Решение № 304 от 06.07.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20261800500427 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Алфа Сорте“ ЕАД срещу Протокол за разпределение № 20199270400512 от 06.02.2026г. по изпълнително дело № 512/ 2026г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров. Жалбоподателят твърди, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като неправилно били приложени нормите относно привилегиите и редът за удовлетворяване, който следва от тях.

Излага съображения за това, че в първи ред вземания са включени разноски в полза на „М Лизинг“ ЕАД в размер на 9660,43 евро, които не са действително извършени, както и че не са сторени във връзка с реализираната публична продан на недвижимия имот, с оглед на което не следва да се ползват от привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Поддържа, че липсва конкретизация, кои именно разходи се отнасят към проданта на недвижимия имот, поради което не може да бъде извършена преценка, дали всички разноски представляват необходими такива по смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. ОСГТК на ВКС. Навежда довод срещу определения размер на разноските в полза на ЧСИ Стоян Лазаров за дължими и неплатени авансово такси в размер на 6912,51 евро, както и 1673,72 евро с ДДС за пропорционална такса. Изтъква, че посочените суми следва да бъдат проверени за съответствие със събраната сума и извършените изпълнителни действия. Пропорционалната такса също трябвало да бъде преизчислена с оглед на действително погасените вземания. Според жалбоподателя, на следващо място, цялото разпределение на сумите за изплащане трябва да бъде преизчислено и обосновано по- ясно, като се отчита действителната поредност на вземанията и реално постъпилите средства. В допълнение към това посочва, че протоколът от извършеното разпределение не съдържа достатъчно детайлна информация относно изчисляването на отделните вземания – в частта за законна лихва за забава и извършените погасявания, което според жалбоподателя затруднява преценката за законосъобразност и обоснованост на разпределението.

1

В срок е постъпило възражение от „М Лизинг“ ЕАД (с предишно наименование „И Ар Би Лизинг“ ЕАД), който твърди, че в подадената жалба липсват доказателства за това, че някоя от заделените суми за удовлетворяване не е реално извършена или че не е свързана с реализираната продан. Липсвали изложени конкретни фактически твърдения, а и не били ангажирани доказателства, които да обосноват незаконосъобразност или неправилност на извършеното разпределение. На следващо място, взискателят оспорва довода за неправилност на определените в полза на съдебния изпълнител разноски с аргумента, че несъгласието на жалбоподателя с начина на изчисление не означава, че таксата е неправилно определена, като твърди, че изчисленията се съдържат в изпълнителното дело и подлежат на проверка, но не са опровергани с конкретни математически или правни аргументи. Подчертава, че жалбоподателят не е посочил, кои действия на ЧСИ по разпределението са в нарушение на чл. 136 от ЗЗД, чл. 456, чл. 458 и чл. 459 от ГПК, нито е формулирал доводи, защо смята тези действия за незаконосъобразни. Счита също, че сумата за прихващане е определена правилно, както и посочва, че жалбата не съдържа конкретна аритметична грешка в пресмятането или погрешно прилагане на относима правна норма, а единствено общо несъгласие с извършеното разпределение. Посочва също, че разпределението съдържа необходимите реквизити и че законът не предвижда задължение за мотивиране с подробна разбивка на всяка начислена такса по изпълнението.

Делото е постъпило в съда с мотиви на съдебния изпълнител по обжалваното действие, в които застъпва становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Твърди, че разпределението е изготвено законосъобразно, както и че вземанията са удовлетворени съобразно привилегиите на чл. 136 от ГПК, в подкрепа на което представя детайлна разбивка на разпределените суми.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп.дело № 512/2019г. е образувано след прекратяване на производството по изп.дело № 530/2017г. на ЧСИ Наталия Дангова по молба на взискателя „И Ар Би Лизинг“ ЕАД и препращането му на ЧСИ Стоян Лазаров с искане за насочване на изпълнението върху имот с пл. № 000036, включващ кадастрални единици № 000026 и № 000284, целият с площ от 42000 кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда, собственост на ипотекарния длъжник „Алфа Сорте“ ЕАД.

Видно от справката на л. 181 от Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, имот с пл. № 000036 е разделен на имот с пл. № 000313 и имот с пл. № 000314. От представените скици на л. 99 – 101 е видно, че имотите със стар планоснимачен номер 000313 и 000314 представляват ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** (респ. понастоящем

*** – виж. скица на л. 727 и сл. от изп.д.)

При тези данни може да се направи извод, че взискателят е искал да насочи изпълнението върху всички изброени процесни имоти, съставляващи имот с пл. № 000036 по предходен план.

Изготвени са опис и оценка на имотите и е насрочена публична продан, която е била неуспешна (л. 291 и л. 370). Постановено е прекратяване на изпълнението по отношение на имоти с идентификатори *** и *** (л. 328 от изп.д.), тъй като посочените имоти са били отчуждени в полза на държавата с решение на МС. Насрочена е втора продан (л. 421) на ПИ с идентификатори ***, *** и ***, която е била спряна поради представена от „Алфа Сорте“ ЕАД заповед за допуснато обезпечение (л. 483 – 486). Делото е било възобновено (л. 498) и е насрочена нова продан (л. 504), която, обаче, отново е била спряна (л. 535), насрочена отново (л.

613) и отново спряна (л. 624). На л. 669 от изпълнителното дело се открива 2 обявление за публична продан от ЧСИ Владимир Цачев на имот *** и намиращите се в него сгради с идентификатори от *** до ***

Постъпили са нови искания за продължаване на изпълнителното производство и за насочване на изпълнението само върху сграда *** (л. 702 и л. 704 и сл.). Междувременно, по делото са представени влезли в сила съдебни актове, с които е обявена неплатежоспособността на „Алфа Сорте“ ЕАД (л. 781) и е разрешено продължаването на изпълнителните действия по изп. дело № 512/2019г. на ЧСИ Лазаров (л.751). Така делото е било възобновено (л. 833), извършени са опис и оценка на сградата, изготвената оценка е оспорена, и са извършени нови две оценки (л. 846). Насрочена е нова публична продан (л. 969), която е спряна (л. 990) поради представена обезпечителна заповед. С решение на Великотърновския апелативен съд (л. 1136) е разрешено продължаването на изпълнителните действия по делото. Така е насрочена нова продан (л. 1234), която е обявена за нестанала (л. 1318). Постъпило е искане за насрочване на нова продан (л. 1325), била е насрочена втора по ред такава (л. 1360), но и тя е обявена за нестанала (л. 1436). Назначено е вещо лице за изготвяне на нова оценка и е насрочена нова продан (л. 1465-1469), която е била успешно осъществена, видно от представения по делото протокол с наддавателни предложения (л. 1515).

Съдебният изпълнител е изискал справка за публичните задължения на длъжника от НАП (л. 1546) и от община Сливница (л. 1564). Въз основа на постъпилите данни е изготвен протокол за разпределение (л. 1580 и сл. от изп. дело), който се обжалва в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г. по т.д. 4/2017г., ипотекарният длъжник има качеството на длъжник по изпълнението, поради което жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна. Същата е подадена в рамките на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Платена е и дължимата държавна такса.

Във връзка с довода на жалбоподателя, че в сумата от 9 660,43 евро (авансово заплатените от взискателя такси) са включени разноски, които не са действително извършени, както и разноските не са направени във връзка с реализираната публична продан (т.е. не следва да се ползват с привилегията на чл.

136 от ЗЗД) съдът взе предвид, че, съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2025г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС „В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат.“

Същевременно обаче според т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022г. по т.д. 2/2021г. на ОСГТК на ВКС „Вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за д ъ л ж и м и т е , но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на 3 конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума.“

Освен това, съгласно мотивите по т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015 на ОСГТК на ВКС: „Необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника . Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.“ С оглед така извършените предварителни уточнения, съдът намира, че в хода на изпълнителното производство не е извършено надлежно документиране на всички разходи, изброени в т. 1.1.1.1 от мотивите на съдебния изпълнител, които са представени по реда на чл. 436 от ГПК към настоящата жалба. Във връзка с това съдът констатира, че първото произнасяне по тази група разноски се съдържа на л.

170 от делото. В него е посочено, че взискателят „М Лизинг“ следва да заплати следните суми:

Такса по т. 1 ТТРЗЧСИ – 20 лв. без ДДС (т.е. 12,27 евро с ДДС) Такса по т. 3 ТТРЗЧСИ – 70 лв. без ДДС (т.е. 42,95 евро с ДДС) Такса по т. 4 ТТРЗЧСИ – 20 лв. без ДДС (т.е. 12,27 евро с ДДС) Такса по т. 5 ТТРЗЧСИ – 60 лв. без ДДС (т.е. 36,81 евро с ДДС) Такса по т. 20 ТТРЗЧСИ – 14 446,80лв. без ДДС (т.е. 8863,84 евро с ДДС) Начислени са и следните разноски: