Определение № 410 от 20.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 330/2021
- Вид
- Определение № 410
- Подписан
- 20.08.2021
- В сила
- 20.08.2021
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ ПЕЕВА, ПЛАМЕН ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 217 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал. 1 т. 1-т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал. 1 т. 1-т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал. 1 т. 1-т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал. 1 т. 1-т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410 гр. Велико Търново , 20.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ПЛАМЕН ПОПОВ
МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214000500330 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 423 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Петрол Холдинг“ АД против Определение № 159/11.03.2021 год. на Окръжен съд – Ловеч по ч. гр. д. № 86/2021 год., с което е оставено без разглеждане възражение по чл. 423 ал. 1 от ГПК с вх. № 260865/16.09.2020 год. и частна жалба вх. № 260887/16.09.2020 год. срещу разпореждане за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2080/2015 год. по описа на ЛРС, подадени от „Петрол Холдинг“ АД и е прекратено производството по делото. Преценката дали заповедта е подадена в едномесечния срок не е въпрос по допустимостта, а по основателността на подаденото възражение, в каквато насока е съдебната практика. Разписката за връчване на призовката за доброволно изпълнение по изп. дело № 59/2016 год. по описа на ЧСИ Д. Д. не е оформена по надлежно. Призовкарят не е извършил посещение на адреса на дружеството три пъти в рамките на един месец. В поканата липсва изрично отбелязване, че е връчена заповедта за изпълнение. Срокът за възражение тече от връчването на заповедта, на което не се приравнява нито връчването на покана за доброволно изпълнение, към която не е приложена самата заповед, нито подаването на молба за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност, в която е посочена заповедта за изпълнение. Поради това, не може да се приеме, че „Петрол Холдинг“ АД е узнал за заповедта чрез синдиците. Поканата за доброволно изпълнение е от 18.04.2016 год., а молбата за предявяване на вземане е с дата 26.01.2017 год. Липсва правна логика, че с последваща молба за предявяване на вземане от кредитор се санира нередовното връчване на поканата за доброволно 1 изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение. Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено в едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение, а именно – от 18.08.2020 год. То е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Моли съда да отмени определението и да върне делото на ЛОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба „ОББ“ АД – правоприемник на „Сибанк“ АД, чрез юрисконсулт А. А. заема становище за нейната неоснователност. Счита определението за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. От събраните по делото многобройни доказателства се установява, че „Петрол Холдинг“ АД е знаело за издадената заповед за изпълнение години преди да подаде възражението по чл. 423 от ГПК. Поканата за доброволно изпълнение е връчена надлежно още през 2016 год. Дружеството е било уведомявано за редица действия по изпълнителното дело и е подавало множество книжа. На 26.01.2017 год. частният правоприемник на „Сибанк“ АД – „Литекс“ АД е подал по т. д. № 83/2014 год. по описа на ОС – Ст. Загора молба за предявяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, която е била връчена на синдиците на дружеството. Въпросът дали възражението по чл. 423 от ГПК е подадено в срок или не, касае допустимостта му, а предпоставките по чл.
423 ал. 1 т. 1-т. 4 от ГПК – неговата основателност. Позовава се на съдебна практика.
Великотърновски апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по подадено от „Петрол Холдинг“ АД чрез изпълнителния директор О. Т. Т. възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, с твърдения, че Заповед № 1297/12.11.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2080/2015 год. по описа на РС – Ловеч, не е била връчена на дружеството надлежно. Твърди, че узнал за заповедта на 18.08.2020 год., когато изпълнителният директор я получил лично от РС – Ловеч.
Подадена е и частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Действията на изпълнителния директор по подаване на възражение по чл.
423 от ГПК и частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК са потвърдени от синдика на 2
„Петрол Холдинг“ АД Зв. Н..
Заповед №1297/12.11.2015 год. за незабавно изпълнение е издадена по ч. гр. д. № 2080/2015 год. по описа на ЛРС въз основа на заявление от „Сибанк“ АД за дължими суми от „Петрол Холдинг“ АД и от още две търговски дружества.
Вземането по заповедта е прехвърлено на „Литекс“ АД с договор за цесия от 30.11.2015 год.
След извършено преобразуване чрез вливане правоприемник на „Сибанк“ АД е „ОББ“ АД.
По делото е представено Предявяване на вземания от „Литекс“ АД вх. № 1004/26.01.2017 год. по т. д. № 83/2014 год., по което с Решение от 25.10.2016 год. е открито производство по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД. Едно от тези вземания произтича от Заповед №1297/12.11.2015 год. за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2080/2015 год. на ЛРС, приложена към молбата за предявяване. Представено е и известие за доставяне на молба вх. № 1004/26.01.2017 год. на синдика на дружеството Б. М. на 09.02.2017 год. и на синдика Стефан Г. на 31.01.2017 год.
За да остави без разглеждане като недопустимо възражението по чл. 423 от ГПК и частната жалба по чл. 419 от ГПК, първостепенният съд е приел, че възражението е подадено след изтичане на едномесечния срок от узнаване на издадената заповед за незабавно изпълнение.
Частната жалба против определението на ЛОС е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си.
Съгласно чл. 423 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, като твърди наличието на изрично посочени хипотези, една от които е заповедта за изпълнение да не му е била връчена надлежно (т. 1).
Спазването на срока за подаване на възражение по чл. 423 ал. 1 от ГПК, считано от узнаването на заповедта, е предпоставка за неговата допустимост, а наличието на някоя от хипотезите по т. 1 – т. 4 – за неговата основателност. Това следва от разпоредбата на чл. 423 ал. 3 от ГПК – ако са налице предпоставките по 3 ал. 1 съдът приема възражението по чл. 414 от ГПК със съответните последици.
Ако се възприеме становището, поддържано от жалбоподателя, а именно – че спазването на едномесечния срок е въпрос по основателността на възражението по чл. 423 ал. 1 от ГПК, а не по допустимостта му, то се обезсмисля изобщо въведения в разпоредбата срок за подаването му и определения от законодателя начален момент на този срок – узнаването на заповедта. С други думи, съдът би бил длъжен да кредитира посочената от длъжника дата на узнаване на заповедта, независимо от съществуването на други данни по делото и да разгледа наличието на някоя от хипотезите, попречили на длъжника да оспори вземането. По аргумент от самата процедура, двете дати – на узнаването на заповедта и на връчването й, са различни. Узнаването на заповедта е фактически и като такъв подлежи на доказване от страната, която го твърди. При преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и от представените по делото доказателства.
Настоящият състав споделя това становище, застъпено в Определение № 649/07.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4341/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 412/01.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2637/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 320/24.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2178/2015 г., I г. о., ГК.
В съдебната практика се прави аналогия на производството по чл. 423 от ГПК с производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, в което също е предвиден срок за подаване на молбата за отмяна, считано от узнаването на определени обстоятелства, даващи основание за отмяна на съдебния акт (чл. 305 от ГПК). Спазването на този срок е предпоставка за допустимост на молбата, която следва да е налице, за да бъде извършена преценка по същество за наличието на основанията по чл. 303 ал. 1 от ГПК.
От представените по делото молба вх. № 1004/26.01.2017 год. за предявяване на вземания от „Литекс“ АД в производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД и известия за доставяне се установява, че длъжникът е узнал за заповедта на 31.01.2017 год. чрез синдика (към този момент) Ст. Г., а най-късно – на 09.02.2017 год. чрез другия синдик Б. М.. Заповедта за незабавно изпълнение е изрично посочена в молбата за предявяване на вземането, била е представена в производството по несъстоятелност в заверен препис, а изпълнителният лист – в оригинал, според посоченото в молбата. Считано от тези дати едномесечният срок по чл. 423 ал. 1 от ГПК за оспорване на заповедта е 4 изтекъл в края на м. февруари 2017 год. (евентуално в началото на м. март 2017 год.). С оглед на това, подаденото на 16.09.2020 год. възражение е просрочено и като такова е недопустимо за разглеждане по същество, съответно – недопустима е и подадената частна жалба по чл. 419 от ГПК по арг. от чл. 423 ал. 3 от ГПК.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 217 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 159/11.03.2021 год. на Окръжен съд– Ловеч по ч. гр. д. № 86/2021 год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5