Решение № 3682 от 21.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3682 гр. Пловдив, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова. като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330119962 по описа за 2024 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД от К. А. А. против Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от........ представляваща обезщетение за забава за периода 15.08.2024 год. до 20.11.2024 год., върху сумата от 304 733 лева – ............ присъдено на ищеца с влязло в сила решение по гр.дело № ..........

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение по гр.дело № ................. ответникът бил осъден да заплати на ищеза сумата от ........, представляваща ............., определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Излагат се твърдения също, че с покана на изпълнение от ............. ищецът поканил ответника да заплати присъдената му сума в двуседмичен срок от получаването на поканата. В поканата ищецът изрично посочил, че при неизпълнение на задължението в указания срок му се дължала и законна лихва върху присъдената сума. Твърди се, че дължимата сума не му била платена.

Иска от съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника. Счита предявеният иск за недопустим, тъй като на ..... извършил плащане на главницата от ........., поради което предметът на делото бил отпаднал. Освен това искът бил недопустим, защото бил преждевременно предявен: за плащанията от този вид бил установен изричен ред – по чл. 519, ал. 2 от ГПК, като в настоящия случай, доколкото изпълнителния лист бил издаден на ........, а поканата за изпълнение депозирана в КОНПИ на ............, ищецът не изчакал КОНПИ да изпълни задълженията си по предвидения за това ред в ГПК. По същество предявеният иск бил неоснователен. Излагат съображения, идентични с тези за недопустимост на исковата претенция, като се допълва, че КОНПИ предвидила съответните средства в съответния бюджет и платила на ищеца, и само ако не беше сторила това, щеше да изпадне в забава на .........Счита, че депозираната молба за изплащане на присъдените разноски не представлявала покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 428 от ГПК. Претендира разноски.

В първото по делото открито заседание ищецът е поискал да се прибавят към главницата изтекли след предявяване на иска лихви по смисъла на чл.

214, ал. 2 от ГПК – законната лихва от предявяването на иска – 20.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Искането в изложения смисъл не съставлява увеличение на иска и е допустимо до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, поради което съдът следва да се произнесе и по него с решението си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Не е спорно между страните по делото, че ответникът КОНПИ, ......е осъден да заплати на ищеца К. А. сумата от ......, представляваща ......... на всички съдебни инстанции по гр. дело .........(т.е. ...........), за която сума е издаден изпълнителен лист по цитираното гр. дело. Твърденията им напълно съвпадат и досежно обстоятелството, че на ...... ищецът е депозирал при ответника писмена покана за изпълнение с приложен към същата изпълнителния лист в оригинал. Тези обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – изпълнителен лист от ....... , издаден по гр. дело № ........покана за изпълнение вх. № КОНПИ ............, адресирана до ..........

2

Представено е платежно нареждане от ........, от което е видно, че е извършено плащане от сметка на ответника в полза на ищеца на парична сума в размер ............ с основание ...........

По правото:

Предявеният иск е допустим, а по

Съображенията на съда за това са следните: същество и основателен.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, ищецът следва да установи изпадането в забава на ответника, периода и размера на претенцията си.

Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че за периода от 15.08.2024 г. до 20.11.2024 г. ответникът е в забава. Действително, в хода на производството пред настоящата инстанция – на 19.12.2024 г. – ответникът е изпълнил задължението си по процесния изпълнителен лист, предявен му за плащане на 25.10.2023 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на основателността на претенцията за посочения период, доколкото той предхожда плащането. Макар и да е изпълнено, изпълнението е забавено, поради което съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в случая кредиторът А. има право да получи и обезщетение за забавата.

За да обоснове възражението си, че депозираният иск е преждевременно предявен и не е налице забава, ответната страна се позовава на разпоредбата на чл. 519, ал. 2 от ГПК. Това възражение се намира за неоснователно.

Приложното поле на разпоредбата е различно – тя урежда начина, по който се изпълнява срещу държавно учреждение, респ. задължението му да предвиди в бюджета си средства, за да изпълни, и няма никакво отношение към момента на изпадането му в забава. Нещо повече, дори да се възприеме хипотетично тезата на ответника за приложното поле на чл. 519, ал. 2 от ГПК, то явно е, че разпоредбата установява със задължителност най-късен момент, в който държавното учреждение трябва да задели бюджетни средства, за да изпълни по предявения му за плащане изпълнителен лист, а не най-ранен такъв.

Отделно от това, тази защитна теза е несъвместима с принципа на равнопоставеността на гражданскоправните субекти. Член 519, ал. 2 от ГПК не освобождава държавното учреждение от забавата: в този смисъл са напр. решение № 282/27.02.2014 г. по гр. дело 60/2014 г. на ОС Бургас, решение № 6439/02.10.2012 г. по в. гр. дело 7867/2012 г. на СГС, четвърто гр. отд., 3 решение 169/24.01.2018 г. по т. дело 4103/2016 г. на СГС, решение № 1770/21.03.2018 г. по в. гр. дело 6662/2017 г. на СГС. В този смисъл са и разясненията, дадени от Конституционния съд в Решение № 15 от 21.12.2010 г. по к.д. № 9/2010 г. (относно противоконституционността на измененията на чл. 519 и чл. 520 от ГПК, въведени със ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 13 от 2010 г.), в което е изразено становището, че „..ако в бюджета на длъжника липсва кредит, правилото на чл. 519, ал. 2 ГПК задължава висшестоящия орган да предприеме необходимите мерки за осигуряването му най-късно в бюджета за следващата година; интересът на кредитора не е пренебрегнат, тъй като макар и с известно закъснение (до следващата календарна година), той ще получи вземането си със законната лихва за забава“.

Съгласно чл. 84 от ГПК длъжникът изпада в забава в три хипотези - от деликта, от поканата или с изтичането на уговорения срок. В настоящия случай основанието на главното вземане не е от непозволено увреждане, не е уговорен и срок за изпълнение, следователно е налице хипотезата, при която забавата на ответника настъпва с поканата. Последният е поканен да плати задължението си в двуседмичен срок от депозиране поканата за плащане – поканата е подадена в ........., двуседмичният срок е изтекъл на 08.11.2023 г., тоест ответникът е изпаднал в забава от ......... Доколкото плащането на главницата е осъществено на 19.12.2024 г., както се посочи по-горе, съдът намира, че искът следва да бъде уважен за целия претендиран период от 15.08.2024 г. до 20.11.2024 г.

Относно размера на исковата претенция, при приложение на чл. 162 от ГПК и чрез използване онлайн калкулатор - интернет сайт Calculator.bg, съдът определи, че дължимото обезщетение за забава за процесния период е в размер на .......... Това е и размерът, претендиран от ищцовата страна, поради което и предявената осъдителна искова претенция следва да бъде уважена изцяло.

Що се касае до искането за присъждане на законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане, същото съставлява законна правоувеличаваща последица от предявяването на иска, своевременно заявено е, съгласно чл. 214, ал. 2 от ГПК не съставлява изменение на иска и следва да се уважи. За пълнота следва да се отбележи, че макар обезщетението за забавено плащане на главницата да е познато още като „мораторна лихва“, то 4 цели обезвреда на вредите от неизпълнението на длъжника във времево отношение, а не съставлява възнаграждение за ползване на финансов ресурс.

Доколкото се касае за претенции за различни периоди, не става дума за обезщетяване на едни и същи вреди. Съдебната практика е категорична, че присъждането на законни лихви върху главница по чл. 86 от ЗЗД е допустимо – така напр. определение № 159 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №, 920/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 447 от 29.04.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2947/2021 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ищеца се дължат претендираните разноски в размер на 1957 лв., включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – София, ЕИК:........ да заплати на К. А. А., ЕГН: **********, сумата от .............., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2024 г. до 20.11.2024 г. върху сумата от общо .............., представляваща ...............с влязло в сила решение № 1105/15.08.2018 г. по гр. дело № 2465/2015 г. по описа на ОС – гр. Пловдив за оказана от него безплатна правна помощ по гр. дело ................, за което е издаден изпълнителен лист от ..................по описа на ОС – гр. Пловдив, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 20.11.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – София, ЕИК: ........, да заплати на К. А. А. ЕГН: **********, сумата от общо 1957 лв. /хиляда деветстотин петдесет и седем лева/, представляваща сторени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5

6