителна вноска, че законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Навежда се, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако последният бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка. Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски. В случай че исковата претенция бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, тъй като инициирането на настоящото производство представлява злоупотреба с права.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № 68047/17.06.2025 г. ищецът поддържа исковата претенция, а с Молба вх. № 104755/13.10.2025 г. ответникът настоява за нейното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит (л. 5 – л. 8) ответникът, от една страна като „Кредитор“, предоставил на ищеца, от друга страна като „Кредитополучател“, по негово Искане № ******/*******г. (л. 27) потребителски заем от 1 400, 00 лева. Заемополучателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделка със Стандартен европейски формуляр (л. 28 – л. 29) и който усвоил заемната сума, следвало в срок от десет месеца да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 40, 00% и годишен процент на разходите от 48, 09%, или да престира общо 1 754, 48 лева, разсрочено на десет месечни вноски с падеж на 5-о число на месеца, първите 4 от които от по 46, 67 лева, а останалите – от по 261, 30 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 8) към съглашението.

2

В чл. 11, ал. 1 от текста му било уговорено, че потребителят дължи на заемодателя неустойка от 1 135, 52 лева, която не била включена при изчисляването на годишния процент на разходите и която според ал. 2 на същата клауза била платима на части ведно с погасителните вноски чрез добавка на 242, 33 лева към всяка от първите четири и на 27, 70 лева към следващите шест, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 5 от договора в 3дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане и с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от 3 евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв, ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с конкуриращи се фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже пълно – а именно за противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 4

2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.