Решение № 260482 от 13.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря Рени Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧХД

№ 4180 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 18.06.2020 г. на Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 20-ти състав, постановена по НЧХД № 1613/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимата З.А.А. е призната за виновна в това, че на 05.12.2016 г., в гр. София, в „Заявление № 2“ до Началника на 05 РУ – МВР – София, разгласила позорни обстоятелства за П. А.А., че като председател на етажната собственост „Св.

Александър Невски“ на ул. „*****(като домоуправител), е един от основните причинители на нестихващите безредия в етажната собственост, и му приписала престъпление – документно престъпление (по смисъла на чл. 316 от НК), че представил документи с невярно или изопачено съдържание (договори, Протокол от ОС на ЕС „Александър Невски“ от 03.11.2014 г.), по преписка рег. № 229000 – 994/2016 г. – 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 39687/2016 г. на СРП, поради което и на основание чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК, подс.

З.А.А. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт (СРС), като на основание чл. 304 от НПК, е оправдана по обвинението в заявлението да е посочила и „беззакония“.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата З.А.А. е осъдена да заплати на частния тъжител П. А.А. направените от последния разноски в размер на 1811,90 лева, представляващи разноските за внесената от частния тъжител държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда, в наказателно – осъдителната й част, е депозирана въззивна жалба от адв.

И.В. – от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подс.

З.А.А.. В така депозираната въззивна жалба се излагат твърдения, че първоинстанционната присъдата (навсякъде наречена „решение“) е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснована. Сочи се, че същата е и незаконосъобразна относно възложената на подс. А. сума за разноски за заплатена от частния тъжител държавна такса. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс. А. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда е депозирана въззивна жалба (заведена в СРС под № 1032277 от 01.07.2020 г.) и от частния тъжител П. А.А., в частта, с която подсъдимата А. е оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за клевета чрез разгласяване на опозоряващи го обстоятелства – по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Моли се за отмяна на присъдата в тази й част, като подсъдимата бъде призната за виновна и надлежно наказана.

Допълнително е постъпило заявление от адв. С.Б. – от САК, в качеството му на пълномощник на частния тъжител П. А.А., с което същият оттегля подадената от

А. въззивна жалба с вх. № 1032277 от 01.07.2020 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че присъдата на СРС, НО, 20-ти състав от 18.06.2020 г., в наказателно – оправдателната й част, е влязла в сила и не подлежи на редовен съдебен контрол.

До даване ход на съдебното производство пред въззивната инстанция е депозирано допълнение към въззивна жалба от адв. И.В. – от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимата З.А.А., в която се навеждат доводи, че присъдата на СРС (отново наименована „решението“) от 18.06.2020 г., е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснована.

Изтъква се, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав. В тази насока се излага, че първият съд в мотивите на присъдата си е демонстрирал явно и очевидно негативно отношение и неодобрение към личността на подсъдимата, което е повлияло на фактическия анализ и правната преценка на съда, като в израз на негативното си отношение първият съд е излязъл извън предмета на доказване, очертан с тъжбата, обсъждайки други заявления, подавани от подсъдимата, и си е позволил оценъчни коментари спрямо А..

Развиват се доводи в насока, че съдът е прехвърлил доказателствената тежест в производството върху подсъдимата, като е направил изводи в нейна вреда, поради това, че не била доказала какво липсва от протокола от общото събрание на ЕС от 03.10.2014 г.; не била отрекла, че на 05.12.2016 г. е внесла заявление в 05 РУ – СДВР; не била представила документи по делото, доказващи твърденията й и не била написала в заявлението от 13.12.2016 г., че в заявлението от 05.12.2016 г. е допуснала техническа грешка относно датата на протокола от общото събрание на етажната собственост. Изтъква се, че съдът е формирал изводите си въз основа на недопустими предположения в насока, че заявлението от 05.12.2016 г. е било входирано и е станало достояние най-малко на полицейския служител, който го е приел; на този, който го е входирал и на този, който е работел по него. Излагат се доводи, че описаното поведение на съда, не съответства на изискванията за безпристрастност, поради което е налице абсолютно основание за отмяна на присъдата на СРС, НО, 20-ти състав.

Защитникът изтъква, че подсъдимата А. е призната за виновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение, на базата на недопустими предположения и извън параметрите на тъжбата. Сочи, че по делото не е доказано нито кога е внесено заявлението от З.А., нито кога е достигнало до някого и кога някое лице се е запознало със съдържанието на заявлението. В тази насока поддържа, че съдът си е позволил да замести липсващите доказателства за датата на подаване на заявлението с недопустими предположения и цитиране на практика такива заявления да се докладват своевременно след постъпването им и да се разпределят за работа на съответни полицейски служители. Излага доводи, че по делото не е установено кога е подадено процесното заявление, а и кога престъплението е било довършено.

В допълнението към въззивната жалба се навеждат доводи, че фактическата обстановка по делото е неправилно установена, като съдът си е измислил някои факти, а именно, че подсъдимата е имала негативно отношение към тъжителя, защото той я е изместил от заеманата от нея длъжност домоуправител, въпреки че още преди избора му А. и други съкооператори са имали възражения срещу действията на тъжителя, и е игнорирал други доказателства и по-конкретно фактите и обстоятелствата относно датата на получаване на преписа от постановлението на прокурора при СРП от 03.10.2016 г. от подсъдимата.

Защитникът обосновава и тезата, че изразът, че тъжителят А.е основен причинител на безредията, не може да бъде клеветнически, тъй като не съдържа изявления за факти, а е израз на мнение, съждение, оценка за тъжителя. Изтъква се, че първият съд е приел, че изразът е клеветнически, но в мотивната част на присъдата го е обсъждал като обиден, с което е допуснал съществени противоречия в окончателния съдебен акт. Релевира доводи, че подсъдимата не е осъществила състав на престъплението клевета и с израза относно ползването на документи с невярно съдържание, тъй като в заявлението подсъдимата не е записала, че П.А. е представил документи с невярно съдържание, а и соченото в заявлението касае представяне на документи в хода на предварителната проверка, което деяние е несъставомерно по чл. 316 от НК. Изтъква се, че подсъдимата е твърдяла, че има нередности в протокола с убеждението, че това е така, а не съзнавайки, че така ще оклевети някого. Сочи се, че подсъдимата е подала заявлението не с цел да оклевети някого и да повлияе на доброто му име, а за да потърси съдействие от държавните органи и да се оплаче от поведение, което намира за нередно. Изтъква се, че А. чистосърдечно е сезирала полицейските органи за нередности, които е считала, че са извършени в кооперацията, за да инициира проверка и съдействие, а не за да накърни доброто име на А. пред полицейските служители. По така наведените съображения защитата намира, че с деянието си подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.

Защитникът навежда доводи, че присъдата на СРС е незаконосъобразна и в частта й, с която подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител държавна такса в размер на 111,90 лева, като сочи, че държавната такса по дела от частен характер е 12,00 лева, а ако тъжителят е избрал да внесе неследваща се държавна такса, това не е основание тази сума да бъде присъдена в тежест на подсъдимата.

До даване ход на съдебното производство пред въззивната инстанция е постъпило писмено възражение срещу депозираната въззивна жалба от частния тъжител П.

А.А., чрез адв. С.Б. – от

САК. В така депозирания писмен отговор се излага, че присъдата на СРС е прецизно изготвен съдебен акт, който отговаря на всички изисквания за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост. Сочи се, че съдебният състав е изложил ясни, точни и убедителни мотиви, като е дал аргументиран отговор на всички съществени за делото въпроси и искания, поставени пред съда от страните. Ангажира твърдения, че на основата на проведеното задълбочено съдебно следствие, на обективния и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил верни и грижливо обосновани фактически констатации и правни изводи, съобразени с тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция по приложението на чл. 147, ал. 1 от НК.

Повереникът излага подробна хронология на образуването и движението на пр. пр. № 39687/2016 г. и на пр. пр. № 5676/2017 г., като аргументира тезата, че няма основание да се приеме, че заявлението от 05.12.2016 г. е останало неподадено от нея. Изтъква, че процесното „Заявление № 2“ е депозирано от подсъдимата в РПУ и е станало достояние най-малко на трима полицейски служители и един прокурор. Сочи, че фактът, че на 13.12.2016 г. подсъдимата е подала трето заявление с искане да се вземе отношение спрямо тъжителя, позволява хипотетично да се приеме, че инкриминираното заявление е депозирано преди тази дата, т.е. в интервала между 06.12. и 12.12.2016 г.

Повереникът възразява срещу довода на защитата, че не е налице приписване на престъпление на тъжителя, тъй като в инкриминирания текст не се посочвало, че документите с невярно съдържание са били представени именно от тъжителя, като сочи, че думите „представени са…“ са извадени от контекста. Развива доводи, че обективният и безпристрастен анализ на текста изключва всякакво съмнение, че става дума за документи, представени от двете посочени поименно в заявлението лица. В тази връзка посочва, че към саморъчните обяснения, дадени от тъжителя по пр. пр. № 39687/2016 г. по описа на СРП, същият е приложил пет документа.

В писмения отговор към депозираната въззивна жалба, повереникът на тъжителя А. развива съображения, че прекият умисъл на подсъдимата е доказан по несъмнен и категоричен начин. Аргументира тезата си с това, че употребените от подсъдимата изразни средства „документ с невярно съдържание“ и „съзнателно се ползува от“ не изискват юридическо образование, за да се разбере точният им смисъл. В тази насока повереникът сочи това, че жалбата е подадена от подсъдимата една година и два месеца след уведомяването й за постановения отказ от прокурор при СРП да образува досъдебно производство, с цел да злепоставя системно и по всеки възможен начин тъжителя; това, че подсъдимата не е направила опит да уреди отношенията си с тъжителя по реда на ЗУЕС, и това, че същата години наред е работила като радиожурналист и има висше образование. Повереникът изтъква, че първият съд правилно е преценил, че действията на подсъдимата не могат да бъдат оправдани с позоваване на чл. 45 от Конституцията на Р България, в каквато насока също е изложил обстойни съображения.