Решение № 980 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520105160 по описа за 2021 година

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, твърди, че на 16.12.2019г. е бил сключен между „Сити кеш” ООД и ответницата Договор за паричен заем № 380317, по силата на който първия предоставил на втората сумата от 350.00 лева, ведно с договорна лихва в размер на 36.14 лева, а Г. С. се задължила да върне тази парична сума в срок до 18.05.2020г. на 5 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 77.23 лева. Първата погасителна вноска е била дължима на 16.01.2020г., а последната е с падеж на плащане 18.05.2020г. Заемателката дължи и обезщетение в размер на законната лихва за забава, в случай, че забави плащането на погасителна месечна вноска, за всеки ден просрочие за периода от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На това основание на ответницата е начислено обезщетение за забава за периода от 17.01.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.05.2021г. включително в размер на 117.90 лева. Заемателката не е заплатила дължимия паричен заем към „Сити кеш” ООД. На 02.11.2020г. е сключено Приложение № 1 към договор за цесия от 02.11.2020г., между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за паричен заем № 380317/16.12.2019г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви.

„Сити кеш” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено до ответницата уведомително писмо с изх.

1

№ УПЦ-П-СТК/380317 от 10.11.2020г., изпратено чрез Български пощи на посочения й в договора адрес. Писмото е било върнато в цялост с отбелязване, че получателят не е бил намерен на адреса. Към настоящата искова молба ищецът е представил това уведомително писмо за връчване на ответницата заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2900/2021г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответницата е подала възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г. Г. С., че му дължи сумите от 350.00 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 380317/16.12.2019г. за периода 16.01.2020г. до 18.05.2020г.; 25.92 лева, представляваща договорна лихва за периода 16.01.2020г. до 18.05.2020г. и 117.90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 17.01.2020г. до 31.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.06.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2900/2021г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата Г. Г. С. оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК и така заобикаля закона и противоречи на добрите нрави, поради което ответницата дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвите, неустойките и други разходи по него. С извършените плащания от страна на С. по договора за заем, тя изцяло е погасила задължението си за получената главница. Прави и възражение за нищожност на клаузата за неустойка в чл.6, т.1 и 2 от договора за паричен заем, като неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП, както и възражение за нищожност на договорните клаузи формиращи договорната лихва и ГПР по договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и не отговарящи на изискването за добросъвестност.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2019г. е бил сключен между „Сити кеш” ООД и ответницата Договор за паричен заем № 380317, по силата на който първия предоставил на втората сумата от 350.00 лева, ведно с договорна лихва в размер на 36.14 лева, а Г. С. се задължила да върне тази парична сума в срок до 18.05.2020г. на 5 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 77.23 лева, като първата погасителна вноска е била дължима на 16.01.2020г., а 2 последната е с падеж на плащане 18.05.2020г. Съгласно чл.6 от сключения договор, страните по него се споразумели, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените две обезпечения: банкова гаранция или поръчител/и, отговарящи на условията по чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно последната разпоредба от ОУ банковата гаранция следва да е безусловна, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Съгласно чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем, уговореното поръчителство следва да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочниците данни към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съотвестващ документ за размерът на получавания от тях доход. Освен банковата гаранция е предвиден и залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва. В чл.8 от Договор за паричен заем № 380317/16.12.2019г. е предвидено, че в случай, че заемателят не представи договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от случването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 158.86 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към сключения договор за заем. Видно от Приложение № 1 към Договор за паричен заем № 380317/16.12.2019г., което е погасителния план към него, на ответницата е била начислена неустойка по чл.8 от договора в размер на 158.86 лева, която е разрочена за плащане и включена в петте погасителни месечни вноски, които от 77.23 лева, след начисляването на неустойката са станали 109.00 лева и общата сума за връщане по заема от страна на ответницата е станала в размер на 545.00 лева. На ответницата е било начислено обезщетение за забава за периода от 17.01.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.05.2021г. включително в размер на 117.90 лева. По делото не се спори, че заемателката не е заплатила дължимия паричен заем към „Сити кеш” ООД.

На 02.11.2020г. е било сключено Приложение № 1 към договор за цесия от 02.11.2020г., между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за паричен заем № 380317/16.12.2019г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „Сити кеш” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от 3 името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, а по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е било изпратено до ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-ПСТК/380317 от 10.11.2020г., изпратено чрез Български пощи на посочения й в договора адрес, но писмото е било върнато в цялост с отбелязване, че получателят не е бил намерен на адреса. Към настоящата искова молба ищецът е представил това уведомително писмо за връчване на ответницата заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, което й е било връчено на 11.10.2021г. заедно с преписите на исковата молба и приложенията към нея – видно от съобщението на л.41 от делото.

Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2900/2021г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответницата е подала възражение за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно уговореното в чл.4, ал.1 от договор за паричен заем № 380317/16.12.2019г. кредитополучателката се е съгласила, че с подписването му удостоверява получаването в брой на заемната сума в размер на 350.00 лева. На вещото лице не са били предоставени други първични счетоводни документи удостоверяващи получаването на сумата от ответника Г. С.. За периода от 16.12.2020г. до 01.11.2020г. начислените суми по договора са съгласно погасителния план към него, а ответницата е направила само едно плащане на 12.02.2020г. в размер на 109.00 лева. С платената сума са погасени изцяло задълженията по вноска № 1 с падеж 16.01.2020г. в размер на 109.00 лева, включваща договорна лихва 10.22 лева и 98.78 лева неустойка по чл.8. След 12.02.2020г. до края на срока на договора 18.05.2020г., както до датата на цесията и подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ответницата не е направила никакви плащания на задълженията си по процесния договор към първоначалния кредитор и ищцовото дружество. Към датата на образуване на заповедното производство задълженията по процесния договор за паричен заем № 380317/16.12.2019г. на ответницата са в размер на 375.92 лева, както следва по вид на задължението: 350.00 лева – главница и 25.92 лева – договорна лихва за периода от 17.02.2020г. до 18.05.2020г. Ответницата дължи и неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.8 от договора за периода от 17.02.2020г. до 18.05.2020г. в размер на 60.08 лева, но по настоящото дело ищецът не претендира за изплащане на неустойката по чл.8 от договора, а само за неплатена главница и договорна лихва. Общият размер на дължимата лихва за забава, която ответницата дължи вследствие на забавено плащане по процесния договор за паричен заем, за периода от 17.01.2020г. до 31.05.2021г., датата преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, възлиза в общ размер на 36.84 лева. В исковата молба ищецът претендира за обезщетение за забава в размера на 117.90 лева за периода от 17.01.2020г. до датата на заповедното производство. В тази сума е включена начислената от двамата кредитори лихва за забава за периода от 17.01.2020г. до 31.05.2021г. в общ размер на 4