Решение № 42 от 26.11.2025, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- Административно наказателно дело 86/2025
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 107 · Закон за горите
- чл. 257, ал.1,т.1 · Закон за горите
- чл. 274, ал.1, т.1 · Закон за горите
- чл. 50, ал.3 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
- чл. 53, ал.3 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Кула, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. Н.А като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20251330200086 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И. Н. И., ЕГН********** от с. *************, общ. Видин, обл. Видин, ********************** срещу
Наказателно постановление
№
*************** на директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ Берковица, с което му е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 107 от Закона за горите във вр. с чл. 49, ал.2, вр. с чл. 53, ал.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, а именно: „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.1 Закона а горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалният закон и процесуалните правила, при наведени възражения, че констатациите в процесните А. и НП не отговарят на действителната фактическа обстановка. допуснати са съществени процесуални нарушения при съставяне на А., в последствие и при издаване на процесното НП, с които нарушения се нарушава правото ми на защита, без да се конкретизират същите.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован,не се явява, а се представлява от процесуалния си представител адв. С., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление на посочените в жалбата основания, като в допълнение посочва, че не е ясно дефинирано какво административнонаказващият орган приема за състав на нарушение, като посочва, че в Наредба №8 за сечите в горите, в ал.2 на чл.49 от същата е посочено, че маркирането се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопански план и програми и т.н. , а по делото не е представен нито план, нито програма, т.е. няма база, въз основа 1 на която да бъде направен извод има ли нарушение или не. Оспорва се представеният по делото карнет-опис, като лишен от съществени реквизити – същият не е утвърден. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна - юрисконсулт Марян Димитров, с което оспорва жалбата и моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се установява, че в атакуваното НП, както и в А. фактическа обстановка е описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна съставът на административното нарушение, не са допуснати процесуални нарушения, процесните А. и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, наложената санкция е в минимален размер. Посочва, че не са налице основанията за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 12.06.2025г. свидетелите Р. Ц. Г., Б. В. Ж. и техен колега извършили проверка в имот №********** в землището на ********************** за който имот имало действащо позволително за сеч – ПС № ********** за извършване на сеч в посочения имот за периода от 25.05.2025г. до 30.08.2025г. и сечта е била започнала. В посоченото позволително жалбоподателят е вписан като нает регистриран лесовъд, който е маркирал дърветата. Във връзка с маркирането същият е съставил карнет – опис , в който е отразил, че е маркирал 32 броя дървета. При извършената проверка проверяващите констатирали, че позволителното за сеч за имота е издадено за 10 дка, а реално в имота маркирането е извършено само върху площ от около 2 дка, а в останалата площ не е имало маркирани дървета. За констатираното при проверката свидетелят Г. съставил Констативен протокол С. А00 №************** в който отразил констатираното при проверката. На база на констатираното и на база съставения констативния протокол, на 17.06.2025г. свидетелят Г. съставил срещу жалбоподателя А. С. ************** за това, че като лице упражняващо лесовъдска практика е извършил маркиране в имот № **********, отдел 172, подотдел "ф", землище с. Извор махала, общ.
Кула, обл. Видин, като е извършено маркиране на площ от 2.00 дка в основата на пъните и на гръдна височина 1.30 м., а в останалата част от 8.00 дка не е извършено маркиране с контролна горска марка /КГМ/ в основата на пъните и не са отбелязани дърветата на гръдна височина 1.30 м., което е извършено в 2 периода от 22.05.2025 г. до 12.06.2025 г. Свидтелят Г. предявил на жалбоподателя акта, жалбоподателят го подписал и му бил връчен препис от същия от свидетеля Г., като в А. няма вписани възражения. Свидетелят Г. квалифицирал в А. деянието на жалбоподателя като такова по чл. 257, ал.1,т.1 във вр. с чл. 107 от Закона за горите , във вр. с чл. 49, ал.2, вр. с чл. 53, ал.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите Жалбоподателят не се възползвал от законовата възможност на чл. 44, ал.1 ЗАНН и не представил писмено възражение в законоустановения срок. На основание на посочения А. и КП, администратинтонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на 19.08.2025г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ наложил на жалбоподателя И. административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, като е приел посочената в А. фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.08.2025г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Р. Ц. Г. и Б. В. Ж., посочените по – горе констативен протокол, позволително за сеч, карнет опис за извършено маркиране от 22.05.2025г.,изготвен от жалбоподателя, Удостоверение № *************** на жалбоподателя за частна лесовъдска практика. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. От разпита на свидетелите се установява, че при проверката в процесния имот на посочената дата са установили маркирани дървета на площ от 2 дка.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № Р 49-171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. А. също е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване атакуваното наказателното постановление. В същото е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 107 от Закона за горите във вр. с чл. 49, ал.2, във вр. с чл. 50, ал.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
Разпоредбата на на чл 107 от Закон за горите регламентира, че „Маркирането на насажденията се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.“
Съгласно чл. 49, ал. 2 от Наредбата „Маркирането на насажденията, 3 предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба.“, а съгласно чл. 50, ал.3 от същата „определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им..“
В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е „ извършено маркиране на площ от 2.00 дка в основата на пъните и на гръдна височина 1.30 м., а в останалата част от 8.00 дка не е извършено маркиране с контролна горска марка /КГМ/ в основата на пъните и не са отбелязани дърветата на гръдна височина 1.30 м.“ От така изложеното не става за кое действие или бездействие е санциониран жалбоподателя и респективно какво е следвало да бъде неговото поведение. Не става ясно дали е санкциониран за извършеното маркиране на площта от 2 дка или за неизвършването на маркирането и съответно какво нарушение е реализирано.
Не е ясно дали маркирането не е извършено съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба или пък извършеното маркиране не е в съответствие със законовите изисквания за това. Както и самите свидетели заявиха, при проверката те не са установили броя на маркираните дървета и съответно дали той съответства на посочените в карнет описа. Също така по делото няма представена горскостопанска програма и няма изложени обстоятелства, че маркирането не е съобразено с нея. Респективно едно нарушение ли е извършено или няколко.
В случая административнонаказващият орган е наложил едно наказание на жалбоподателя на основание чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ, съгласно който текст се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях без реално да е изложил обстоятелства в какво точно се състои самото нарушение или нарушения.
Без да може да прецени съдът колко нарушения приема административнонаказващият орган, че е извършил жалбоподателя, не може и да направи преценка дали обжалваното наказателно постановление e издадено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, следва да бъдат наложени отделни наказания за всяко едно от тях. Така допуснатото процесуално нарушение прави неясна волята на наказващия орган какво е приел, че е извършил жалбоподателя, за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя, което води до ограничаване правото му на защита. Описаното възпрепятства и съда да извърши преценка за кое от описаните нарушения е наложено описаното в наказателното постановление наказание, респективно да отмени наказателното постановление единствено относно едно от посочените административни нарушения в случай, че наличието на такова не е доказано.