Решение № 603 от 31.10.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Враца, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420100356 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. С. П., ЕГН **********, от гр. Враца, чрез процесуален представител адв. Г. Г. против Областна дирекция на МВР – Враца.

Ищецът твърди, че страните се намират в служебни правоотношения. Сочи, че в периода от 06.02.2020 год. до момента на подаване на исковата молба е заемал длъжност за държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР – „старши полицай охрана на обществения ред” в РУ – Враца към ОД на МВР – Враца. Излага, че е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. първо от ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките на т. нар. „нощни смени” изцяло попадали часовете от 22:00 часа до 06:00 часа, които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предложение първо от Кодекса на труда. Сочи, че през посочения период ищецът полагал по 8 часа нощен труд за всяка 12-часова смяна или общо 1940 часа нощен труд, като за същия период единствената компенсация, която му била предоставена, е допълнително възнаграждение по чл. 179, ал. 1 ЗМВР.

Излага, че съгласно Решение от 24.02.2022 год. по дело № С-262/2020 год. на Съда на ЕС е допустима правна уредба, въвеждаща осемчасови нощни смени за служителите на МВР в отклонение от общата уредба на трудовото законодателство, визирана в чл. 140, ал. 1, изр. второ КТ, но само при обоснована законова цел и при наличие на подходящи мерки за компенсация на положения вреден нощен труд. Изтъква, че настоящата правна рамка относно полагания нощен труд е заложена в чл. 187, ал. 1, изр. второ и новата ал. 4 на същия член от ЗМВР, която изрично посочва коефициента за преизчисляванена нощен към дневен труд. Излага твърдения, че след приемането на новата норма, уреждаща изчисляването на нощния труд в структурите на МВР, няма никакви компенсиращи мерки, които да обосноват липсата на прилагане на общата нормативна уредба. Поддържа, че Съдът на ЕС не допуска при никакво положение държавните служители в МВР да бъдат третирани по-зле от другите работници и служители в страната, както и не допуска тези служители да бъдат компенсирани в по-малка степен от останлите трудещи се. Излага, че в множество съдебни решения се застъпва становището, че определеното възнаграждение за нощен труд по чл.

179, ал. 1 ЗМВР не е адекватно на вредността на нощния труд и не го компенсира, както и 1 че не са налице никакви особени и специални механизми за компенсация на служителите, които полагат обичайно нощен труд. Посочва, че при изричен отказ от страна на държавата да приеме механизъм за обезщетяване на положения обичаен нощен труд от служителите на МВР, подходящо се явява приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Поддържа, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 455,00 лева, представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за 277 часа положен извънреден труд за периода от 06.02.2020 год. до 06.03.2023 год. Претендира и заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 255,00 лева за периода от 01.05.2020 год. до 06.02.2023 год., както и дължимата лихва от подаване на исковата молба до оконачателното изплащане на вземането.

Навежда доводи, че за периода от 06.02.2020 год. до подаването на исковата молба е положил 242 нощни смени. Твърди, че за целия процесен период ответникът не е осигурявал ободряващи на питки, като съгласно актуланите заповеди по чл. 181, ал. 4 ЗМВР, издадени от министъра на вътрешните работи, за процесния период, размерът на доволствието за ободряващи напитки е 0,60 лева. При тези съображения поддържа, че за процесния период ответникът му дължи сумата от 145,20 лева за неосигурени ободряващи напитки.

Претендира и заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 28,00 лева за периода от 01.05.2020 год. до 06.02.2023 год., както и дължимата лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ОД на МВР – Враца е подал писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т.

1 ЗМВР и е замела длъжност „старши полицай охрана на обществения ред” в РУ – Враца на ОД на МВР – Враца. От ответника не се оспорва, че ищецът е осъществявал служебната си дейност по утвърдени графици, при 24- и 12-часов сменен режим, при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР за процесния период.

Поддържа се в отговора, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР стаутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на ЗДСл и НСОРЗ. Сочи се, че извънреден труд е налице само когато работникърт или служителят действително е работил извън установеното работно време, какъвто не е настоящия случай. Излага се, че за процесния период са действали разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР в редакцията към ДВ, бр. 60/2020 г., както и чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., в които е предвидено, че при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1”. Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 4 ЗМВР и цитираните наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на дъжавните служители, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното време към нормалната продължителност на нощното време по чл. 187, ал. 1 ЗМВР, което в случая е по 8 часа или с други думи с коефициент „1”.

Поддържа се, че с тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът за преизчислението на нощния към дневния труд, полаган от служителите по служебно правоотношение в МВР, поради което субсидиарно приложение на НСОРЗ не е допустимо.

Излагат се твърдения, че за периода от 11.07.2020 год. до 15.07.2022 год. искът е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР е материалноправна, въведена е с параграф 52 от ЗИД на ЗМВР и е влязла в сила на 11.07.2020 год., като за този период 2 нормативно е уредено превръщането на положените часове нощен труд от служителите в МВР в дневни с коефициент „1”.

По отношение на предявения иск по чл. 181, ал. 3 ЗМВР се твърди, че за периода от 06.02.2020 год. до 01.08.2020 год. на служителите са били осигурявани ободрителни напитки в натуална форма. Поддържа се, че след влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР от 01.08.2020 год. на служителите е била заплащана левовата равностойност на ободряващите напитки при полагане на нощен труд.

При тези съображение се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание представителят на ответника оспорва исковете. Излага съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събораните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 2 455,00 лева, представляваща неизплатено на ищеца допълнително възнаграждение за 277 часа положен от ищеца извънреден труд за периода от 06.02.2020 год. до 06.02.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 255,00 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 год. до 06.02.2023 год.;

- иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр. второ ЗМВР за сумата от 145,20 лева, представляваща стойността на неосигурени ободряващи напитки за периода от 06.02.2020 год. до 06.02.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 28,00 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 год. до 06.02.2023 год.;

В представена по делото писмена защита от процесуалния представител на ищеца се излагат твърдения за своевременно направено изменение на исковете, каквото в действителност не е налице по настоящото дело.

По иска по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че: 1) се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; 2) полагал е труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; 3) положил е твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време.

Мезду страните са отделени като безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, които се установяват и от представените по делото доказателства, а именно – че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжност „старши полицай охрана на обществения ред” в РУ – Враца към ОД на МВР – Враца през процесния период от 06.02.2020 год. до 06.02.2023 год., както и че е полагал труд при сменен режим на работа, вклюително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, при което работното му време е отчитано сумарно.

По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Заключението не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като вярно и обективно дадено.

Основният спорен въпрос между страните е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба или следва да се прилагат разпоредбите на специалния закон – ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните 3 служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно действащата разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно или общо 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часове смени – сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. първо ЗМВР). Работа извън редовното работно време до 280 часа за една година се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 7 ЗМВР).

В случая, настоящият съдебен състав намира, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима по аналогия, която предвижда превръщане на положените нощни часове работа в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Преди всичко ЗМВР се явява специален по отношение на КТ, като същото се отнася и за издадените за неговото приложение подзаконови норматишни актове, в които законодателят би уредил подобна хипотеза. Освен това, в самия ЗМВР е предвидена нормалната продължителност на нощното работно време - 8 часа и тъй като същата е еднаква с тази на дневното работно време не е налице необходимост от преизчисляване.