Решение № 213 от 14.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. С., 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Цанка Г. Неделчева мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262200600405 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по въззивна жалба на частната тъжителка С. М. Ш., чрез повереника й - адв. М. Д. от АК – С. против Присъда № 60/30.03.2026 год. постановена по НЧХД № 232/2026 год. по описа на Районен съд – С..

С посочената по - горе присъда подсъдимата С. Д. Д. е призната за невиновна в това, че на 26.01.2026 год. в гр. С., в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, в групата „Born in Sliven“, чрез коментар публично е разгласила позорни обстоятелства за С. М. Ш., а именно: „И ако са ветеринарни щяха да разберат, че душичката умира! Явно всички в Привет са бездушни като вас!; „Ма, не си признавате, че сте бездарни …“ „Според Вас доста стопани са безотговорни, довеждат си любимците до умиране и ви ги водят да ви плащат за скръбни новини???“ и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл.

147, ал. 1 от НК. Съдът е осъдил частната тъжителка да заплати на подсъдимата сумата от 600,00 евро, съставляваща направени по делото разноски.

В подадената въззивна жалба от частната тъжителка, чрез повереника й – адв. М. Д. от АК – С., и в допълнителната молба към нея, се изразява несъгласие с тълкуването на фактите и с неправилно тълкуване и прилагане на закона. Твърди се, че с оглед наведените доводи, че според съдията-докладчик, 1 описаното в тъжбата деяние осъществява състава на обида, а не на клевета, считат, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не бил изпълнил задължението си да даде вярна квалификация на престъплението. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова присъда, с която да подсъдимата да осъдена по повдигнатото с тъжбата обвинение, алтернативно – да бъде върнато делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, както и да им бъдат присъдени разноските пред двете инстанции.

По делото е постъпило възражение срещу въззивната жалба подадено от подс. С. Д., чрез защитника й – адв. М. К. от АК – С., в което се заявява, че в тъжбата и във въззивната жалба тъжителят твърди, че целта била да се опозори и накърни професионализма на клиниката, т.е. няма престъпление.

Твърди се, че няма деяние, тъй като е необходимо да има пострадали, последният да е конкретно физическо лице; както и че тъжителката ни била конкретизирана, назована с името си. Твърди се, че негативната оценка към някой дори неназован по име не е престъпление, защото само по себе си е мнение и същото не е неприлично, непристойно и не осъществява състава на престъплението, а упражняване на гарантирано право по Конституция всеки да изрази мнение. Твърди се, че освен, че не е конкретизирано лицето, също няма дата на извършване – посочена била дата на публикация на съвсем друго лице различно от подсъдимата. Заявява се във възражението, че считат въззивната жалба за неоснователна и молят да бъде потвърдена присъдата.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка заявява, че поддържа жалбата, в която била описана фактическата обстановка по делото, като счита присъдата на първоинстанционния съд за неправилна и необоснована. Пледира, ако съдът приеме, че има нарушение на материалния закон, делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд и моли подсъдимата да заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд частната тъжителка, редовно призована, се явява лично, като поддържа казаното от нейния повереник.

В съдебно заседание пред въззивния съд подс. С. Д., редовно призована, се явява лично и с упълномощения защитник - адв. К.. Защитникът пледира, че счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Пледира, че относно възраженията за това, че неправилно било квалифицираното деянието, самата тъжителка потвърдила, че се касае не за обида, а се касае само за клевета. Пледира, че съдът от субективна и обективна страна в мотивите е разтълкувал и е посочил съдебна практика, за което е оправдал подсъдимата, като счита, че няма извършено престъпление.

Пледира присъдата да бъде потвърдена и претендира направените по делото разноски.

В личната си защита и последната си дума подс. С. Д., изразява съгласието си със своя защитник и моли да бъде потвърдена присъдата, 2 защото не се счита за виновна. Заявява, че има лични впечатления от клиниката, но няма впечатление от докторката, като изразила мнението си, както и че коментарът бил за самата работа на въпросната клиника и то през годините.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като взе предвид становището на повереника на частната тъжителка в съдебно заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери следното:

Съобразно правомощията, дадени й от закона по силата на цитираните законови разпоредби, въззивната инстанция провери изцяло атакуваната присъда и стигна до извод, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, които опорочават проверявания съдебен акт и налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Настоящият въззивен състав констатира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение относно изискванията на НПК за повдигане и предявяване на обвинението с тъжбата. Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4 от НПК в разпореждането за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията-докладчик определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата; както и че препис от това разпореждане и от тъжбата се връчват на подсъдимия, който в седмодневен срок от връчването им може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

В настоящия случай на 25.02.2026 год. в Районен съд – С. била подадена тъжба от С. М. Ш. срещу С. Д. Д. с правно основание чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т.

1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК за това, че публично, чрез средствата за масова информация разпространила позорни обстоятелства, чрез следните коментари: „И ако са ветеринарни щяха да разберат, че душичката умира! Как притеглихте колко храна и вода са и дали? Явно всички в Привет са бездушни като вас!; „Ма, не си признавате, че сте бездарни …“ „Според Вас доста стопани са безотговорни, довеждат си любимците до умиране и ви ги водят да ви плащат за скръбни новини???“.

С Разпореждане № 771/26.02.2026 год. съдията-докладчик е посочил, че обвинението е неясно, не било посочено с кои думи и изрази е извършено престъплението клевета, не били посочени времето и място на извършване на деянието, поради което не можело да бъде очертан предмета на доказване в съдебното производство. С разпореждането е дадено указание на частния тъжител в 3-дневен срок да конкретизира тъжбата по отношение на обвинението по чл. 148, ал. 2 от НК, като посочи обстоятелствата на престъплението, да конкретизира с кои думи и изрази е извършено престъплението клевета, както и време и място на извършване на деянието, като същият е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок, производството поделото ще бъде прекратено.

3

На 04.03.2026 год. по делото постъпило становище от С. М. Ш., чрез повереника й, в което било посочено, че на 26.01.2026 год. С. Д. Д. публикувала във фейсбук групата „Born in Sliven“ следните коментари, съдържащи клеветнически твърдения спрямо частната тъжителка, а именно:

„И ако са ветеринарни щяха да разберат, че душичката умира! Как притеглихте колко храна и вода са и дали? Явно всички в Привет са бездушни като вас!; „Ма, не си признавате, че сте бездарни …“ „Според Вас доста стопани са безотговорни, довеждат си любимците до умиране и ви ги водят да ви плащат за скръбни новини???“; както и че деянието било извършено чрез публикуване на следните клеветнически думи и изрази: „И ако са ветеринарни щяха да разберат, че душичката умира!“ „… бездушни като вас!, „бездарни“ „довеждат си любимците до умиране и ви ги водят да ви плащат за скръбни новини???“.

С Разпореждане № 858/05.03.2026 год. за насрочване на делото съдиятадокладчик е посочил, че частната тъжителка е повдигнала срещу подсъдимата обвинение за това, че на 26.01.2026 год. в гр. С., в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, в групата „Born in Sliven“, чрез коментар публично е разгласила позорни обстоятелства за С. М. Ш., а именно: „И ако са ветеринарни щяха да разберат, че душичката умира! Явно всички в Привет са бездушни като вас!; „Ма, не си признавате, че сте бездарни …“ „Според Вас доста стопани са безотговорни, довеждат си любимците до умиране и ви ги водят да ви плащат за скръбни новини???“, деяние представляващо престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С оглед така изложеното от фактическа страна настоящият въззивен състав намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 252, ал. 4 от НПК, доколкото е налице противоречие между фактическото обвинение и квалификацията на същото.

С Разпореждане № 771/26.02.2026 год. съдията-докладчик е приел, че обвинението е неясно и е дал указания на частната тъжителка да прецизира инкримираните думи и изрази, което е сторено в дадения от съда срок, като са конкретизирани инкриминираните думи и изрази - „И ако са ветеринарни щяха да разберат, че душичката умира!“ „… бездушни като вас!, „бездарни“ „довеждат си любимците до умиране и ви ги водят да ви плащат за скръбни новини???“. Същевременно обаче, в Разпореждане № 858/05.03.2026 год. за насрочване на делото съдията-докладчик при квалификацията на деянието е преповторил изразите посочени в първоначално подадената тъжба и същите са преповторени в диспозитива на присъдата, т.е. съдът се е произнесъл с присъдата по изрази, за които частната тъжителката не е повдигнала обвинение.

Освен това след като съдията-докладчик е приел, че се касае за публикация в рамките на социалната мрежа Фейсбук, в групата „Born in Sliven“, то повдигнатото обвинение е следвало да бъде квалифицирано по чл.

148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 – „разпространена по друг начин“, а не по чл.

4

148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 – „публично“, което изисква думите и изразите да се употребени в присъствието на повече от едно лица, които да са възприели инкриминираните изрази. Последователна е съдебната практика, че когато инкриминираните изрази са разпространени по телевизия, радио и т.н., в това число и през социалната мрежа „Фейсбук“ следва деянието да се квалифицира като разпространена „по друг начин“, тъй като в тези случай инкриминираните изрази достигат до неограничен кръг лица. Настоящият въззивен състав намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация не съответства на изложените в тъжбата факти и обстоятелства.

В същата не са изложени по никакъв начин обстоятелства, сочещи на обвинение за казани публично от подсъдимата думи и изрази.

Въззивният състав констатира, че и изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията посочени в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. По аргумент от посочената разпоредба в мотивите се посочват установените обстоятелства, анализ на събраните по делото доказателства и правните изводи, обосноваващи взетото от съда решение. При противоречиви доказателствени източници, съдът е длъжен да аргументира защо приема конкретни доказателства, а други отхвърля.

В конкретния случай в мотивите към присъдата първоинстанционният съд посочил, че е изложил фактическата обстановка, която е приел въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото. Същевременно обаче на практика във фактическата обстановка съдът е възпроизвел обстоятелствената част на подадената тъжба. В рамките на проведеното по делото съдебно следствие са били приобщени гласни и писмени доказателствени средства, на основата на които съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна. Същевременно обаче, решавайки въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК, съдът е направил анализ само на някой от доказателствените средства и то не в достатъчна степен задълбочено и обективно. По отношение на писмените доказателства районният съд общо е посочил, че съдът ги кредитира изцяло, тъй като ценени поотделно и в своята съвкупност, били непротиворечиви, последователни и спомагат да за разкриване на обективната истина по делото. По отношение на гласните доказателства съдът е кредитирал изцяло обясненията на подсъдимата и не е кредитирал показанията на разпитаните по делото двама свидетели. Така изготвените мотиви не дават възможност на въззивният състав да проследи на какъв анализ са били подложени събраните писмени доказателства и по какъв начин са допринесли за формиране волята на решаващия състав.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/409f22e3-637b-4209-b268-aae2d1c7abf9