Решение № 5097 от 10.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5097 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100110252 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от Л. Р. М. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, гр. София осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 2422.40лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.03.2022г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 20.09.2021г. на път в с.Кленовик пътнотранспортно произшествие, причинено от виновното поведение на К. А., като водач на л.а. Фолксваген Поло с ДК № *******, която в нарушение на правилата за движение блъснала управлявания от ищцата велосипед. Като последица ищцата получила травматични увреждания и претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания. Твърди във връзка с лечението да е направила разходи, съставляващи имуществени вреди, които също подлежат на обезщетяване от застрахователя.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението, че ищцата е допринесла за настъпване на вредите поради управление на велосипеда в нарушение на установени в ЗДвП правила.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Като безспорно с доклада по делото на основание чл.146, ал.1 ГПК е отделено обстоятелството за сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, страна по която е ответното дружество и покриваща 1 отговорността на водача на л.а.Фолксваген Поло с ДК № *******. Не е предмет на спор и настъпилото на 20.09.2021г. на път III-623 в с.Кленовик в посока на движение от с.Извор към с.Житуша пътно произшествие с участието на ищцата, като водач на велосипед с марка DRAG и л.а.Фолксваген Поло с ДК № *******, управляван от застрахованата К. С. А..

Относно механизма на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило са събрани писмени доказателства-констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2021г., заключение на вещо лице по САТЕ и показанията на водача на автомобила св.К. А.. От тях се установява, че на посочената дата около 15.30ч. ищцата управлявала велосипеда си по пътя, съставляващ едно платно за движение без разделителна хоризонтална маркировка, като се придвижвала в лявата част. По същото време зад нея в същата посока и в дясната част се движил л.а.Фолксваген Поло, който я задминал и след това предприел маневра завиване на ляво за да навлезе в странична улица. Поради наличие на дупка в началото на платното на страничната улица водачът на автомобила намалил значително скоростта за да премине. В този момент настъпил удар на велосипеда в задната странична част на автомобила в областта на леви задна броня и задна гума, при което ищцата загубила устойчивост и паднала на земята. От събраните доказателства се установява, че произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, при ясно време и сухо пътно платно без препятствия или наличието на други превозни средства, като водачът на лекия автомобил е имал видимост към движещия се велосипед. Според заключението на вещото лице по САТЕ непосредствено след подминаването на велосипеда автомобилът започнал маневрата завиване на ляво и по този начин пресякъл траекторията му на движение. Ищцата се движила отпред и е могла да възприеме автомобила едва след като я изпреварил, но не успяла да реагира своевременно, защото веднага започнал завиване в близост до нея, поради което за нея произшествието е било непредотвратимо, респ. вина за настъпването му носи водачът на автомобила, който е трябвало да изчака преминаването на велосипеда.

В показанията си св.К. А. посочва, че задминала ищцата доста преди мястото на удара, след това подала мигач и много бавно завила наляво поради наличието на голяма дупка по продължението на страничната улица. При извършване на маневрата не погледнала дали и на какво разстояние се намира велосипеда, но при положение, че бил по-далеч назад и завивала бавно ищцата е могла и имала достатъчно време да възприеме автомобила, което не е станало поради вероятно разсейване. След преминаване през дупката чула строполяване зад колата, сетила се за изпреварената от нея велосипедистка, излязла от автомобила и я заварила на земята. Велосипедът също бил на земята без видими повреди, а по задната част на автомобила незначително одраскване.

При съвпадение относно механизма на произшествието събраните доказателства са противоречиви относно това на какво отстояние е бил велосипеда от автомобила при започване маневрата завиване на ляво-според заключението на вещото лице по САТЕ в непосредствена близост до него, така че автомобилът фактически го засякъл с настъпване на удар в задната му лява част, което, при липса на други обективни данни, се основава на дадените от ищцата по досъдебното производство показания /приложения протокол за разпит на свидетел-стр.18/, а според показанията на водача в настоящото дело на известно разстояние назад, което е позволявало своевременна реакция при обикновена проява на внимание. Независимо от това съдът намира, че е 2 налице фактическият състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящ пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“. Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДв.П задължава водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Наред с това съгласно чл.5, ал.2, т.1 ЗДв.П трябва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. В случая, след като възприел на пътното платно движещият се в същата посока велосипед и го задминал, водачът на лекия автомобил предприел завиване наляво за да навлезе в друг път без да съобрази местоположението, разстоянието и скоростта му на движение и въз основа на това да го отчете като възможна опасност с оглед безопасното завършване на маневрата. Като не е направил това е допуснал нарушение на посочените разпоредби, съставляващо противоправно поведение.

На основание чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване с допуснати от ищцата нарушения на чл.79, т.3 и т.5 ЗДв.П и чл. 80, т.1 и т.2 ЗДв.П. По делото не са събрани доказателства велосипедът да е бил неизправен, съответно да е бил с поставени сигнализиращи елементи според изискванията на чл.79 Здв.П, както и ищцата не е носила светлоотразителна жилетка, но с оглед конкретните пътни условия и установения механизъм тези обстоятелства не се намират в причинно-следствена връзка и не са допринесли за настъпване на произшествието. Нормата на чл.80, т.1 ЗДв.П задължава носенето на светлоотразителна жилетка през тъмната част на денонощието и при намалена видимост, което в случая не е било налице.

По отношение нарушението на чл.80, т.2 ЗДвП възражението е основателно.

Разпоредбата задължава водачът на велосипед да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а ищцата е управлявала велосипеда в лявата му част. При спазване на това законово изискване траекториите на движение на велосипеда и автомобила не биха се засекли и удар не би настъпил. Поради това съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер от 30 %, с колкото следва да се намали дължимото обезщетение.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и др., както и 3 произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищцата получила открита многофрагментна фрактура на дясната лъчева кост в областта на китковата става, фрактура на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, изкълчване на дясната киткова става и дълбока охлузна рана на дясната подбедрица, дължащи се на падането от велосипеда.

Уврежданията са довели до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за около 3 месеца, а мекотъканната рана е довела до разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено след произшествието ищцата била откарана в МБАЛ гр.Перник, но там не получила медицинска помощ, поради което постъпила в УМБАЛ „Софиямед“, където извършена операция по открито наместване на счупената дясна лъчева кост и стабилизиране костните фрагменти с метална плака и винтове.

Впоследствие поради инфектиране на раната на дясната подбедрица се наложила ревизия по отстраняване на некротичните тъкани, поставяне на лаваж и превръзки с включена медикаментна терапия. След подобряване на общото състояние ищцата била изписана от болницата и лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи.

Според заключението на СМЕ счупената дясна лъчева кост и фрактурата на стилоидния израстък на дясната лакътна кост са зараснали за срок от 45 дни, след който ищцата е започнала рехабилитация. Общият лечебен и възстановителен период продължил около три месеца, през които търпяла болки в дясната киткова става, като през първите два месеца не е можела да си служи пълноценно с дясната ръка, довело до затруднения при обслужването и в ежедневието. Извън посочените периоди ищцата търпяла периодично явяващи се болки при обща преумора на дясната ръка и при рязка промяна на времето, което налагало прием на обезболяващи средства. Към настоящия момент фрактурата на дясната лъчева кост е зараснала, но с видима остатъчна деформация под формата на костен откъс стърчащ отгоре на ставата. В зоната на стилоидния участък на дясната лакътна кост има остатъчен белег от рана с размер от 2см. Движенията на дясната киткова става са почти в норма, с изключение на движението свиване, което е в намален обем от 10 градуса и нарушен обем на ротационните движения. Пръстите на дясната ръка са подвижни, но със слаб захват.

От получената рана на дясната подбедрица има остатъчен белег с широка основа в долната част.

В показанията си свидетелят И.М., син на ищцата, сочи, че след изписването й от болницата се грижил за нея, тъй като не могла да се обслужва пълноценно и имала нужда от помощ при извършване на обичайните си дейности. Към настоящия момент не е възстановена напълно, изпитвала затруднения в движението на едната си ръка и болки при смяна на времето, а поставените импланти не били отстранени. След инцидента се чувствала зле психически, изпитвала страх да кара колело и да се придвижва пеша.