Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 16.07.2019, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8/2019
Вид
Решение № 272
Подписан
16.07.2019
Състав
ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

София, 16.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 10.04.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Георгиев

Димитър Цончев при секретаря Теодора

Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 8 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 137 от

07.09.2018г., постановено по гражданско дело № 113/2017г. по описа на РС- гр. С., е отхвърлен искът по чл. 124, ал. 4, изречение първо от ГПК на Л.К.Д. срещу О.С. и Е.К.Т. за установяване на неистинност на официален удостоверителен документ – скица № 686/20.04.1995 г., издадена от техническата служба на О.С. изразяваща се в невярно отразяване на тази скица на източната външна регулационна линия на УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. С. от 1978 г. към улица с о.т. 681 и в липса на цифрово и графично отразяване на скицата, че част от имота с площ 114 кв. м., попада в улица с о.т. 681 – публична общинска собственост.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанцонното производство Л.Д.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че необосновано първоинстанционният съд не е възприел заключението по съдебно- техническата експертиза, което е в смисъл, че на тази скица източната регулационна граница на процесния имот (откъм улицата) била неправилно нанесена, както и че, в резултат от неправилното нанасяне, действителната площ на имота би била по- голяма отколкото отбелязаната в скицата. Счита, че изводите на съда по този въпрос не съответстват на събраните по делото доказателства и са необосновани, като почиват изцяло на предположения. Позовава се на конкретни писмени доказателства по делото. Претендира допуснати нарушения на чл. 200, 201 и 202 от ГПК. Прави доказателствено искане. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважава предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемия

О.С. който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Твърди, че жалбата е бланкетна и че в нея липсва конкретна аргументация. Споделя мотивите на районния съд. Поддържа твърденията си за недопустимост на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемата Е.Т., с който жалбата се оспорва. Процесуалният й представител споделя мотивите на районния съд, както и крайния му извод за отбелязването върху скицата, отразяващо регулационната граница на процесния парцел

(понастоящем – УПИ) откъм улицата. Изразява становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес от предявяването му, основано на твърдения, че ищецът не притежава право на собственост нито върху поземления имот, нито върху построените в него обекти на допълващото застрояване. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. С., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения, като отмени атакуваното решение на РС- С.. Счита, че заключенията на вещите лица в първоинстанционното и във въззивното производство не се разминават. Прави извод, че в процесната скица не са отразени регулационната и кадастралната граница на имота, а двата гаража са построени върху уширение, предвидено за улица. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на адв. В.. Представя писмени бележки, в които възпроизвежда доводите от въззивната жалба и обосновава допустимостта на иска, като анализира процедурата по узаконяването на гаража и стопанската постройка.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата Е.Т. не се явява. Представлява се от адв. В., която оспорва жалбата, поддържа отговора, и счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Мотивира се с това, че процесният документ (скица с виза) не касае притежавано от ищеца имущество а и не е документ за собственост, поради което не може да обоснове евентуални негови собственически претенции. Счита, че верността на документа има отношение само към законността на постройките, но не засяга правото на собственост върху тях. Оспорва твърденията на жалбоподателя за наследствено правоприемство в негова полза по отношение на поземления имот и построените в него гаражи, като изтъква, че, към момента на смъртта на общия наследодател на страните, процесният имотът е принадлежал изцяло на доверителката й. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Представя писмени бележки, в които обосновава тезата си за недопустимост на иска поради факта, че процесната скица не е документ за собственост, както и поради липса на наследствено правоприемство в полза на ищеца по отношение на гаража и стопанската постройка. Изтъква също така, че ПУП на гр. С. понастоящем е отменен в частта му, касаеща улица с о.т. 681 и о.т. 682. При условията на евентуалност, счита жалбата за неоснователна. Прави изводи от факта, че скицата е представена единствено в монохромно копие.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият О.С. се представлява от юрк. Л., който оспорва жалбата. Споделя казаното от адв. В. по въпроса за допустимостта на иска. Счита, че в случая липсва правен интерес, който да я обуславя. Счита, че приетото от въззивния съд заключение по СТЕ е в смисъл, че данните в скицата не противоречат на ПУП.

Прави извод, че площите по документи и графична част са един и същи, и че няма разминаване, а другите граници на имота са идентични, поради което било без значение, дали източната регулационна граница е отразена или не. Моли съда да остави без разглеждане въззивната жалба или да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които поддържа довода си за недопустимост на предявения иск, като анализира наследствените правоотношения между останалите две страни в производството и прави извод, че ищецът не би могъл да придобие права, независимо от (не)истинността на процесната скица. Счита, че искът по отношение на общ. С. е недопустим и поради това, че между общината и ищеца няма правен спор, чието разрешаване би било обусловено от изхода на настоящото дело.

Алтернативно, счита жалбата за неоснователна, като се позовава на заключението на в.л. Г. в частта му, според която скицата не противоречи на сега действащия ПУП, а само графичната й част е непълна. Счита, че непълнотата на графичната част на скицата не може да се приравни на неистнност на скицата.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция е прието заключение по СТЕ, изготвено от в.л. арх. Г.Г.. Съгласно това заключение, източната регулационна граница на процесния УПИ V-2574 по плана от 1978 г. не е отразена на процесната скица

№ 686/1995 год., а пред източното лице на имота има нанесена линия, която, според вещото лице, е реална настояща кадастрална граница на пътното платно, вкл. неговия западен тротоар. Съответно, петната за узаконяване на двете едноетажни постройки (гараж и стопанска такава) са разположени почти изцяло извън източната регулационна линия на процесния УПИ и попадат върху нереализираното улично уширение. Направен е извод, че графичното изображение и текстовата част на процесната скица не противоречат на сега действащия ПУП-КР, но на скицата не е отразена източната регулационна линия на процесния парцел

(понастоящем – УПИ), т.е. графичната част на скицата е непълна.

В отговор на втория поставен въпрос, вещото лице е описало площта и начина на формиране на зоната, заключена между източната кадастрална граница на процесния имот и западната граница на пътното платно (с тротоара). Посочило е, че тази зона включва 12 кв.м. общинска придаваема част и 92 кв.м. от нереализираното пътно уширение, но в скицата не е отразен нейният статут. Урегулираната площ на УПИ V-2574 е 475 кв.м., а площта на неурегулирания имот пл. № 2574 е 453 кв.м., като разликата е се формира от придаваеми 10 кв.м. от имот

№ 2572 и 12 кв.м. от общински имот по източното лице на парцела. За придобиването тези площи по регулация бил съставен нотариален акт през 1986г.

Към заключението е изготвена комбинирана скица, която онагледява текстовата му част.

Разпитана в открито съдебно заседание пред въззивния съд, арх. Г. е заявила, че източната регулационна граница на УПИ V-2574 по плана от 1978 г. не е отразена на процесната скица № 686/1995 год., като въобще няма нанесена източна регулационна граница. Вместо това, като източна граница с черен контур е отразена кадастралната граница на имот пл. № 2574 по кадастралната основа на плана от 1978 г. Съгласно този план, регулационната граница минава източно от кадастралната граница, но не е отразена. При това гаражът и стопанската постройка частично излизат извън регулация и извън кадастър, като цифровите данни за тях отговарят на действащия план. Според вещото лице, графичната част на скицата е непълна, но квадратурата отговаря на действащия план. Описва значението на различните цветове, използвани в скицата. Прави уговорка, че приложеното по делото копие на процесната скица е черно-бяло (монохромно), а заключението е формирано въз основа на сравнение между него и предоставеното й от общината копие, но без запознаване с оригинала.

Прави извод, че уличната регулационна линия между парцел V и уширението на улица „П.“ или въобще не е нанесено, или не е излязло на копието, което е възможно, с оглед нейния цвят. Сочи, че площта от 114 кв.м., означена като публична общинска собственост, се състои от 92 кв.м. нереализирано улично уширение, 10 кв.м. придаваема площ от УПИ III-2572 и 12 кв.м придаваема площ от общински имот. Много малка част от гаража и стопанската постройка откъм запад попада в зоната по нотариалния акт. Заявява, че няма разминаване между графична и текстова част на скицата, т.е. като квадратура на имота отговаря, но парцелната линия не е изобразена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваните съдебни актове, а по допустимостта - в обжалваните им части, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

І. По валидност

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана, макар и оскъдно мотивирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

Неоснователни са доводите на въззиваемите за недопустимост на предявения иск, а оттам – и на постановения по него съдебен акт. По този въпрос настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение съдът отбелязва, че допустимостта на иска се преценява въз основа на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. В случая те обуславят потенциална възможност за ищеца да придобие права, ако успее да обори истинността на процесната скица. Дали тази възможност ще бъде реализирана, респ. дали възраженията на ответниците (изложени и във въззивното производство) ще се окажат основателни и ще осуетят ищцовата претенция, е въпрос по съществото на бъдещ правен спор и, евентуално, на бъдещо съдебно производство, в което ще се изследва правото на собственост върху земята и постройките от допълващото застрояване. Този въпрос, обаче, не е предмет на настоящото дело, поради което съдът няма правомощие да се произнася по него и да анализира по същество изложените във връзка с това твърдения на страните.