Присъда № 537 от 05.12.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 537/05.12.2023 г., постановена по НЧХД № 7056/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Наказателното производство от частен характер е образувано въз основа на депозирана от страна на А. В. П. частна тъжба срещу С. Тородов С., ЕГН **********, с която срещу последния е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 146, ал.1 НК, а именно за това, че на 25.11.2022 г. от телефонен номер ******** се обадил по телефона на частната тъжителка А.

В. П., която се намирала на трамвайната спирка на ул. „Козлодуй“ в гр. София и отправил към нея думи, унизителни за честта и достойнството й, като й казал „Търся Ви за сексуални услуги, дадоха ми Вашия номер! Разбрах, че сте компаньонка“.

По делото не е приет за съвместно разглеждане предявения от частния тъжител граждански иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и частният тъжител не е конституиран като граждански ищец по делото.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. Д. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия С. обвинение, като счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства безспорно е доказано извършеното от подсъдимия престъпление.

Акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият признава, че се е обадил по телефона на тъжителката с цел да я търси за сексуални услуги. Поддържа, че тъжителката възприела отправените й реплики като обида и същите се отразили тежко на психическото й състояние. Моли за осъдителна присъда.

Частният тъжител А. П. поддържа становището на повереника си.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. В. посочва за безспорно обстоятелството, че подсъдимият е позвънил по телефона на тъжителката, като е казал, че се обажда във връзка с обява. Посочва, че подсъдимият не е познавал частната тъжителка, не се е срещал с нея и не е разговарял с нея преди процесния случая, а след като разбрал, че се касае за грешка се извинил на тъжителката. Моли да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, като намира, че всеки би могъл да изпише телефонния номер на тъжителката на обществени места във връзка с конкретни обяви с цел да я злепостави. Намира, че е било налице унизително отношение към лицето, с което подсъдимият е разговарял, тъй като се касае за кратко обаждане и последвало извинение. Намира, че деянието не е извършено виновно, тъй като подсъдимият не е знаел с кого разговаря. Твърди се наличие на фактическа грешка. Изрично се посочва, че подсъдимият не претендира присъждане на разноски при оправдателна присъда.

Подсъдимият С. Т. С. дава подробни обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение в които посочва, че на инкриминираната дата 25.11.2022 г. се прибирал от работа в ж.к. „Младост“ и на спирка на градския транспорт видял написана обява, съгласно която се предлагали сексуални услуги и масажи и посочен телефонен номер. Подсъдимият заснел с телефона си обявата и впоследствие позвънил на посочения номер, но женски глас му отговорил, че не се предлагат такива услуги. Подсъдимият се извинил и затворил, а впоследствие получил телефонно обаждане от този номер с искане на информация откъде подсъдимият има номера. В хода на разговора 1 жената, с която разговарял му заявила, че ще го съди. Подсъдимият отново се извинява на тъжителката като заявява, че не е искал да я обиди с телефонното обаждане.

В правото си на лична защита подсъдимият поддържа тезата на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде оправдан като счита, че не е извършил престъпление обаждайки се на номера, който е видял. Посочва, че не е искал да обиди никого и не е знаел, кое лице ползва телефонния номер, на който е позвънил. Отново поднася извиненията си на тъжителката, ако същата се е почувствала обидена. Заявява, че не претендира разноски.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. Т. С. е роден на 20.05.1966 г. в гр. Казанлък, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, вдовец, с висше образование, работи като музикант, живущ в гр. П., ул. „“ № , вх. „“, ет. , ап. .

Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

На 25.11.2022 г. подсъдимият С. Т. С. се намирал в гр. София, ж.к.

„Младост“ на автобусна спирка на масовия градски транспорт, на която видял обява за сексуални услуги и масажи, като били посочен телефонен номер.

Подсъдимият заснел с телефона си обявата и от собствения си телефон с номер ******** около 15:00 часа позвънил на посочения в обявата телефон, който се ползвал от частната тъжителка А. П.. При проведения разговор подсъдимият заявил, че се обажда във връзка с обявата за сексуални услуги, на което тъжителката отговорила, че има грешка. Подсъдимият се извинил и затворил телефона.

По време на така описания разговор тъжителката и нейната колежкасвидетелката П Ф се намирали на ул. „Козлодуй“ в гр. София на трамвайна спирка. Тъй като проведения разговор смутил тъжителката същата по съвет на свидетелката Ф позвънила на телефонния номер, от който било осъществено обаждането и отново разговаряла с подсъдимия, настоявайки да разбере откъде последният има нейния телефонен номер, на което подсъдимият отговорил, че го е намерил на спирка на градския транспорт в ж.к. „Младост“.

Във връзка с телефонното обаждане частната тъжителка подала сигнал в 09 РУ- СДВР. С постановление от 30.01.2023 г. на прокурор при СРП било отказано образуване на досъдебно производство. Постановлението било потвърдено с постановление на прокурор от СГП от 22.03.2023 г.

Впоследствие частната тъжителка депозирала тъжба в СРС и било образувано настоящото наказателно производство от частен характер.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно обясненията на подсъдимия С. Т. С., свидетел П Н Ф, постановление на прокурор при СРП от 30.01.2023г. и постановление на прокурор от 22.03.2023 г., справка за съдимост на подсъдимия.

Следва да се посочи, че между страните не е спорно, че на 2 инкриминираната дата – 25.11.2022 г. подсъдимият С. С. е позвънил по телефона на телефонен номер, ползван от тъжителката А. П. и е провел разговор с нея - това се установява от обясненията на самия подсъдим, а така също и от показанията на свидетелката Найденова, която се е намирала в близост до тъжителка и е успяла да възприеме част от проведения разговор.

Установи се, че при обаждането си подсъдимият е заявил, че се обажда във връзка с обява за предоставяне на еротични услуги и масажи. Следва да се посочи, че точните думи, които е отправил подсъдимият към тъжителката не бяха установени по несъмнен и категоричен начин, тъй като самият подсъдим не възпроизведе точните си реплики. Действително свидетелката Филипова посочи, че в телефонния разговор мъжът е заявил „вие предлагате секс услуги“ и „вие сте компаньонка“, но тези реплики не представляват лично възприятие на свидетелката, а пресъздадено й от тъжителката относно думите на подсъдимия – „когато мъжът й се обади за първи път, той й е казал …“.

Непосредствено преди цитирането на конкретните изрази свидетелят използва минало неопределено време „той й е казал”, което се използва, когато говорещият пресъздава минали събития, на които не е присъствал.

Съдът намира, че показанията на свидетелката относно мястото, на което се намирали с тъжителката, когато подсъдимият е позвънил по телефона, реакцията на тъжителката на разговора, повторното позвъняване и разговор с подсъдимия са достатъчно подробни, детайлни и информативни, поради което съдът ги кредитира. Свидетелката пресъздаде пред съда личните си впечатления относно осъществилите се събития така, както ги е възприела.

Съществени за изясняване на обективната истина и правилното решаване на делото са обясненията на подсъдимия С. С. Достоверността на гласните доказателствени средства, каквито са и обясненията на подсъдимия, зависи както от съпоставката им с други доказателствени средства, така и от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност, вътрешна непротиворечивост, обективност и логичност, с каквито качества дадените от подсъдимия С. обяснения според настоящия съдебен състав се отличават. С оглед правната природа на обясненията на подсъдимия съдът ги подложи на внимателен анализ и прие, че същите отразяват достоверно и информативно осъществилите се събития и извършеното от самия подсъдим.

Същият потвърди, че е позвънил на телефонен номер, посочен в обява за сексуални услуги, но разбирайки, че е сгрешил се извинил на лицето отсреща и приключил разговора. Обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че впоследствие е получил обаждане от същия номер с настояване да посочи от къде се е снабдил с номер на тъжителката се потвърдиха напълно от заявеното от свидетелката Филипова. Съдът се довери на обясненията на подсъдимия и в частта, в която посочи как се е сдобил с номера, на който е позвънил, както и че не познава тъжителката, не е разговарял друг път с нея, нито е целял с обаждането си да я обиди.

Съдът кредитира и писмените доказателствени средства, приети по делото. От справката за съдимост за подсъдимия се установява, че същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият С. Т. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 146, ал.1 НК, за което е предаден на съд.

Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено спрямо 3 частния тъжител А. В. П. престъпление по чл. 146, ал.1 НК, а именно, че в телефонен разговор със същата е отправяне към нея думи, унизителни за честта и достойнството й, като й казал „Търся Ви за сексуални услуги, дадоха ми Вашия номер! Разбрах, че сте компаньонка“.

Обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. Съставът на цитираното престъпление е очертан в чл.

146, ал. 1 НК – „който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие”. Според посочената разпоредба обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице, т.е. обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него проява.

Унизителният характер на казаното или извършеното от дееца се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка относно характера на казаното или извършеното.

На плоскостта на изложеното съдът намира, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпление. На първо място по делото не бяха доказани с категоричност точните думи, които е отправил подсъдимия към тъжителката. Дори и да се приеме обаче, че същият е отправил към тъжителката именно изразите, инкриминирани с тъжбата - „Търся Ви за сексуални услуги, дадоха ми Вашия номер! Разбрах, че сте компаньонка“, то тези изрази сами по себе си не са обидни, унизителни, петнящи честта или доброто име на тъжителката. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че инкриминираните изрази макар и да се отнасят до интимната сфера на гражданите /и конкретно на тъжителката/ не са груби, вулгарни, неприемливи и не изразяват отрицателна субективна оценка на подсъдимия за личността или качествата на тъжителката, нито се касае за унизително отношение към нея. Видно от инкриминираните изрази се твърди, че е използвана учтивата форма при обръщение – „вие“, „вашия номер“, „сте“.

Изразът „компаньонка“ според речника на българския език на БАН, достъпен онлайн на адрес https://ibl.bas.bg/ е със значение на жена компаньон, а думата компаньон пак според същия речник е със значение 1. Човек, който умее да забавлява в компания. 2. Лице, което придружава, съпътства някого; придружител, съпътник, другар. 3. Във висшите кръгове на аристократичните общества — лице, което наемат срещу заплащане за определено време, за да придружава, забавлява член от семейството тоест буквалното значение на използваният израз категорично не е унизителен. Действително в съвременното общество думата може да се използва и със значение на жена, която предоставя сексуални услуги срещу заплащане, но отново следва да се подчертае, че тази дума не е груба, вулгарна, унизителна, а напротив, изразява в учтива форма определено поведение /за сравнение, не се твърди тъжителката да е била наречена проститутка/. С оглед изложеното дори и да се приеме, че подсъдимият е отправил точно инкриминираните изрази към тъжителката, то те не се унизителни и като такива не са съставомерни. Както вече беше подчертано субективното възприятие на лицето към което са отправени изразите относно техния характер е ирелевантен – необходимо е те да са обективно унизителни, което в случая не е така.