Решение № 110 от 16.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пазарджик, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20255200900023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с постановеното Решение № 94/06.07.2026 г.

Съдът е сезиран с молба вх. № 8482/23.07.2026 г., от ответника „Спешъл Спедишън“ ЕООД, чрез управителя на дружеството М. С., с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, както и за изменение на решението в частта за разноските.

По отношението искането по чл.247 от ГПК са изложени съображения, че в мотивите на решението, в частта „По разноските“, било изписано следното: „На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответникът „Евро Фрейт 94“ ЕООД, спрямо когото искът се отхвърля, също се полагат разноски. Представени са доказателства, че са направени такива в размер на 2570 лева за адв. хонорар, които следва ищецът да бъде осъден да ги заплати.“. Сочи се в тази връзка, че дружество с фирма „Евро Фрейт 94" ЕООД, обаче не е страна по настоящото производство и изобщо не фигурира по делото, докато в същото време не е налице съответен диспозитив в решението, което съставлявало очевидна фактическа грешка.

Аргументирано е становището, че тъй като посочената констатация всъщност се отнасяла до присъждане на разноски в полза на ответника „Спешъл Спедишън“ ЕООД, срещу когото искът е отхвърлен частично, то на практика следва съдът да постанови решение по чл.247 ГПК, с което да поправи наименованието на страната и съответно да допълни диспозитива на крайния акт с присъждане на същите разноски в полза на 1

„Спешъл Спедишън“ ЕООД, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

По отношение искането по чл.248, ал.2 ГПК е посочено, че в представения по реда на чл. 80 ГПК списък „Спешъл Спедишън“ ЕООД е претендирал разноски в общ размер от 11 314,88 евро, включващи: адв. възнаграждение за 2024 г. - 5 112,91 евро; адв. възнаграждение за 2025 г. - 3 579,00 евро; заплатена ДТ/гаранция - 1 855,98 евро; възнаграждение за вещо лице - 255,64 евро. Съдът е отказал присъждане па адвокатските възнаграждения с мотива, че „освен пълномощните не са представени договори за правна защита с адвокатите, още по-малко доказателства от които да се установи заплащането на адв. хонорар“. Този извод обаче бил в пряко противоречие със собствената констатация на съда, цитирана по-горе във връзка с искането по реда на чл.247 ГПК, съгласно която „представени са доказателства, че са направени такива в размер на 2570 лева за адв. хонорар“. Ето защо, е направено искане съдът да извърши повторна служебна проверка на книжата по делото, включително на приложенията към представените пълномощни и към книжата, депозирани съответно през 2024 г. и 2025 г„ доколкото били налице данни, че по делото се намират документи, удостоверяващи договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение.

Паралелно с това е направено също и искане съдът да даде срок на молителя, за да представи договорите за правна защита и съдействие, сключени с процесуалните представители на дружеството, както и съответните фактури и платежни документи, удостоверяващи реалното заплащане на уговорените възнаграждения Направеното искане по чл.248 ГПК е на „Спешъл Спедишън“ ЕООД бъдат присъдени дължимите разноски съразмерно с отхвърлената част от главните искове 30,95 % от направените разноски по защитата срещу първоначалния иск; уважената част от насрещните искове (чл.78, ал.1 ГПК) - съразмерно с присъдените 8310 евро от общо предявени 45743,29 евро.

Направено е възражение, че на насрещната страна „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД са били присъдени разноски в размер на 3 003.75 евро, включващи адв. възнаграждение от 3 600 лева, като по отношение на тази страна обаче съдът не е изследвал наличието на договор за правна защита и съдействие и на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението, поради което е отправено искане, в случай, че по делото липсват такива доказателства и за ищеца, то съдът да изключи адв. възнаграждение от присъдените в негова полза разноски.

В предоставения срок по чл.247, ал.2 и чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът приема, че така подадената молба се явява неоснователна по отношение искането по реда на чл.247 ГПК, и частично основателна досежно искането за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. Съображенията за това са следните:

2

В разглежданата хипотеза не са налице предпоставките на чл.247 ГПК.

Следва по повод съображенията на молителя ясно да се посочи, че процесуалният закон не съдържа дефиниция на понятието "очевидна фактическа грешка" (ОФГ), но в правната теория и в съдебната практика непротиворечиво се приема, че ОФГ представлява всяко несъответствие между формираната в мотивите към решението действителна воля на съда по предмета на спора и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, т.е. отнася се към онази част от решението, която е годна да породи последиците по чл.298 ГПК – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. В константната практика на ВКС (напр. решение № 168 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на IV г. о., решение № 125 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 612/2020 г. на I г. о., решение № 17 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 6323/2013 г. на I г. о.) е изяснено, че очевидната фактическа грешка може да касае предмета на спора, вкл. страните, съдебният състав, описанието на гражданското дело и и т.н.

В случая липсва съмнение по въпроса, че посочената в мотивите на решението фирма „Евро Фрейт 94“ ЕООД не е страна по разглеждания спор, поради което и отразените в тази връзка обстоятелства не касаят предмета на спора, респ. не пораждат правни последици в разглежданото дело. В случая по-скоро се касае за техническа грешка при обработката на файла, съдържащ с мотивите на съдебното решение, а не за правна грешка във волята на съдебния състав относно разноските, които се дължат на действителния ответник по делото - „Спешъл Спедишън“ ЕООД и за който в мотивите се съдържа ясен отделен конкретен абзац –„По разноските на „Спешъл Спедишън“ ЕООД.

В този абзац от мотивите недвусмислено е прието, каквато е действителната воля на съда, че тази страна не е ангажирала по делото доказателства за реалното заплащане на разноски, поради което и присъждането на такива не се дължи, което е в унисон с разрешенията, дадени съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

По пози повод и във връзка с искането по чл. 248 ГПК следва да се отбележи, че след повторна проверка по делото се намери приложен договора за правна защита и съдействие (стр.356), подписан между ответника „Спешъл Спедишън“ ЕООД и адв. дружество „С. и В.“, в който е уговорено възнаграждение в размер на 20 660 лв. без ДДС. Съгласно т.ІV е прието плащането по този договор да се извърши на 4 равни месечни вноски, всяка от 5165 лв., първата от които най-късно до 22.07.2025 г. по 3 банковата сметка на адвокатското дружество. По делото обаче не се установиха доказателства, че така уговорения хонорар е бил реално заплатен по уговорения начин, поради което и не са налице предпоставките за ревизия в съдебния акт по реда на чл.248 ГПК на това основание и за изменение в становището на съда, че на тази страна не следва да бъдат присъждани такива разноски.

По искането за предоставяна на допълнителен срок за ангажиране на доказателства за заплащането на разноските, следва да се посочи и че, както списъкът по чл.80 ГПК, така и доказателствата за реалното заплащане на дължимия адв. хонорар следва да бъдат представени пред съда преди приключване на съдебното дирене и да бъдат приети като доказателства, наред с останалите писмени доказателства. Представянето им след този момент, в т.ч. и след постановяване на съдебното решение се явява недопустимо, респ. не може да породи меродавни правни последици, които да обосноват необходимост от ревизия на крайния акт в частта за разноските.

Във връзка със съображенията на молителя по отношение на разноските присъдени в полза на „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, съдът приема, че са налице основания за изменение на решението в частта за разноските които „Спешъл Спедишън“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца. В съдебното решение е прието, че ищецът е направил разноски за платена ДТ, адв. хонорар и депозит в общ размер на 4349,88 евро.

Доколкото след извършената повторна проверка по делото не беше намерен приложен от ищеца договор за правна защита и съдействие, както и на доказателства за реалното извършване на плащане на включеното в списъка по чл.80 ГПК адв. възнаграждение от 3600 лв., то посочената сума следва да се изключи от общия размер на сторените разноски, като същите бъдат преизчислени. В случая без цитирания адв хонорар, общия им размер възлиза на сумата от 2509,23 евро, при което съразмерно уважената част на предявените главни искове на ищеца „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД ще следва да бъдат присъдени разноски от 1732,72 евро.

Ето защо и решението в частта за разноските следва да бъде изменено в посочения смисъл, като вместо сумата от 3003, 75 евро, ответника „Спешъл Спедишън“ ЕООД, бъде осъден да заплати на ищеца такива в размер на 1732,72 евро, съобразно уважената част от исковете.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.247 и чл.248 ГПК Пазарджишкия окръжен съд,

РЕШИ:

4

ОСТВАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8482/23.07.2026 г., подадена от ответника „Спешъл Спедишън“ ЕООД, чрез управителя М. С., в частта й, съдържаща искане за поправка на допусната ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 94/06.07.2026 г. по т.д. № 23/2025 г. на ПзОС, като неоснователна.

ИЗМЕНЯ Решение № 94/06.07.2026 г. по т.д. № 23/2025 г. на ПзОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „СПЕШЪЛ СПЕДИШЪН“ ЕООД, ЕИК 207158186, да заплати на „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, ЕИК 202171920, сумата от 1732,72 евро – сторени разноски съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.

Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5