Определение № 413 от 19.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. С.З., 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900181 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 16.05.2023г. от Г. А. П. с ЕГН ********** от град С.З.** против Н. – С.*** с ЕИК *** с правно основание чл.439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК с цена на иска 47 064,15 лв.

В срока по чл. 367 от ГПК по делото е представен отговор вх. № 7068/06.06.2023г. /куриерска пратка от 01.06.2023г./ от ответника Н., в който се взема становище, че предявеният иск е недопустим и са изложени следните съображения:

Изложено е, че оспореното от ищеца вземане по изпълнителен лист от 21.11.2003 г. по гр.д. № 06490/2003 г., по описа на Районен съд - гр. С. произтича от неизпълнението на договор № 37/24.10.2000 г. за предоставяне на целева финансова помощ, включваща субсидия - семена за семепроизводство и масов посев на пшеница за хляб, реколта 2001 г., сключен между Г. П. и ДФЗ. Кредитор по задължението за връщане на получената по договора субсидия е ДФЗ, респективно носителят на материалното право на вземане за сумите, за които е издаден листа е фонда, а не НАП. Предвид това обстоятелство се твърди, че НАП не може да бъде надлежна ответна страна в настоящото съдебно производство. Сочи се, че легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. В този смисъл се счита, че предявеният иск се явява недопустим по отношение на НАП поради липса на процесуална легитимация на агенцията.

1

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 5 от Закона за Н. (ЗНАП), НАП осъществява единствено функцията по събиране на частните държавни вземания на ДФЗ. Носител на материалното право на вземане е ДФЗ и доколкото предявеният пред настоящата съдебна инстанция установителен иск касае съществуването на посоченото притезателно право, искът е следвало да бъде предявен срещу кредитора ДФЗ.

Заявява се, че правният спор се индивидуализира чрез спорното право, претендирано или отричано от ищеца. Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника, т. е. предопределя кои са надлежните страни по делото. Сочи се, че процесуалната легитимация и на двете страни следва не от обективните факти, които трябва да се издирват и доказват, а единствено от правните твърдения на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Заявява се, че доколкото в исковата молба се твърди, че вземането на ДФЗ по посочения изпълнителен лист не се дължи, искът е следвало да се насочи срещу ДФЗ. Последният е титуляр на оспореното право на частно държавно вземане, тъй като по силата на сключения договор, с който е предоставена субсидията е кредитор на длъжника - ищец в настоящото производство.

Посочено е, че НАП е страна, в качеството си на взискател (процесуален субституент на ДФЗ) по изпълнително дело № 96/2053г., образувано срещу Г. А. П., единствено по силата на законовите разпоредби, които й дават правомощие да събира по принудителен ред частните държавни вземания, а не като носител на самото вземане. Изпълнителните дела, образувани по молба на НАП за събиране на вземанията на ДФЗ са изключение от правилото, че взискател по изпълнителното дело е лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист.

Поради тези съображения се твърди, че НАП няма процесуална легитимация и не следва да бъде конституирана като ответник в настоящото съдебно производство, тъй като не е носител на спорното притезателно право.

Сочи се, че липсата на притежание на материалното право, обуславя и липсата на правен интерес от участие в правния спор относно съществуването или не на спорното право.

2

Заявено е, че основанието за иницииране на принудително изпълнение на вземанията на ДФЗ не произхожда от качеството кредитор на задълженото лице, а от законовата делегация на НАП да събира същите за сметка на действителния кредитор по материалното правоотношение. Твърди се, че липсата на пасивна материалноправна легитимация на НАП обуславя и липсата на правен интерес от предявяване срещу Агенцията на иск за недължимост на това вземане.

Сочи, че в този смисъл са дадените разяснения в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 732 от 10.12.2009г. на ВКС по ч. т .д. № 832/2009г., II ТО и Определение № 513 от 06.07.2010г. на ВКС по ч. т. д. № 465/2010г., II ТО.

В подкрепа на гореизложеното се посочва и актуалната съдебна практика (Определение № 786 от 20.04.2021 г. по гр. дело № 1412/2021 г. на Районен съд - гр. Р., Решение по гр. дело № 2220/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Б.; Решение от 08.11.2016 г. по въз. гр. дело № 2870/2016 г. по описа на С. градски съд, Определение № 1023 от 16.03.2017 г. по гр. дело № 36/2017 г. по описа на Районен съд, гр. П., VII състав и Разпореждане от 29.05.2017 г. постановено по гр. д. № 362/2017 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица).

Посочено е, че изпълнителният лист срещу ищеца е издаден по реда на отменения Граждански процесуален кодекс, въз основа на несъдебно изпълнително основание - извлечение от сметка, с което се установява вземане на ДФЗ (чл. 237, б. „в” от ГПК) отм.). Несъдебното изпълнително основание не удостоверява изпълняемото право със сила на пресъдено нещо.

То има формална удостоверителна сила, която обвързва съдебния изпълнител да счита, че изпълняемото право наистина съществува. Вън от изпълнителното производство, изпълняемото право може да бъде оспорено, като формалната удостоверителна сила на изпълнителното основание бъде оборена. И тъй като предпоставка за принудително изпълнение представлява изпълняемото право, ако то бъде оспорено и с влязло в сила съдебно решение бъде установено, че правото не съществува, изпълнението ще бъде прекратено (чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК). При такава хипотеза за НАП ще липсва законово основание да търси принудително удовлетворяване на вземане, което със сила на пресъдено нещо е признато за несъществуващо, 3 независимо дали е същата е участвала в производството по установяването му.

Излага доводи, че разпоредбата на чл. 439 от ГПК предоставя на длъжника възможност да оспори чрез иск изпълнението на задължението.

Сочи, че условие за допустимост на иска е наличие на висящ изпълнителен процес относно задължението. Намира, че следва да се има предвид, че с молба изх. № 92- 00-145/10 от 26.05.2023 г., на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК, взискателят е поискал производството по изп. дело № 96/2023 г. да бъде прекратено. Със съобщение, изх. № 6802 от 26.05.2023 г., съдебният изпълнител е прекратил производството, за което е уведомил страните по изпълнително дело. Поради обстоятелството, че взискателят е оттеглил искането си за принудително удовлетворяване на задължението, счита, че предявеният иск по чл. 439 от ГПК е недопустим, доколкото не е налице правен интерес за ищеца от водене на същия.

Заявява, че искът по чл. 439 от ГПК е установителен по своя характер.

Макар и специален по отношение на иска по чл. 124 от ГПК, за него също важат правилата за допустимост, отнасящи се до обикновения установителен иск. В тази връзка, ответникът счита, че следва да се има предвид, че основната предпоставка за допустимостта на установителните искове е интересът от тяхното предявяване. Сочи, че това изискване е въведено изрично с разпоредбата на чл. 124 от ГПК, която гласи, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Поради липсата на посочените положителни абсолютни процесуални предпоставки за водене на иска - процесуална легитимация на ответника и правен интерес, счита, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

С оглед изложеното, моли да се остави без разглеждане предявения срещу НАП иск като недопустим и да се прекрати съдебното производство на това основание.

В случай, че съдът намери предявеният иск за допустим и основателен, моли претенцията на ищеца за присъждане на направените но делото разноски да бъде отхвърлена, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Представя писмени доказателства, включително съобщение за 4 прекратяване на изп. д. № 96/2023г.

Постъпила е и молба вх. № 7041/05.06.2023г. от ищеца чрез пълномощника му за отмяна на допуснатото обезпечение и връщане на внесената гаранция. В молбата се посочва, че по молба на ответника – взискател по изп. д. № 96/2023г. по описа на ЧСИ И.Б. на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, посоченото изпълнително дело е прекратено. Представя разпореждане от 26.05.2023г. за прекратяване на изпълнителното дело.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предоставя на длъжника възможност да оспори чрез иск изпълнението на задължението. Условие за допустимост на иска е наличие на висящ изпълнителен процес относно задължението. Видно от представеното по делото от ищеца разпореждане с изх. № 6800/26.05.2023г. за прекратяване на изп.д. № 20238690400096 по описа на ЧСИ И.Б., peг. № 869, с район на действие - района на Окръжен съд - С.З., не е налице висящ изпълнителен процес, поради обстоятелството, че взискателят е оттеглил искането си за принудително удовлетворяване на задължението.

С оглед на горното предявеният иск по чл. 439 от ГПК е недопустим, доколкото не е налице правен интерес за ищеца от водене на същия, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 181/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.С.З., поради недопустимост на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - П..

Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________ 5