Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 11.06.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 298/2026
Вид
Решение № 262
Подписан
11.06.2026
Състав
Биляна Силвионова Кисева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Русе, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Г. като разгледа докладваното от Б. С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200298 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от „ИВ 772“ ЕООД, ЕИК 201983648, със седалище гр.Русе, ул.“Цар Освободител“ № 20, срещу НП № 868995-F861196/06.01.2026г. издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което за административно нарушение по чл. 33, ал. 1, от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 520 евро. Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и недоказаност на вмененото нарушение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.11.2025 г., в 14. 45 часа от служители на НАП- офис Русе, била извършена проверка на търговски обект- магазин дамско облекло „Джой, 1 намираща се в гр. Русе по ул. "Александровска" № 96, стопанисвана от „ИВ 772“ ЕООД, ЕИК 201983648, със седалище гр.Русе, ул.“Цар Освободител“ № 20. В хода на проверката било установено, че има разлика между фактическия оборот 0/съгласно междинен отчет от ползваното фискално устройство/ и реалната касова наличност. В касата били намерени 185.00 лева, а оборота според отчета възлизал на 169.00 лева. При проверката присъствал св. Б.Р. – продавач- консултант. Резултатите от проверката били обективирани в нарочно съставен протокол, а на последващ етап срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН № F861196, сочещ нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. След връчване на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. В производството пред въззивната инстанция се твърди незаконосъобразност на НП поради недоказаност на вмененото нарушение.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № F861196 от 27.11.2025 г., протокол за извършена проверка от 19.11.2025 г., опис на поарични средства в каса, договор за наем, копия от отчети от ФУ, декларации от лица, работещи по ТПО и оправомощителна заповед. Приетото за установено се потвърждава и от гласните доказателства, като съдът дава вяра изцяло на показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите лица са очевидци на извършената проверка и правдиво пресъздават обстоятелствата, при които тя е осъществена, установеното и резултатите. Гласните доказателства кореспондират с писмения доказателствен материал.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съставеният акт за нарушение и обжалваното постановление са необосновани и незаконосъобразни. наказателно

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

По делото е безспорно установено, че лицето, което не е изпълнило 2 гореописаното задължение е съответният продавач-консултант /по аргумент от нормата на чл. 3 от Наредбата/. Необосновано и без мотиви жалбоподателят е ангажирал отговорността на търговеца, като не е съобразил факта, че в момента на проверката е установен в обекта служител, който работи с касата, по отношение на която се констатира несъответствие на касова наличност.

ЗДДС, който регламентира санкционните разпоредби, съдържа такива, пряко относими към реализиране на отговорността на физическите лица за нарушения по Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ.

Според доказаните в производството фактически обстоятелства, неизпълнението на задължението може да се отнесе единствено към физическото лице- служител. Ако наказващият орган е искал на база на разпоредбите на ЗДДС да санкционира жалбоподателя в качеството му на търговец и ЮЛ, то е следвало да мотивира отговорността му за това, че е допуснал извършване на нарушение по наредбата и закона. Доколкото това не е сторено, съдът намира, че съставеният акт за нарушение и обжалваното постановление са необосновани и незаконосъобразни и подлежат на отмяна изцяло.

Съгласно нормата на чл.

24, ал.

1 от

ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. Според ал. 2 на този текст, за нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. При така посоченото, отговорността на юридическото лице може да се реализира при доказани обстоятелства на допуснато нарушение или изрично разпоредени неправомерни действия, като и двата факта подлежат на доказване от наказващия орган. Тъй като това не е сторено, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 250 веро, за което е представил Договор за правна защита. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и 3 плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по прилагане на чл. 78, ал. 1 ГПК/отговорност за разноски/ ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдържа в т. 1 задължително тълкуване, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай по делото е представен договор за правна помощ, подписан двустранно от клиент и адвокат, в който е посочено, че сумата от 250 еяро е платена в брой. Ето защо съдът намира за доказана претенцията на жалбоподателя за реално направени съдебни разноски по настоящото дело, поради което и следва да се присъдят такива в негова полза, а адвокатският хонорар в този размер е изцяло обоснован.

Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я НП № 868995-F861196/06.01.2026г. издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което на „ИВ 772“ ЕООД, ЕИК 201983648, със седалище гр.Русе, ул.“Цар Освободител“ № 20, представлявано от И.Х.С., за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1, от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 520 евро.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на ИВ 772“ ЕООД, ЕИК 201983648, със седалище гр.Русе, ул.“Цар Освободител“ № 20, представлявано от И.Х.С. сумата в размер на 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

4

Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5