Решение № 791 от 23.04.2019, Софийски градски съд

П Р О Т О К О Л гр. София, 23 април 2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-10 състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар:

АНЕЛИЯ

ГРУЕВА сложи за разглеждане докладваното от съдия ЖЕЛЯЗКОВА т. д. № 2293 по описа за

2018 г.

На именното повикване в 13,24 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „М.Б.“ ЕАД - редовно призован, се представлява от адв. Б. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ЕТ К.К.Н. - призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК - не изпраща представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.П. - нередовно призована, не се явява.

Адв. Б. - Да се даде ход на делото.

С оглед редовната процедура по призоваване на страните, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва исковата молба, молба-уточнение от 22.11.2018 г., определение № 1766 от 27.03.2019 г. за насрочване на делото и 2 броя молби от ищеца от 16.04.2019 година.

Адв. Б. - Поддържам исковите претенции, така както са предявени. Поддържам искането за неприсъствено решение. Оттеглям другите доказателствени искания.

Моля да допуснете уточнение на исковата молба съгласно молбата ни уточнение от 16.04.2019 г., а именно претенцията за законна лихва, следва да се счита в размер на сумата от 5 523,31 лева за периода 26.03.2016 г. - 03.08.2017 година. Касае се за допусната техническа грешка в исковата молба и молбата-уточнение от 22.11.2018 г., което се установява от обстоятелството, че е налице съвпадане на общия размер на претендираните суми в размер на 61 205,34 лева.

Моля да допуснете и следното уточнение на исковата молба, а именно - претендираната лихва в размер на 15 682,03 лева за периода 21.09.2007 г. - 25.03.2016 г., е договорната лихва по чл. 3, ал. 4, вр. с ал. 1 от договора. Тоест, определеният там основен базов лихвен процент - малки фирми завишен с четири пункта.

Следващата лихва в размер на 5 523,31 лева за периода 26.03.2016 г. - 03.08.2017 г., пак изчислена върху главницата от 40 000 лева, представлява т.н. наказателна лихва по смисъла на чл. 4 от договора между страните.

Допусната е и техническа грешка в исковата молба в частта относно претенцията за договорна лихва по чл. 3, ал. 4, вр. с ал. 1 от договора, а именно моля искът да се счита предявен за лихва за периода 21.09.2007 г. - 25.01.2010 г. Моля да допуснете уточнение на исковата молба в този смисъл.

С оглед становището на ищеца и на основание чл. 129 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА уточнение на исковата молба в частта относно претенцията за възнаградителна лихва в размер 15 682,03 лева, като същата се счита предявена за периода 21.09.2007 г. - 25.01.2010 г., както и относно претенцията за наказателна лихва по чл. 4 от договора, като същата се счита предявена за сумата от 5 523,31 лева за периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г.

На основание чл. 146 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото съгласно изготвения проекто-доклад, като ИЗМЕНЯ същия съобразно допуснатото уточнение на исковата молба направено в днешното съдебно заседание от ищеца.

С оглед процесуалното поведение на ответника и обстоятелството, че същия не е представил отговор на исковата молба, не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и предвид приложените към исковата молба и молбите-уточнения писмени доказателства, в резултат на които се установява вероятната основателност на исковете и на основание чл. 239 от ГПК, Съдът намира, че са налице предпоставките да се постанови неприсъствено решение по делото.

ВОДИМ от горното,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ

СЪСТЕЗАНИЯ

Като взе предвид предпоставките по чл. 239 от ГПК и на базата на представените към исковата молба доказателства, които установяват вероятната основателност на исковете, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА К.М.Н., действащ като ЕТ К.К.Н. ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***0, ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** - адв. К.Б., по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 40 000 лева дължима въз основа на Договор за банков кредит (продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“) № BL 2220 от 16.10.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 31.10.2018 г. до окончателно заплащане на сумата, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

86 от ЗЗД сумата от 15 682,03 лева - договорна лихва по чл. 3, ал. 4 вр. с ал. 1 върху главницата от 40 000 лева за периода 21.09.2007 г. - 25.01.2010 г., по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 5 523,31 лева - договорена неустойка по чл. 4 от договора от 16.10.2006 г. за периода 25.03.2016 г. -03.08.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от

5 287,41 лева - разноски по делото, от които 2 448,21 лева държавна такса и 2 839,20 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ответника с указания за възможностите за защита по чл. 240 от ГПК.

Съдебното заседание приключи в 13,40 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: