Решение № 3577 от 27.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20221110202464 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. Г., ЕГН **********, против наказателно постановление № 11-01-6572021/11.01.2022 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 254, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл. 112, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, доколкото в АУАН е налице противоречие между словесното описание на твърдяното нарушение и неговата правна квалификация, а актосъставителят не притежава материална компетентност. Навеждат се и доводи за маловажност на случая, с оглед на което се иска отмяната на НП, евентуално – да бъде намален размерът на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното НП. Представя писмени бележки, с които обсъжда по същество приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретиката на настоящия казус.

Въззиваемата страна – директорът на АДФИ, редовно призована, се представлява от юрк.

Г.а, която навежда доводи за неоснователност на жалбата, като се сочи, че процесното НП е правилно, мотивирано и законосъобразно, а чл. 28 от ЗАНН – неприложим поради значителния размер на общата цена за изпълнение на процесната поръчка, с оглед на което 1 иска съдът да потвърди процесното НП и моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

„Т.“ ЕАД е юридическо лице с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дялово разпределение на топлинна енергия, търговия с електрическа енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните, като същото попада в обхвата на държавната финансова инспекция като търговско дружество с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗДФИ. Ръководител на дружеството от 22.02.2019 г. до 22.11.2019 г. е бил жалбоподателят К. Г., в качеството му на изпълнителен директор.

С Решение № ОП-Р-73/08.11.2018 г. на изпълнителния директор на „Т.“ ЕАД е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на въоръжена физическа охрана на обекти на „Т.“ ЕАД“. В определения срок за подаване на оферти в процедурата са постъпили такива от двама участници - „Б.З.О.С. - ИТ“ ЕООД - гр. София и „М.“ ЕООД - гр. София. С решение № ОП-Р-8/18.02.2019 г. възложителят е определил за изпълнител на обществената поръчка класирания на първо място участник „М.“ ЕООД - гр.

София и е отстранил от участие в процедурата „Б.З.О.С. - ИТ“ ЕООД на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП, доколкото не представил в срок изискана документация. Решението за избор на изпълнител било публикувано в профила на купувача на 18.02.2019 г. и изпратено на заинтересованите лица на същата дата.

На 01.03.2019 г., в резултат на проведената процедура за обществена поръчка между „Т.“ ЕАД, представлявано от К. В. Г., и определения за изпълнител „М.“ ЕООД, бил сключен договор № Д-ОП-33/01.03.2019 година. Съгласно т. 3.2 от договора, общата цена за изпълнение на поръчката е 11 235 360 лв. без ДДС, за 263 броя охранители.

Поради изложеното на 12.07.2021 г. св. М.М. – на длъжност старши финансов инспектор от Първи отдел на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ преценила, че е налице нарушение на законодателството, уреждащо условията и реда за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки или услуги и за провеждане на конкурси за проект от възложители с цел осигуряване на ефективност при разходването на средствата, свързани с извършването на дейности в сектора на енергетиката, и съставила срещу жалбоподателя АУАН № 11-01-657/12.07.2021 г. за извършено на 01.03.2019 г. нарушение по чл. 116, ал. 6 от ЗОП, доколкото възложителят сключил договор за обществена поръчка № Д-ОП33/01.03.2019 г. 11 дни след уведомяването на заинтересованите лица за решение № ОП-Р8/18.02.2019 г. за избор на изпълнител, т.е. преди да е изтекъл 14-дневния срок по смисъла на чл. 112, ал. 6 от ЗОП. Актът бил предявен на жалбоподателя на същата дата и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани допълнителни възражения.

2

Въз основа на така съставения АУАН, на 11.01.2022 г. било издадено обжалваното НП, с което при идентичност на описанието на нарушението, но при подвеждането му под състава на чл. 112, ал. 6 от ЗОП, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 254, ал. 2 от ЗДФИ с глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител М.М.. Показанията на свид. М.М. съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях.

Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените в разпоредбите на 261, ал. 1 от ЗОП и на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗОП и приложените по делото заповеди. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице съгласно нормата на чл. 261, ал. 2 от ЗОП вр.

Заповед № ЗМФ-802/20.09.2021 г. на министъра на финансите.

3

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление съвпадат по признаци, като достатъчно подробно и ясно е описан механизмът на извършване на административното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания за цялостна отмяна на санкционния акт. Допусната техническа грешка от актосъставителя, касаеща правната квалификация на деянието, е надлежно отстранена от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Направеното възражение от жалбоподателя в горния смисъл се явява неоснователно, доколкото допуснатата грешка не представлява съществено по тежест процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е възпрепятствало правото му на защита до степен да не може да разбере какво е вмененото му нарушение, щом сам именно жалбоподателят посочва правилната квалификация както в жалбата до съда, така и в подадените възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е и правилно от материалноправна гледна точка.

Съгласно чл. 112, ал. 6 от ЗОП възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизането в сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение на това решение, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител.

По делото бе установено, като за това обстоятелство не се и спори, че жалбоподателят К. В.

Г. е бил ръководител на „Т.“ ЕАД от 22.02.2019 г. до 22.11.2019 г. – като изпълнителен директор. Като такъв същият се явява възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.

5, ал. 4, т. 1 вр. чл. 123, т. 1 и чл. 124, ал. 1 от ЗОП, като представляващ публично предприятие по смисъла на § 2, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, извършващо секторна дейност, свързана с топлинна енергия.

Бе установено още, че с Решение № ОП-Р-8/18.02.2019 г. възложителят е определил за изпълнител на обществената поръчка класирания на първо място участник „М.“ ЕООД, като на същата дата – 18.02.2019 г., решението е било публикувано в профила на купувача и изпратено на заинтересованите лица. Възложителят е следвало да изчака изтичането на законоустановения 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител – т.е. до 04.03.2019 г. включително, но вместо това на 3 дни по-рано – на 01.03.2019 г. е сключил договор № ДОП-33/01.03.2019 с „М.“ ЕООД, което обстоятелство също не е спорно, поради което съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по 4 чл. 112, ал. 6 от ЗОП. Задължителното предписание на закона е изисквало въздържането от определено по съдържание действие и определен срок за това, като при проверката длъжностните лица от АДФИ установили, че този срок не е спазен, с което фактическият състав на нарушението, което е от категорията на т. нар. формални нарушения, при които съставът е реализиран с осъществяването на неговите обективни елементи, без необходимост от настъпването на допълнителни общественоопасни последици, е бил осъществен от обективна страна.

Деянието е извършено виновно, като субект на същото е жалбоподателят К. В. Г. в качеството му на изпълнителен директор на „Т.“ ЕАД към 01.03.2019 г. и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 вр. чл. 123, т. 1 и чл. 124, ал. 1 от ЗОП.

На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 254, ал. 2 от ЗОП, разпоредбата на който гласи, че възложител, който сключи договор преди изтичането на 14-дневния срок по чл. 112, ал. 6 се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв. Размерът на наложената глоба е съответен на обстоятелството, че 2% от стойността на сключения договор с ДДС са на стойност, многократно надхвърляща 5000 лв., поради което правилно е била наложена глоба в максималния законоустановен размер.