Определение № 12117 от 26.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12117 гр. Соф., 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следн. състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110106615 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „...........“ АД срещу Х. К.

Х., ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 998.74 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № ............ о т 28.10.2020 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението 06.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 300.86 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 28.07.2021 г. до 05.09.2023 г.; сумата от 90.84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2021 г. до 13.11.2023 г.; сумата от 131.11 лева, представляваща такси за периода от 10.06.2021 г. до 08.11.2022 г.; за сумата 48.34 лева застраховки за периода от 28.05.2021 г. до 28.10.2021 г., както и 110.00 лева обезщетение за уведомяване за периода 10.08.2023 г. до 25.09.2023 г.

Ищецът от „...........“ АД, твърди, че на 28.10.2020 г. бил сключен Договор за издаване на кредитна карта ................ Съгласно него банката предоставила на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000.00 лева по персонална кредитна карта „.....................“. Твърди, че насрещната страна се е съгласила, подписвайки се на всяка страница, с Общите услов. за издаване и използване на кредитни карти .............. Заявява, че картодържателят дължал като главница само това, което е потребил като стойност от картата, като през всеки период тази сума може да е различна, поради което всяко теглене от картата се дължало отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Посочва, че размерът на претендираната главница се е формирал като сума от всички усвояван., които са правени, като от тях били приспаднати направените от ответника погасяван.. Твърди, че картодържателят можел да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва, или на части. Обяснява, че когато е на части, върху усвоената и непогасена част се начислявала възнаградителна лихва в размер на 18,9% (към датата на 1 сключване на договора) ГЛП върху използван. кредитен лимит, като лихвата се начислявала от датата, на която плащан.та били осчетоводени. Ищецът сочи, че минималната месечна вноска е 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15.00 лева, като ако не се извърши плащане на падежа, то тогава длъжникът дължал мораторна лихва. Той се е задължил да плаща и всички дължими такси, които към подаване на исковата молба възлизали на 131.11 лева, представляващи годишна такса за обслужване на платежен инструмент, такси за надвишаване на кредитен лимит, . такса за блокиране на карта/кредитен лимит и такса за администриране на просрочен кредит. Размерите на всички тези такси били посочени в общите услов.. Ищецът твърди, че ответникът се е присъединил към застрахователна програма „Защита на плащан.“, застрахователен пакет „Покритие на задължен. Плюс“, подписвайки нарочна декларац., въз основа на което претендирал такава такса с исковата молба. Банката сочи, че съгласно чл. 20.2. и 20.3 от процесните общи услов. при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечен. можела да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо, като всички разходи относно принудителното събиране били за сметка на длъжника. Така, поради непогасяване на две последователни месечни извлечен. с краен срок за плащане съответно 28.07.2021 г. и 30.08.2021 г., ищецът бил обявил задължението за предсрочно изискуемо с нарочна покана – уведомление чрез ЧСИ С. Х. с peг. № ....... на настоящ. адрес в гр. Соф., на който ответникът не бил открит. След това изпратил поканата на постоянн. адрес в гр. Пловдив чрез ЧСИ М.

К. с рег.№ ....., като отново не бил открит. Направил е разноски в размер на 110 лева за връчване на поканите. Ищецът сочи, че е счел поканата за връчена 05.09.2023 г., като това е и датата, от която считали задължението за предсрочно изискуемо. За тези си вземан. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вследствие на което е образувано ч.гр.д. № 65192/2023 г., по което настоящ.т съдебен състав бил отказал да издаде заповед за изпълнение. Моли за уважаване на предявените искове спрямо ответника. Претендира присъждане на разноски.

Представя като писмени доказателства: Договор за издаване на кредитна карта ............... от 28.10.2020 г.; Общите услов. на „...........“ АД за издаване и използване на кредитни карти .............; Параметрична справка за движението по картовата сметка; Копие на двете просрочени Месечни извлечен., издавани и изпращани до Картодържателя, съгласно чл. 8.1. от Общите услов.; Декларац. за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита плащан.“, застрахователен пакет „Покритие на задължен. плюс“ на картодържатели по кредитни карти, издадени от „...........“ АД; Платежно нареждане за заплатена такса за връчване на покана до ответника – 2 бр.; Поканауведомление чрез ЧСИ С. Х. с peг. № ....... и район на действие СГС; Покана чрез ЧСИ М. К. с рег.№ ..... и район на действие ОС-Пловдив.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез особен представител, който оспорва предявените искове по основание и размер, оспорва, че ответникът е получил сумата от 1000 лева като кредит, в евентуалност оспорва усвояването й, оспорва обстоятелството за предоставяне на кредитна карта и усвояването на средствата 2 по нея. Твърди, че договорът за издаване на кредитна карта по същество представлявал договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ. Сочи, че ответникът притежавал качеството „потребител“, поради което би следвало да се прилагат законовите разпоредби за неравноправните клаузи. Особен.т представител прави възражение за нищожност на договора и общите услов. на основание чл. 10 и 11 ЗПК, като счита цялото кредитно правоотношение за недействително на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че не била предоставена пълна, точна и максимално ясна информац. за основните елементи по предоставен. револвиращ потребителски кредит, в т. ч. и относно разходите, които следвало ответникът да стори във връзка с кредита, за да може да направи обоснован икономически избор. Твърди, че съгласно общите условн. за всеки нов отчетен период възнаградителната лихва се начислявала върху вече начислената за предходн. период. Твърди още относно застрахователн. договор, че съдържащ.т се в него Пакет „F“, бил с видимо по-малък от 12 пункта шрифт, освен това не се доказвало сключването на такъв договор, поради което счита, че искът в тази му част е неоснователен. Възразява срещу наличието на парични задължен. от страна на ответника към ищеца, както и срещу справката под име „Параметрична справка за движението по картова сметка“. Посочва, че по никакъв начин не се доказвало, че месечните извлечен. са достигнали до подзащитн. му. Заявява, че оспорва обявената предсрочна изискуемост, за която ответникът да е известен, тъй като ищецът не бил извършил надлежно връчване, като сочи, че в НБДН длъжникът от 2020 г. имал регистрирани постоянен и настоящ адрес, различаващи се от тези, на които е правен опит за връчване. По тази причина оспорвал и дължимостта на разноските за връчване в размер на 110.00 лева. Релевира възражение за погасяване по давност на част от задължението, доколкото се прилага кратката тригодишна давност за периодични плащан., каквито били тези по кредитните карти съгласно съдебната практика. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДН. ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификац.: предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификац. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

Правопораждащ.т фактически състав по иска с правна квалификац. чл. 79, ал. 1 ЗЗД включва 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за издаване на кредитна карта; 2) в изпълнение на който кредиторът е предоставил, съответно потребителят е усвоил договорената сума, 3) наличието на валидна клауза от договора, предвиждаща размера и начина на формиране на договорната възнаградителна лихва, включително на предварително уговорените такси и разходи.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по 3 договор за издаване на кредитна карта между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената парична сума по револвиращ потребителски кредит; както и валидността на клаузата определяща размера и начина на формиране на възнаградителната лихва, уговорени такси и разходи, в т.ч. задължен. па застрахователен договор, т.е. липсата на неравноправни клаузи в процесн. договор за потребителски кредит; надлежно уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост; предоставяне на кредитна карта съгласно договора.

В тежест на ответника е да установи в услов.та на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземан.та са налице факти, водещи до спирането или прекъсването на давностн. срок.

По иска с правна квалификац. чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в услов.та на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава и за какъв период.

2. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

3. По доказателствените искан.:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правн. спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайн. съдебен акт.

Доказателственото искането на страните за допускане на ССчЕ, следва да бъде уважено, доколкото касае установяване на правнорелевантни факти по делото.

Съдът служебно, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК поставя допълнителни задачи на вещото лице към допусната експертиза:

1/Какви суми - индивидуализирани с дата и размер на всяко плащане, са били платени от длъжника от момента на сключване на договора за кредит до датата на заключението?

2/ Да проследи променян ли е размерът на възнаградителната лихва през действие на договора, съответно ако е променян:

2.1.

След актуализац. на погасителн. план, съобразно релевантните промени в индекса на лихвен. процент, да се извърши съпоставка и се отговори какви задължен. / вид, размер, падеж/ са били погасени хронологически във времето с всяко едно от извършените плащан., като се вземе предвид и дължимостта евентуално на акцесорните вземан. на банката за наказателни лихви и такси;

2.2.

Във втори вариант - да се направят изчислен. и при дължима възнаградителна лихва по първоначално уговорен. фиксиран размер, с включени такси и комисионни.

Следва да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 65192/2023 г. по описа на СРС, 24 с-в.

4

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиац. по Закона за медиац.та ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правн. спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображен. и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ: