Решение № 763 от 11.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Варна, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110200264 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба н а „Бокси 17“ ЕООД, с ЕИК: 201916941 против наказателно постановление № 03-2300809/07.09.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно наказА.е „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева зa нарушение на на основА.е чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение на чл. 152 КТ.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и на НП не са били спазени на първо място изисквА.ята на чл. 42, т.4 и на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.е. на практика липсва пълно описА.е на нарушението, както и на обстоятелствата при които същото е било извършено.

Конкретно посочва, че в представения при проверката график за работа за месец юни 2023г. липсва подпис на лице, което да е утвърдило същия, като идентичен е случаят и с представената отчетна форма, поради което не можело да се приеме еднозначно, че това са окончателните графици, по които служителите са работили за периода на проверката.

Посочват, че още с подписване на трудовия договор със служителката са били строго регламентирА. работните и почивните й дни, които работодателят спазвал стриктно, като документалните отразявА.я в обратен смисъл били плод на допусната техническа грешка.

Поради изложеното моли за отмяна на издаденото наказателно постановление, а в условията на евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседА.е, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., която изцяло поддържа жалбата на заявените в нея основА.я в това число при възможност да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в КТ.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че видно от представните от самото дружество график и присъствени форми нарушението е безспорно установено, поради което и съдът следва да кредитира онези частни документи, които съдържат неизгодни за наказаното дружество факти, още повече че твърдяната „техническа грешка“ не е била твърдяна до приключването на проверката. Пледира за потвърждаване на издаденото НП и за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събрА.те по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец юли 2023г. служители на ДИТ, и по-специално св. Т. Г., извършили проверка на обект –ресторант „Маестро“, стопА.сван от „Бокси 17“ ЕООД, находящ се в гр.

Варна, кв. Младост, до бл. 101.

По време на проверката в обекта на проверяващите били представени писмени документи отчетни и присъствени форми за работещите в обекта лица по време на проверката на които се установило, че лицето А. Л. И., родена на 03.05.1990г., работила в обекта на длъжност „готвач“ между дните 30.06.2023г. от 16.00 часа до 23.00 часа, а на 01.07.2023г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения от 09.00 часа, което мотивирало служителите на ДИТ да приемат, че на 01.07.2023г. дружеството не е осигурило непрекъсната междудневна почивка от минимум 12 часа на А. Л. И..

За това нарушение на 22.08.2023г. бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството, който го подписал без възражения.

Въз основа на него на 07.09.2023г. било издадено и процесното НП.

В проведеното въззивно съдебно производство беше разпитана свидетелката Т. Г. – актосъставител, чиито показА.я съдът кредитира като пълни и добросъвестно дадени предвид факта, че същите се подкрепят напълно от останалите налични по преписката писмени материали, а именно: присъствена и отчетна форма, трудов договор и др.

При преценка на достоверността на показА.ята на св. И. (готвач в ресторанта) съдът отчете обстоятелството, че същите и понастоящем работят в процесния обект, като съобрази показА.ята й с всички останали налични по делото доказателства и по-специално с присъствените форми.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Процесното наказателно постановление № 03-2300809/07.09.2023г. е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно заповед № 3-0864/17.10.2022г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.

2

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквА.я.

Що се отнася до съставомерността на нарушението от материалноправна гледна точка, съдът намери следното:

НП е издадено за нарушение по чл. 152 от КТ, който законов текст императивно определя, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

В случая се установява, че лицето А. Л. И. се е намирало в трудово-правни отношения с „„Бокси 17“ ЕООД, като мястото й на работа е в процесния ресторант, в кухнята на длъжност „готвач“.

Съгласно графика за работа за месец юни и юли 2023г., отчетната форма за явяване/ неявяване на работа през същите месеци се установява, че за дните 30.06.2023г. и 01.07.

2023г. не е спазен периода за междудневна почивка, който не може да бъде по-кратък от 12 часа. Установено е, че И. е била на работа на 30.06.2022 г. до 23.00 часа, а на 01.07.2022 г. е постъпила на работа в 09.00 часа.

Тези факти, макар да се оспорват от жалбоподателя, съдът счита, че се доказват от наличните писмени доказателства, като представените такива за обратното не са нито представени, нито релевирА. в хода на самата проверка, а едва след като е било издадено НП, а по делото не са налице никакви други независими доказателства, които да обосновават съществуването на техническа грешка, още повече, че въз основа на тази грешка очевидно впоследствие се е изплатило и възнаграждение на лицето.

При тези условия е очевидно, че междудневната почивка на лицето е десет часа при минимално допустима дванадесет часа.

С оглед събрА.те по делото доказателства съдът намира, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател е извършило процесното нарушение, за което му е съставен акт и съответно наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.

По наказА.ето:

Тъй като субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице не следва да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН.Отговорността на юридическите лица (в т.ч. ЕТ) по ЗАНН е своеобразна обективна /"безвиновна"/ отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на 3 дружеството или на виновно длъжностно лице.

С НП на „Бокси 17“ ЕООД ООД е наложената имуществена санкция е в размер на 1500 лв., която е изцяло съобразена с разпоредбите на чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ и е такава в минимален размер, доколкото няма данни за други подобни нарушения.

Доколкото обаче се касае за съществено нарушаване на правото на почивка, съдът не счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а доколкото няма данни нарушението да е било отстранено до приключване на проверката, то няма възможност и за приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ.

За пълнота следва да се посочи, че наказващият орган не е бил длъжен да събира гласни доказателства, доколкото нарушението се установява изцяло по писмени данни, които не са разколебА. по никакъв начин.

Обстоятелството, че графиците и присъствените форми са били съставяни от външно дружество и не са били утвърдени от управителя чрез полагане на негов подпис, не пречи на тяхната достоверност, доколкото очевидно няма други данни въз основа на които да бъде извършена проверката, а задължение на всеки работодател е да бъде стриктен при спазване на трудовите права на своите служители.

С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на наказващия орган.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-2300809/07.09.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Бокси 17“ ЕООД, с ЕИК: 201916941 е било наложено административно наказА.е „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева зa нарушение на на основА.е чл. 53 ЗАНН, вр. чл.

416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение на чл. 152 КТ.

ОСЪЖДА „Бокси 17“ ЕООД, с ЕИК: 201916941 да заплати на ДИТ сумата от 80 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4