Решение № 92 от 11.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110209969 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЗД Б И срещу наказателно постановление/НП/ № Р-10-505/17.06.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 108 ал. 1 КЗ.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност. Налагането на санкция по реда на чл. 644, ал. 2 КЗ за нарушение на чл. 108 КЗ поради наличие на предходно нарушение по чл. 107 КЗ/отм./ според жалбоподателя представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона, т.е. налагане на санкция по аналогия, а съобразно ЗНА това било недопустимо в административнонаказателното производство. Преценява се като допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че едва в НП, но не и в АУАН твърдяното нарушение е квалифицирано по по-тежкия състав на чл.

644, ал. 2 КЗ. Според жалбоподателя АУАН следва да съдържа пълното описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

1

Счита се, че повторността е елемент от обективната страна на състава на нарушението и предвид чл. 42, т. 4 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН повторността следва да бъде описана в АУАН. Жалбоподателят счита, че правната квалификация на нарушението е неправилна и нарушението не е следвало да бъде квалифицирано по чл. 108 КЗ, която е обща норма, а по чл. 496 и сл. КЗ, тъй като се касае за претенция по застраховка „Гражданска отговорност”.

Поради това жалбоподателят счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.

1, т. 6 ЗАНН поради несъответствие между описанието на нарушението и дадената му правна кваификация. Поддържа се, че неправилно е определена датата на нарушението. Наложената санкция е преценено, че не съответства на тежестта и характера на нарушението. Поддържа се, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН и наказващият орган не е следвало да налага наказание. Моли се за отмяна на НП, алтернативно за преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. Л, която пледира за потвърждаване на НП, като счита, че правилно са приложени материалният и процесуалният закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 91-02-555/07.05.2021 г. в КФН е постъпила жалба от В И.

Жалбата съдържа оплакване относно забавено произнасяне по претенция с № 2110001807.

По жалбата от страна на КФН е извършена проверка, като с писмо с изх.

№ 91-02-555/10.05.2021г. от ЗД Б И са изискани заверени копия от всички документи по претенция с № 2110001807, както и писмено становище по случая. Отговорът на застрахователя заедно с изисканите документи е постъпил в КФН с писмо с вх. № 91-02-555/17.05.2021г.

От представените от застрахователя документи се установява, че на 20.01.2021г. в ЗД Б И е заведена претенция № 2110001807 за изплащане на 2 застрахователно обезщетение вследствие на подадено от В И уведомление за щета. Преписката е образувана по повод настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което са причинени увреждания на лек автомобил „Д С“ с рег. № , собственост на В И.

Завеждането на претенцията е удостоверено с № на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, обективиран в застрахователна полица № .

На датата на завеждане на претенцията 20.01.2021г. пред застрахователя са представени всички писмени доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер. На увредения автомобил е извършен оглед на 20.01.2021г.

След 20.01.2021г. застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства или изискуеми по закон документи.

На 12.05.2021г. „З И” се произнася по претенцията, като изплаща застрахователно обезщетение в размер на 702.25 лева по банковата сметка на В С И.

При така установените факти на 20.05.2021г. св. СВ. В. АЛ. съставила АУАН № Р-06-421/20.05.21г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ. АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството.

Въз основа на АУАН е издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, атакуваното наказателно постановление № Р-10-505/17.06.2021г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

Въз основа на заповед № З-2/08.01.2021 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят С.А., да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката С.А. и събраните по делото писмени 3 доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна разпоредба по чл. 108, ал. 1 КЗ. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Напълно неоснователни са доводите в жалбата, че обстоятелството, че се касае за повторно нарушение, следва да бъде описано в АУАН, респективно – че липсата на описание на факти за повторността в АУАН съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Фактът дали едно нарушение е повторно не е елемент от фактическия му състав. Актосъставителят следва да отрази в АУАН само тези обстоятелства, които е установил, и които в съвкупност водят до извода, че е извършено административно нарушение, в случая по чл.

108, ал. 1 КЗ. Не е от компетенциите на актосъставителя, нито той обективно има възможност да изследва дали в едногодишен срок преди извършване на нарушението, което констатира с АУАН, по отношение на нарушителя има влязло в сила наказателно постановление, с което е бил наказан за същото по вид нарушение.

Повторността като факт се изследва от административнонаказващия орган при определяне размера на наказанието, 4 тъй като същата има отношение не към самото нарушение, а към индивидуализацията на наказанието.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.

В случая в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ – от 20.01.2021г., когато е представено последното доказателство, имащо значение за установяване на основанието и размера на претенцията, застрахователят е следвало да се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба, като определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане. За застрахователя, считано от 20.01.2021г., е възникнало задължение в срок до 15 работни дни, но не по-късно от 10.02.2021г., да се произнесе по претенцията.

Неизпълнението в срок на установеното задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ от страна на застрахователя е правнорелевантният факт, пораждащ неговата отговорност и основание за налагането на имуществена санкция. От приобщените по надлежния процесуален ред към доказателствения материал по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установен фактът, че застрахователят не се е произнесъл в срока по предявената претенция. На 20.01.2021г. е представен последният изискуем документ по чл. 106 КЗ и от тази дата са започнали да текат 15 работни дни за произнасяне на застрахователното дружество, като този срок е изтекъл много преди застрахователят да заплати застрахователното обезщетение. Видно от представените по ликвидационната преписка документи дружествотожалбоподател се е произнесло, като е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 702.25 лв. едва на 12.05.2021г. Т.е. безспорно установено е, че застрахователят не е изпълнил своето задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ в законоустановения срок.

Извършеното административно нарушение по смисъла на чл. 108, ал. 1 5

КЗ е формално и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В случая на 11.02.2021г. застрахователното дружество е осъществило състава на вмененото му административно нарушение.

Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за неправилност на правната квалификация на нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ, респективно за несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Чл. 108, ал. 1 КЗ е приложим по отношение на всички застрахователни претенции за изплащане на обезщетение. Този извод се потвърждава от систематичното място на нормата в раздел седми от КЗ „Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции”. В чл.

108 КЗ са уредени начините, по които застрахователят може да се произнесе по предявена претенция – с определяне и заплащане на обезщетение или с отказ за изплащането му. Срокът започва да тече от представяне на доказателствата по чл. 106 КЗ, а ако липсва искане за представяне на допълнителни доказателства по смисъла на чл. 106 – от датата на завеждане на щетата. Нормата на чл. 496 КЗ е специална, но не в смисъла, вложен от жалбоподателя. Същата не е норма, която съдържа специални правила, които да дерогират общите такива. Нормата е специална, доколкото урежда пределният срок за произнасяне на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но не изключва приложението на чл. 108, ал. 1 КЗ във връзка с претенции по тази застраховка.

Идеята на законодателя е, че застрахователят следва да се произнесе по предявена пред него претенция в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, но независимо от искането и представянето или непредставянето на доказателства процесът по уреждане на претенция, основаваща се на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не следва да продължава повече от три месеца от момента на предявяването й.