Заповед за изпълнение № 1536 от 20.11.2025, Районен съд - Добрич

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Добрич

Районен съд – Добрич, IV състав в проведеното на 20.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3231 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Георги К. Пашалиев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Н. Л. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес **********, сумите: 1 000,00 BGN (хиляда лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 334308/03.07.2019 г., ведно със законната лихва за период от 13.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 317,03 BGN (триста и седемнадесет лева и 03 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.01.2021 г. до 30.10.2025 г., както и направените в производството разноски в размер на 49, 03 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за сумата от 368,26 BGN (триста шестдесет и осем лева и 26 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.07.2019 г. до 04.01.2021 г.; за сумата от 1 861,74 BGN (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща неустойка по чл. 37, ал. 3 от ОУ към договора за потребителски кредит № 334308, както и за сумата от 1 338,10 BGN (хиляда триста тридесет и осем лева и 10 стотинки), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви осъдителен иск за отхвърлената част от вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване в отхвърлителната част с частна жалба пред Окръжен съд Добрич, в едноседмичен срок от връчване на заповедта.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Подаденото заявление е по чл. 410 и сл. от ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Доколкото вземанията произтичат от договор с потребител, същият е приложен към заявлението, каквото е изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. В настоящата хипотеза, според твърденията на заявителя, на 03.07.2019 г. длъжникът е сключил договор за потребителски кредит № 334308 със „Сити Кеш“ ООД. По силата на съглашението дружеството е предоставило на длъжника сумата от 1000, 00 лева, а последният се е задължил да я върне до 04.01.2021 г. при възнаградителна лихва в размер на 40, 05 %. Длъжникът не е изпълнил задължението си на падежа, като е останала за плащане главница в размер на 1000, 00 лева и възнаградителна лихва от 368, 26 лева, за периода от 03.07.2019 г. до 04.01.2021 г. Начислена му е и неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 1861, 74 лева. Поради неизпълнение на паричното задължение му е начислена и мораторна лихва от 317, 03 лева за периода от 05.01.2021 г. до 30.10.2025 г. Вземанията са 1 прехвърлени на кредитора с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023 г.

Съдът счита, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за претендираните главница и обезщетение за забава. В останалата част заявлението следва да бъде отхвърлено.

От чл. 37, ал. 3 от ОУ към договора е видно, че неустойката за „неизпълнение на задължения“ се дължи от заемателя при неизпълнение на следните задължения: в тридневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по договора, чрез поръчителство на физическо лице, което да отговаря на подробно описаните в общите условия изисквания или банкова гаранция. Поради неизпълнението им в срок, на длъжника е начислена неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 1861, 74 лв.

Изключително високият размер на уговорената неустойка е определен в нарушение на чл.

143, ал. 5 от ЗЗП. Релевантни са и въпросите за нейните характер и цел. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK е посочено много ясно, че неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В конкретния случай клаузата стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.

Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг. От тук следва също, че не служи за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника. Не служи за обезщетение на вредите, тъй като на третия ден след подписване на договора не може да бъде преценено дали такива изобщо ще настъпят (длъжникът може да погаси вземането си), за да подлежат на обезщетяване.

Освен всичко изложено, предвиденият тридневен срок за намиране на поръчители, които да отговарят на всички изброени условия, прави самото задължение неизпълнимо.

Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели.

Ето защо неустойката се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.

Искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва е неоснователно.

Този извод се аргументира с размера , преценен в съответствие с принципа на свободата на договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави.

Настоящият състав също възприема това становище.

От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.07.2019 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При възнаградителна лихва от 40, 05 % е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното възнаграждението противоречи на добрите нрави. В този смисъл 2 е и съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.

Вземането за сумата от 226, 08 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност на коментираната клауза.

На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да бъдат присъдени направените разноски в производството, в размер на 49, 03 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), съобразно уважената част от искането. Този размер е изчислен върху сбора от платената държавна такса и определеното от съда юрисконсултското възнаграждение от 100, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 26 от НЗПП.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД IBAN: *********, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: STSABGSF

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Георги К. Пашалиев )

4