Решение № 71 от 28.03.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Враца, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20211400500526 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.

М.С., в качеството му на особен представител на Н. П. Р. от с.***, обл.Враца, против Решение №260169/02.09.2021г. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.д. № 243/2020 г., В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Българиягр.София иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК е бил уважен за разликата над сумата от 4000 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 4112 лв.; за сумата от 4827,20 лв. възнаградителна лихва за периода 20.11.2018г.-20.10.2019г.; за сумата от 338,30 лв. мораторна лихва за забава; за законната лихва за забава от 29.10.2019 г. до изплащането на вземането, както и за съдебните разноски по ч.гр.д. № 1244/2019 г. на РС-Козлодуй в общ размер на 235,55 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че в атакуваната му част решението на РСКозлодуй е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че дружеството основава вземането си на договор за кредит, който не отговаря на изискванията на ЗПК. Твърди се, че съдържанието на договора за потребителски кредит не е съобразено с приложимата разпоредба на чл.11, ал.1 ЗПК, тъй като част от условията са посочени не в договора, а в приложението към него. В тази връзка жалбоподателят релевира възражение за недействителност на договор за потребителски кредит PLUS – 16441340 от 02.10.2018 г. на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК. Счита, че 1 начислена извън отпуснатата по кредита главница от 4000 лв. допълнителна сума от 5277,50 лв., представляваща сбор от възнаградителна лихва за целия период на договора, застрахователна премия и такса ангажимент, е недължима, поради нищожност на клаузите за възнаградителна лихва от договора на основание противоречие с добрите нрави. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която максимално допустимият размер на възнаградителната лихва не може да бъде поголям от трикратния размер на законната лихва, като твърди, че определеният в приложението към процесния договор лихвен процент, както и определеният ГПР, надвишава повече от три пъти този размер и следователно клаузата е нищожна по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Излагат се доводи за неравноправност на клаузата на т.19 от приложението към договора, съгласно която кредиторът може да преразглежда размера на лихвата и таксите всеки месец. Твърди се, че в договора за потребителски кредит не се съдържат регламентирани правила за тяхното изменение, което е предпоставка за действителност съгласно чл.21 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Навеждат се доводи за неравноправност на клаузите за „такса ангажимент“ и „застрахователна премия“ поради неяснота относно причината за тяхното удържане. Според въззивника, при така установената недействителност и невъзможността тези клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита в размер на 4 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

Иска се отмяна на решението на РС-Козлодуй в обжалваната му част за сумата над 4 000 лв. и отхвърляне на иска в същата част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, клон България-гр. София, чрез юрк. П.П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че процесният договор отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в ЗПК. Твърди се още, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за доказаност на исковата претенция по основание и размер, предвид представените с исковата молба доказателства, които са приети и кредитирани от съда. Иска се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част и в полза на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора й страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в 2 обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, клон България-гр. София против Н. П. Р. от с.***, обл.Враца, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №730/01.11.2019г. по ч.гр.дело №1244/2019г.по описа на РС-Козлодуй, а именно: сумата от 4112 лв.главница по договор за потребителски заем №PLUS-16441340 от 02.10.2018г.; сумата от 4827,20 лв.договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.11.2018г.-20.10.2023г.; сумата от 338,30 лв. лихва за забава от 20.12.2018г. до 11.10.2019г.; законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, както и сумата от 185,55 лв.държавна такса и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

В исковата молба се поддържа, че на 02.10.2018г. между страните бил сключен договор за потребителски заем №PLUS-16441340, по силата на който ответникът получил в заем сумата от 4000 лв., който следвало да бъде погасен на 60 равни месечни вноски от по 169,52 лв.всяка, включващи главница, възнаградителна лихва и закупена застраховка. Сочи се, че закупената застраховка е в размер на 1344 лв. Ищецът твърди също така, че ответникът преустановил плащанията по договора на 20.11.2018г., при което не е платена нито една от предвидените в договора месечни вноски. Поддържа се, че на основание чл.5 от договора кредитът е станал предсрочно изискуем с просрочването на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората просрочена вноска, в случая от 20.12.2018г., при което дължими са главница в размер на 4112 лв., възнаградителна лихва в размер на 4827,20 лв.; лихва за забава от 338,30 лв. и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането. В условията на евентуалност ищецът заявява, че ако предварително обявена предсрочна изискуемост не се приеме за настъпила, то предявява осъдителен иск за горепосочените суми и обявява предсрочната изискуемост на ответника чрез предявяването на исковата молба и връчването на препис от нея.

Посочва се, че въз основа на подаденото заявление за исковите суми била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №730/01.11.2019г. по ч.гр.дело №1244/2019г.по описа на РС-Козлодуй, която е била връчена на ответника в условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника Н.Р., от назначения в 3 условията на чл.47 от ГПК особен представител на който е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК, че оспорва предявеният иск. С отговора се оспорва сключването на договора и получаването на заемната сума и се развиват доводи за недействителност на договора, поради противоречието му с императивни норми на Закона за потребителския кредит.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът е приел, че сключеният между страните договор е действителен и исковите суми се дължат от ответника.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:

По делото е представено копие от сключен между страните договор за потребителски кредит PLUS-16441340/02.10.2018г, от който се установява, че ответникът Н.Р. получил от ищеца кредит в размер на 4000 лв. Договорено било кредитополучателят да заплати и застрахователна премия в размер на 1344 лв. за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, както и такса ангажимент в размер на 140 лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 45,32 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36% и общата стойност на плащанията от 10171,20 лева. Ответникът-кредитополучател се задължил да възстанови заетата сума на 60 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 169,52 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Приложени са условията по договора за кредит, в които е отразено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена като общ размер на кредита.

Посочено е също, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващ на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Съгласно чл.2 от условията по договора таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита чрез удържането й от общия размер на кредита.

Приложен е Сертификат №PLUS-16441340, с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат Н. П. Р. съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от ответника Н.Р. като застраховано лице. Приложени са и Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.

Към договора са представени също съгласие за обработка на лични данни, 4 декларация за предоставяне на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Към исковата молба е приложено извлечение по кредита, от което е видно, че ответникът не е извършил никакви плащания по договора за кредит. От справката /л.55-58/ се установява също така, че по кредитираната застраховка ищецът е начислявал вноски само в периода 20.11.2018г.-20.03.2019г. в общ размер от 112 лв., след което застраховката е анулирана и месечните вноски са намалени от 169,52 лв.на 147,12 лв. Установява се също така, че олихвявани са единствено месечните вноски по главницата, но не и по застраховката.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявеният установителен иск е чл.422 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.

При оспорване на иска, в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти. Твърдения за недължимост на сумите, както и за съществуването на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти не се навеждат от ответника.