Решение № 4011 от 11.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4011 гр. Варна, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110101031 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Ж. В. П., с която срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, гр. София, е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за паричен заем Standart 14 № **, сключен на 20.09.** г, евентуално нищожността на отделни клаузи от него, за такса за експресно разглеждане в чл. 1, ал. 2, 3 и 4, както и клаузата за неустойка в чл. 4, ал. 2 от договора, поради противоречието им със закона.

В исковата молба ищцата излага следното:

На 13.02.2024 г., е сключила договор за паричен заем, по силата на който „Вива Кредит“ АД и е предоставило в заем сумата от 400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.50%., следвало да внесе общо сумата от 867,30 лв. В последствие разбрала, че да върне общо сумата от 1027,88 лева, за погасяване на кредита, като освен главница, лихва такса за експресно разглеждане, съгласно чл. 1, ал. 2, 3 и 4, е включена и неустойка за непредставено обезпечение, съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от договора.

Договора за паричен заем е нищожен, защото съдържа нищожни неравноправни клаузи.

В ГПР не са включени такса за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Липсва ясна формулирана методика за формулиране на ГПР, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това, кои точно разходи се заплащат, и по какъв начин е формиран ГПР. Това води до нищожност на договора за кредит поради противоречието 1 му със закона – чл. 22 ЗПК.б Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.49% нараства допълнително. Излага подробни съображения за нищожност на клауза за такса за експресно разглеждане, както и клаузата за неустойка, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че процесният договор за кредит отговаря на всички законови изисквания. Сочи, че сумите за заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка не следва да се включват в ГПР. Таксата не била такава за усвояване или управление на кредита. Излага подробни правни съображения за валидността на клаузите и на самия договор за заем.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не изпраща представител.

За ответника не се явява законен представител, нито упълномощен такъв.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Установено от приложения по делото договор за паричен заем Standard 14 № ** – 20.09.**г./ л. 91/ и не се порно между страните е следното:

На 20.09.**г. между ищцата и „ВИВА КРЕДИТ" АД (договорът е сключен с „ВИВА КРЕДИТ" ООД, което дружество е праводател на „ВИВА КРЕДИТ" АД) е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № ** Съгласно чл. 3 от Договора заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 600.00лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя, при следните условия:

Размер на погасителна вноска в лева 77.09, лева в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срок на заема - 22 седмици. Брой вноски – 18.

Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11%. Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 847. 99 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8. Годишен процент на разходите на заема: 49.39 %.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да 2 отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора Страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 127.16 лева. Страните са уговорили, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 88.65 лева, а общото задължение по договора става в размер на 975.15 лева.

Не е спорно между страните, че в ГПР не са включени такса за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените, се считат за нищожни.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 49,50%.

Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.Този размер обаче не отразява действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката по чл. 5, ал. 1 от договора и такса за 3 експресно разглеждане.

В настоящия случай, в чл. 5 ал. 2 от Договра за кредит, страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 127,16 лева, платима разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 88,65 лева, а общото задължение по кредита е в размер на 975,15 лева.

Съдът счита, че макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, тази неустойка е предвидена да се кумулира към дължимото текущо възнаграждение. По този начин неустойката се отклонява от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. С изискването в договора, кредитополучателят да предостави в тридневен срок след сключването му обезпечение, кредитодателят на практика се освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними условия да обезпечи кредита. Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, която е значителна по размер - близо 1/3 от размера на кредита, като по този начин увеличава дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по договора, на практика се стига до различни стойности, както на ГПР, така и на лихвата. По същество това представлява порок на договора по смисъла на чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК, което води до последиците, визирани в чл.22 от ЗПК. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя, като ГПР, нараства допълнително с размера на неустойката по чл. 4 от договора. Включена по този начин в размера на месечните погасителни вноски, неустойката по същество се добавя към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се на близо 1/3 от сумата по кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на сумата в размер на 127,16 лева явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР, като основен критерий, ориентиращ потребителя за икономическата тежест от сключената сделка.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК., за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standart 14 № **, сключен на 20.09.** г, , сключен между ищцата Ж. В.

4

П. и ответника „Вива Кредит“ АД е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главния иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречието му със закона, не следва да се разглеждат евентуално съединените с него искове и съдът не дължи произнасяне по тях.

По разноските:

С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лева.

Направено искане и за осъждане на ответника да заплати в полза на процесуалния му представител на адв. Л. Б. адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по предявените от ищцата искове при условията на чл.

38, ал.1, т.2 от ЗА в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възражения.

Съдът счита че в случая твърденията на ответника за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна, поради липса на предпоставка по чл.38, ал.1 ЗАдв, са неоснователни. Съдът няма задължение да изследва дали са налице предпоставките по чл. 38 от ЗАдв, при условие, че в договора за правна помощ е посочено, че адвокатът ще предоставя безплатна правна помощ, какъвто е и настоящият случай.

На основание чл.38, ал.2 ЗА и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л. К. Б. ЕГН/ БУЛСТАТ/ ЕИК ********** от АК-София, с адрес на упражняване на дейността: гр. София 1000, ул.„**" №5Б, ет. 3, офис № 311, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата в размер на 400,00 лева, определено в минимален размер, на основание чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004 г

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

Разпечатката съдържа 43 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/409e6d03-3503-458b-a1ac-a79cb6116166