Решение № 878 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110205288 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Б. Т. срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-005281 от 17.03.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя М. Б. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто лева) лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с адв. С.упълномощен повереник. В хода на делото по същество адв. С. моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като акцентира на това, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***“, а не „***“.

Възразява също така, че актосъставителят съгласно представената длъжностна характеристика не е имал правомощия да съставя АУАН по ЗДвП. Посочва, че правото на пешеходците не е абсолютно, както и че в конкретния случай неговия доверител бил вече навлязъл в кръстовището и едва тогава на лентата стъпила възрастна жена, която се движила изключително бавно. В тази 1 ситуация неговият доверител нямал право да се дръпне назад, за да премине пешеходката. Затова на всички пешеходни пътеки пишело спри, огледай се и премини. Адв. С. депозира и писмени бележки в които доразвива своите доводи, касателно искането за отмяна на издаденото наказателно постановление. По делото жалбоподателя не претендира присъждането на разноски.

Наказващият орган, редовно призован се представлява от юрк. М.. В хода на съдебните прения моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага и конкретни доводи за това. Претендира присъждането на разноски в минимален размер.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3322085 от 22.02.2025г., на Н. Г. Н., на длъжност мл. автоконтрольор, е установено, че на 22.02.2025г., около 12.56ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с рег. №********* по ул.“ Свето Преображение“ с посока на движение от бул. „Жечо Гюмюшев“ към бул.

“Филип Аврамов“ и на кръстовището с последната при завиване на дясно не пропуска пресичащите срещу него пешеходци.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН, че на процесните дата, място и час при маневра завой на дясно не е пропуснал пресичащите срещу него пешеходци, поради което на жалбоподателя М. Б. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто лева) лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства- показанията на актосъставителя Н. Г. Н., който в качеството си на младши автоконтрольор при ОПП-СДВР е съставил процесния АУАН. Показанията на актосъставителя са логични и еднопосочни на останалата доказателствена съвкупност, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП: “ Редовно съставените 2 актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба „водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“. Законът не съдържа изрична дефиниция на понятието „пропусне“, поради което същото следва да бъде тълкувано във връзка с понятието „предимство“, уредено в §6, т. 31 от допълнителните разпоредби на закона, съгласно което: "Предимство е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно“. Следователно задължението на водача да пропусне пешеходец означава да осигури предимство на пешеходеца, като му позволи да премине преди автомобила.

В конкретния случай е установено, че жалбоподателят е извършвал маневра „завиване на дясно“ и е преминал през пешеходната пътека, при наличие на пресичащ пешеходец, с което не е осигурил предимство на пешеходеца. С това той е осъществил състава на административното нарушение по чл.119, ал.4 от ЗДвП. Между другото и самият жалбоподател не оспорва, че е преминал през кръстовището, докато на пешеходната пътека е имало пешеходка.

Съдът обсъди всички възражения, изложени в жалбата; депозираната писмена защита и в съдебното производство.

Относно твърдението, че правото на пешеходците не е абсолютно :

Защитата поддържа, че правото на пешеходците не е абсолютно и че в конкретния случай жалбоподателят вече бил навлязъл в кръстовището, когато пешеходката стъпила на пешеходната пътека. Съдът намира това възражение за неоснователно. Разпоредбата на чл. 119, ал. 4 о т ЗДвП задължава водача, който извършва завой, да пропусне пешеходците, пресичащи пътното платно.

Това задължение предполага водачът преди да извърши маневрата да се увери, че по пешеходната пътека не преминават пешеходци. Обстоятелството, че водачът вече е навлязъл в кръстовището, не го освобождава от задължението да осигури предимство на пешеходците.

Относно твърдението, че водачът не е имал възможност да се върне назад. Доводът, че жалбоподателят не е могъл да се върне назад, е неотносим към административнонаказателната отговорност. Задължението на водача е да 3 съобрази движението си така, че да не навлиза в пешеходната пътека, когато по нея преминават пешеходци.

Относно твърдението за неточно посочване на марката на автомобила .

Посочването на различна марка на автомобила представлява несъществена техническа неточност, която не е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като автомобилът освен по марката си е индивидуализиран по своя регистрационен номер, като на място са били установени и персоналните данни на неговия водач в лицето на жалбоподателя, на когото е бил съставен процесния АУАН.

Относно липсата на видеозапис.

Законът не изисква административното нарушение да бъде доказано чрез видеозапис.

Нарушението може да бъде установено и чрез другите допустими доказателства и доказателствени средства съгласно разпоредбите на НПК.

Относно твърдението за техническа грешка в посоката на движение . В жалбата се поддържа, че е налице техническа грешка между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление относно посоката на движение на автомобила. Съдът намира това възражение за неоснователно. От съдържанието както на акта, така и на наказателното постановление се установява, че нарушението е описано по идентичен начин – като управление на автомобила по ул. „Свето Преображение“ с посока на движение от ул. „Жечо Гюмюшев“ към ул. „Филип Аврамов“. Посочването на двете пресичащи улици конкретизира посоката на движение на автомобила по ул. „Свето Преображение“ и не представлява противоречие или изменение на фактическата обстановка. В тази връзка съдът приема, че не е налице несъответствие между акта и наказателното постановление, което да представлява съществено процесуално нарушение.

С оглед горното съдът намира, че нарушението в атакуваното наказателно постановление е установено по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са 4 съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал.

5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в участие в две от общо пет съдебни заседания намира, че в полза на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 66.47/шестдесет и шест / евро и 47 евроцента с левова равностойност 130 /сто и тридесет/ лева.

С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 25-4332-005281 от 17.03.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор към СДВРОПП- СДВР, с което на жалбоподателя М. Б. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто лева) лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 119, ал.

4 от ЗДвП.

5

ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 66.47 /шестдесет и шест/ евро и 47 евроцента с левова равностойност 130 /сто и тридесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София- град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6