Решение № 30 от 24.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Надежда Трифонова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Г. В. Иванова в присъствието на прокурора Г. Хр. Стоянова като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200774 по описа за 2022 година

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите И. Д. Ц., Й. И.

И. и А. А. М. против решение № 101 от 25.07.2022 г. по в.н.о.х.д. № 388/ 2021 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, І състав.

В жалбата на подсъдимия И. Д. Ц., изготвена саморъчно и друга, подадена чрез адвокат О. Б., се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. За съществени процесуални нарушения са изведени липсата на мотиви, поради необсъдена част от доказателствата от въззивната инстанция. Нарушение на материалния закон е забелязано в повдигнатите обвинения на престъпленията отвличане и трафик на хора с квалифициращ признак „чрез отвличане“, въпреки настъпилата законодателна промяна в съставите на първото от тях. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на алтернативност – за оправдаване на подсъдимия.

В касационната жалба на подсъдимата А. А. М., изготвена от адвокат Г. В., се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърди се, че липсват доказателства за участието на подсъдимата в инкриминираните престъпления, а доказателствата не са взети предвид или са обсъдени превратно от въззивната инстанция, което е съществен порок в процесуалната дейност на съда. Наказанието е прието за явно 1 несправедливо, поради осъждането на подсъдимата за престъпления, които не е извършила.

Настоява се за отмяна на въззивното решение и оправдаване на жалбоподателката или за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав.

В касационната жалба на подсъдимия Й. И. И., изготвена саморъчно от него и в писмено допълнение към нея, подадена от адвокат Е. Н., са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Изложени са твърдения за доказателствен дефицит, пропуски в аналитичната доказателствена дейност на съда и при прилагането на материалния закон по недоказани обвинения. Явната несправедливост на наказанието е забелязана в несъответствието между определените размери и отчетеното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоява за оправдаването на подсъдимия или за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитниците на подсъдимите и жалбоподателите поддържат подадените от тях жалби по съображенията, изложени в тях.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно и пледира същото да бъда потвърдено.

Оценява касационните жалби на подсъдимите за неоснователни и преповтарящи подробните аргументи, изложени пред въззивната инстанция и по които последната е взела отношение в атакувания съдебен акт. Счита приложението на закона за правилно по всичките състави на престъпления, а претендираните от жалбоподателите съществени процесуални нарушение – за непроявени по делото. Доказателственият анализ на апелативния съд оценява за правилен, не са налице пропуснати от обсъждане доказателства, нито такива, които изобщо да не са разгледани. Наложените на подсъдимите наказанията окачествява за справедливи и позволяващи постигането на специалната и на генералната превенции.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби от подсъдимите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 260019 от 06.10.2021 г. по н.о.х.д. № 925/ 2020 г. Русенският окръжен съд признал тримата подсъдими за виновни в разнообразна престъпна дейност, както следва:

Подсъдимият Й. И. И.:

1. За виновен в това, че в периода 24.04. – 31.05.2016 г. в гр.Б., обл. Р. и ГКПП Кулата, Република България, в условията на продължавано престъпление на два пъти набрал и транспортирал отделно лице – Н. В. Д., и я превел през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от съгласието , като деянието е извършено чрез обещаване на облаги, поради което и на основание чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2 т. 6, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и чл. 54 му наложил наказание от осем години лишаване от свобода и глоба в размер на тридесет хиляди лева;

2. За виновен в това, че в периода 15.11.2019 г. – 03.02.2020 г. в гр.Б., обл. Р. и ГКПП Кулата, в условията на продължавано престъпление на два пъти транспортирал 2 отделно лице – Н. В. Д., и я превел през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от съгласието , като деянието е извършено чрез обещаване на облаги, поради което и на основание чл.

159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2 т. 6, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от девет години лишаване от свобода и глоба в размер на тридесет хиляди лева;

3. За виновен в това, че в периода 17.11. – 31.12.2019 г. в гр. Р., в гр. С. п. и в село Б., обл. Р., набирал и транспортирал отделно лице – Н. В. Д., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието , поради което и на основание чл.

159а, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на седем хиляди лева;

4. За виновен в това, че в периода 06. – 28.03.2020 г., в гр. С. п., обл. Р., в съучастие като извършител, но подпомогнат от подсъд. И. Д. Ц. (чрез предоставяне на жилище, където да бъде принудително държана), противозаконно лишил от свобода Н. В. Д., като деянието е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл. 142а, ал. 5, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 и 3 от НК Русенският окръжен съд определил за изпълнение едно общо най-тежкото наказание от подсъдимия Й. И. И., а именно – девет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, при зачитане на предварителното му задържане по делото считано от 1.04.2020 г. до влизането на присъдата в сила, към което присъединил изцяло и наказанието глоба от тридесет хиляди лева.

Подсъдимият И. Д. Ц.:

5. За виновен в това, че в периода 10.06. – 20.10.2017 г., в с. В., общ. Н., обл. П. и в гр. Р., в условията на продължавано престъпление - на два пъти, в съучастие с А. А. М., като съизвършител, отвлякъл другиго – М. М. Н., като деянието е извършено от две лица и отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната – в Република Гърция, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от десет години лишаване от свобода;

6. За виновен в това, че на 10.06.2017 г., в с. В., обл. П. и ГКПП Кулата, в съучастие с А.

А. М., като съизвършител, набрал и транспортирал отделно лице – М. М. Н. и я превел през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от нейното съгласие, като деянието е извършено чрез отвличане, поради което и на основание чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2 т. 3, пр.1 във вр. с ал.1, пр.1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на тридесет и пет хиляди лева;

7. За виновен в това, че в периода 06 – 28.03.2020 г., в гр. С. п., обл. Р., в съучастие като 3 помагач с Й. И. И. (извършител), съзнателно го подпомогнал да лиши противозаконно от свобода Н. В. Д., чрез предоставяне на жилище, където да бъде принудително държана, като деянието продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл. чл. 142а, ал. 5, пр. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК окръжният съд определил за изпълнение едно общо най-тежкото наказание от подсъдимия И. Д. Ц., а именно – десет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, при зачитане на предварителното му задържане по делото от 1.04.2020 г. до влизането на присъдата в сила, към което присъединил изцяло и наказанието глоба от тридесет и пет хиляди лева.

Подсъдимата А. А. М.:

8. За виновна в това, че за времето от 10.06. до 20.10.2017 г., в с. В., общ. Н., обл. П. и в гр. Р., в условията на продължавано престъпление – на два пъти, в съучастие с И. Д.

Ц., като съизвършител, отвлякла другиго – М. М. Н., деянието е извършено от две лица и отвличането е с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната – в Република Гърция, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК наложил наказание от осем години лишаване от свобода;

9. За виновна в това, че на 10.06.2017 г. в с. В., обл. П. и ГКПП Кулата, в съучастие с И.

Д. Ц., като извършители, набрала и транспортирала отделно лице – М. М. Н. и я превела през границата на страната, с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от нейното съгласие, като деянието е извършено чрез отвличане, поради което и на основание чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

159а, ал. 2, т. 3, пр.1 във вр. с ал.1, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 наложил наказание от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет и пет хиляди лева.

На основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК окръжният съд определил за изпълнение едно общо най-тежкото наказание от подсъдимата А. А. М., а именно – осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, при зачитане на предварителното й задържане по делото, считано от 16.06.2020 г. до влизането на присъдата в сила, към което присъединил изцяло и наказанието глоба от тридесет и пет хиляди лева.

С въззивно решение № 101 от 25.07.2022 г. по в.н.о.х.д. № 388/ 2021 г., Великотърновският апелативен съд, І състав изменил първоинстанционната присъда, като намалил наказанията на подсъдимите, съответно: наложеното на подсъд. Й. И. И. наказание по п. 4 – на пет години лишаване от свобода; наложеното на подсъд. И. Д. Ц. наказание по п. 5 – на осем години лишаване от свобода и го оправдал да е извършил това деяние в гр. Р.; наложеното му наказание 4 глоба по п. 6 – на тридесет хиляди лева; определеното му по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание – на осем години лишаване от свобода и размера на глобата на тридесет хиляди лева; наложеното на подсъд. А. А. М. наказание по п. 8 – на седем години лишаване от свобода и я оправдал да е извършила това деяние в гр. Р.; наложените наказания по п. 9 – на пет години лишаване от свобода и размера на глобата на двадесет хиляди лева; определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание – на седем години лишаване от свобода и размера на глобата на двадесет хиляди лева.

В останалата част апелативният съд потвърдил присъдата на окръжния съд.

Касационните жалби на подсъдимите Й. И. И., И. Д. Ц. и А. А. М. са процесуално допустими, подадени в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледани по същество касационните жалби са частично основателни.

Жалбите на тримата подсъдимите съдържат подробен доказателствен и фактологичен анализ, който не е предмет на самостоятелна касационна проверка. Затова и подробните изложения не могат да бъдат разгледани в настоящото касационно решение. В съдебното производство пред ВКС не се събират доказателства, не се проверяват събраните вече такива в предходни съдебни инстанции и на фазата на досъдебното производство, не се установяват нови фактически положения, различни от вече приетите. Единственото изключение от изложените принципни положения се прилага при третото по ред касационно производство по чл. 354, ал. 5 от НПК, което не е приложимо в случая.