Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 426 от 21.04.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 220/2023
Вид
Решение № 426
Подписан
21.04.2023
Състав
Лора Рангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 - чл. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 17, ал. 5 и ал. 6 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 17, ал. 5 и ал. 6 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 1 - чл. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 3, ал. 4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 3, ал. 5 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Перник, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720100220 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следнот:

Производството е по кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от И. Б. С., ЕГН: ********** от гр***, С. И.

С., ЕГН: ********** от гр. *** и С. Б. С., ЕГН: ********** от гр. *** против М. Д. Й., ЕГН: ********** от гр. ***

Ищците твърдят, че са наследници по закон на Б. С.. Сочат, че техният наследодател е наследник по закон на С.Д. и в това си качество и по силата на реституция, извършена с Решение № 118/01.12.1999 г., Решение № 310/30.03.2000 г. и Решение № 12/20.10.2000 г. на поземлени комисии в гр.

Перник са придобили в собственост по 1/18 ид. ч. от следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 1874 кв.м,, находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „ДУПКАТА", X категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003077 по плана за земеразделяне на гр. ***;

2. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 1052 кв.м., находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „СР. РИД", V категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003080 по плана за земеразделяне на гр. ***;

3. Поземлен имот, представляващ нива с площ от 10 963 кв.м., находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „РАЕЦ", категория, съставляващ имот с планоснимачен № 025146 по плана за земеразделяне на гр. ***;

4. Поземлен имот, представляващ нива с площ от 1865 кв.м., находящ се в 1 землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „ЗАВОЯ", V категория, съставляващ имот с планоснимачен № 031051 по плана за земеразделяне на гр. ***;

5. Поземлен имот, представляващ нива с площ от 16 939 кв.м., находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „СРЕДНИ РИД", V категория, съставляващ имот с планоснимачен № 043008 по плана за земеразделяне на гр. ***;

6. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 11 664 кв.м., находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „ПОЯТИЩЕ", X категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003073 по плана за земеразделяне на гр. ***;

7. Поземлен имот, представляващ използваема ливада с площ от 1450 кв.м., находящ се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, местност „ПОЯТИЩЕ", X категория, съставляващ имот с планоснимачен № 003071 по плана за земеразделяне на гр. ***.

Ищците твърдят, че един от съсобствениците на посочените имоти – А.Й.С., с участие в съсобствеността от 1/6 ид. ч. на 07.10.2015 г. е сключил договор за аренда с ответника. Сочат, че те не са изразявали съгласие за сключване на този договор и тъй като арендаторът не е собственик на повече от 50 на сто от отдадените под аренда земи, той не може да им се противопостави.

Твърдят, че от момента на сключване на договора за аренда – 07.10.2015 г. ответникът ползва земеделските земи, като по този начин лишава ищците от възможност да събират естествените и гражданските плодове от тях. Считат, че ползването е без основание, тъй като договорът за аренда по аргумент от чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ не може да им бъде противопоставен. Излагат, че тъй като ответникът е събирал естествените плодове от собствената им част от земеделските имот без да им заплаща цена за ползването, той се е обогатил за тяхна сметка без основание с размера на спестения разход, с която сума те са обеднели. Затова смятат, че ответникът им дължи обезщетение за ползването на тяхната идеална част от земеделски земи без основание в размер на пазарната цена дължима за същите, а именно за: имот с планоснимачен № 003077 - 50 лв.; имот с планоснимачен № 003080 – 25 лв.; имот с планоснимачен № 025146 – 650 лв.; имот с планоснимачен № 031051 – 120 лв.; имот с планоснимачен № 043008 – 1000 лв.; имот с планоснимачен № 003073 – 300 лв.; имот с планоснимачен № 003071 – 40 лв. Претендират обезщетение за периода от 25.06.2017 г. до 25.06.2022 г. в общ размер на 2185 лв.

Сочат, че са поканили ответника да им предаде фактическата власт върху имота и да им заплати обезщетение за ползване на земеделските им земи без основание. Поканата е връчена от ЧСИ С.Б. с район на действие ПРС на 26.02.2021 г., от когато считат, че ответникът е изпаднал в забава.

Претендират обезщетение за забава в размер на 294.37 лв. за периода от 26.02.2021 г. до 25.06.2022 г.

Искането към съда, след допуснатото в съдебно заседание на 27.03.2023 г. изменение на исковете относно размери им, е да осъди ответника да заплати на ищците разделно при равни части сумата от 650.33 лв. /216.78 лв. за всеки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от 25.06.2017 г. – 25.06.2022 г. от собствените им по 1/18 ид. ч. за всеки от 2 описаните поземлени имоти, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищците без основание, ведно с лихва за забава в общ размер от 77.21 лв.

/25.74 лв. – за всеки/ за периода от 25.06.2017 г. – 25.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.06.2022 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба е връчена на ответника на 11.08.2022 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че договорът за аренда е действителен – сключен е от съсобственик на земеделските земи за срок от 30 години, считано от 07.10.2015 г., в изискуемата от закона форма и е вписан. Счита, че нормата на чл. 3 от ЗАЗ /ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ не предвижда като условие за действителност на договора за аренда, сключването му от определен брой съсобственици или съсобственици с определена квота в съсобствеността. Сочи, че отношенията между съсобствениците се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, като договорът за аренда обвързва всички, а не само тези, които са го сключили.

Твърди, че ищците не са собственици на общо 1/6 ид. ч. от отдадените под аренда имоти, а само 1/9 ид. ч. от тях.

Сочи, че арендодателят – А.Й.С. е починал на 19.05.2017 г., като след тази дата е заплащал дължимата аренда в размер на общо 229.50 лв. на неговите наследници по закон – съпруга и дъщеря. Счита, че на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, във вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ те са надлежно пасивно процесуално легитимирани да отговарят по предявения иск, като предявения срещу ответника такъв е неоснователен.

Оспорва иска и по размер. Твърди, че арендните плащания за земеделските земи са значително по-ниски от претендираните за процесния период, както и че участието на ищците в съсобствеността е по малка.

Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да присъди обезщетение в размер на арендните вноски за периода и съобразно действителните квоти в собествеността на ищците. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез адвокат П. поддържат исковете, ведно с допуснатото изменение досежно размера им. Искането към съда е да ги уважи. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника му – адв. К. Б., оспорва иска. Поддържа подадения отговор. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Предявените искове са подадени от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни. Съображенията за това са 3 следните:

По делото е представен договор за аренда, сключен на 07.10.2015 г. между А.Й.С. и М. Д. Й., със заверка на подписа на страните, извършена на 07.10.2015 г. от нотариус с рег. № 462 на Нотариалната камара, с район на действие ПРС, който е вписан в Служба по вписванията – Перник към Агенцията по вписванията на 10.11.2015 г. С него арендодателят – А.Й.С. е предоставил на аредатора – ответник по делото земеделски земи, нахождащи се в землището на гр. ***, ЕКАТТЕ 72223, представляващи, както следва: имот с планоснимачен № 003077.; имот с планоснимачен № 003080; имот с планоснимачен № 025146; имот с планоснимачен № 043008; имот с планоснимачен № 003073; имот с планоснимачен № 003073; имот с планоснимачен № 003071 за временно ползване със срок 30 години, считано от 07.10.2015 г. срещу арендно плащане в размер на 5 лв. годишно за всеки декар земеделска земя.

От представените Решение № 118/01.12.1999 г., Решение № 310/30.03.2000 г. и Решение № 12/20.10.2000 г. на поземлени комисии в гр. Перник се установява, че правото на собственост на земеделските земи, предмет на арендния договор е възстановено на наследниците на С.С.Д., бивш жител на гр. ***.

Видно от удостоверение за наследници № 32/30.01.2020 г. на община Перник С.С.Д. е починал на 05.03.1899 г. и за свои наследници е оставил съпругата си – В.С.Д., починала на 13.11.1996 г. и общите им деца – Т.С.Б., починала на 14.03.1993 г. Й.С.С., починал на 30.01.1999 г. и Н.С.Г., починала на 03.09.2003 г.

Общият наследодател на ищците по делото – Й.С.С., починал на 30.01.1999 г. е оставил за свои наследници по закон съпругата си С.С. С. и децата си Б.

Й. С., починал на 01.08.2017 г. и А.Й.С., починал на 20.01.2017 г.

Б. Й. С. е пряк наследодател на ищците, като С. И. С. е негова съпруга, а С.

Б. С. и И. Б. С. – негови деца.

А.Й.С. е арендодателят по договора. След смъртта си на 20.01.2017 г. той е оставил за свои наследници съпругата си В.Д.С. и дъщеря си Д.А. Й.а.

Ответникът е представил пет броя разходни касови ордери без номер и датата на съставяне, в които е отразено, че са издадени от него за заплащане на рента на В.С. от по 229.50 лв. за всяка от годините: 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Разходните касови ордери имат два подписа, положени срещу броил сумата и получил сумата.

Ищците са оспорили фактическото извършване на плащането, отразено в разходните касови ордери и са посочили, че същите нямат достоверна дата.

Представените РКО са частни свидетелстващи документи и на основание чл. 180 от ГПК представляват доказателства, че изявленията направени от лицата, които са ги подписали са направени от тях. В случая, с тях се установява, че страните по арендния договор са признали плащане на арендната цена за процесния период. Без правно значение за спора е датата на съставянето на документите, както и извършването на плащането, тъй като тези обстоятелства не са елемент от фактическия състав на предявения иск.

По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С. Е., която не е оспорена от страните. Съдът я кредитира, като пълна и обективна, дадена от вещо лице с необходимите професионални знания и 4 опит.

От нея се установява, че пазарният наем за процесните имоти за периода от 25.06.2017 г. до 26.06.2022 г. е както следва: за имот с планоснимачен № 003077 - 137.59 лв.; за имот с планоснимачен № 003080 – 77.24 лв.; за имот с планоснимачен № 025146 – 832.74 лв.; за имот с планоснимачен № 031051 – 141.65 лв.; за имот с планоснимачен № 043008 – 1286.68 лв.; за имот с планоснимачен № 003073 – 856.37 лв.; за имот с планоснимачен № 003071 – 106.46 лв. Общата пазарна цена за стопанските 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за всичките процесни имоти е 3438.73 лв.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Алинея 2 на същата разпоредба урежда иска, като субсидиарен – приложим, само когато ищецът няма друго правно средство за защита срещу ответника.