Решение № 456 от 02.11.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Ловеч, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310101758 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.74, ал.1 вр.чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДискр.

Производството е образувано по искова молба от К. И. Г. – I гр. Затвора – ***** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – *****, **********.

Ищецът твърди, че на 16.10.2018 г. е приведен от ***** в ****. В ****** е настанен в килия № 108, която се намира на първия етаж в корпуса на затвора, северно крило.

Посочва, че килия № 108 на ***** е с размери около 180 см, на 290 см, с 1 бр. прозорец с размери около 70 см.х 90 см. На един метър навътре от вратата, по цялата ширина на килия № 108 има изградена допълнителна решетка с постоянно заключена решетъчна врата, която не позволява на ищеца да използва цялата площ на килията. След допълнителната решетка килията е оборудвана с 1 бр. легло, 1 бр. маса, 1 бр. стол, 1 бр. шкаф, санитарен възел без преграда и видимост от вратата и мивка с постоянно течаща вода. Твърди се, че общата площ на килия № 108 след допълнителната решетка е около 46 кв.м. От тази площ като се извади площта на санитарния възел, леглото, масата, стола и шкафа, свободната използвана площ в килия №108 остава около 1 кв.м, която площ е под гарантирания минимум по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.

Твърди се още, че осветлението в килия № 108 е постоянно и не се гаси нито през деня, нито през нощта. Изтъква, че същото е недостатъчно и е под минималните изисквания за осветеност в обществени страда, така и жилищни сгради относно спални помещения в общежития, установени Наредба № 49/1976.

1

Ищецът излага, че основанието за подаване на исковата молба е, че администрацията на ****** го е настанила за периода от 18.10.2018 г. до 20.10.2020 г. в килия № 108, която килия е под минималния минимум от площ съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС с открит санитарен възел с видимост от вратата и шпионката, и с недостатъчно осветление съгласно Наредба № 49/1976 г.

Твърди, че същевременно администрацията на ****** при същата присъда и режим като на ищеца настанява лишени от свобода с доживотна присъда на специален режим в спални помещения с гарантирани минимум 4 кв.м. на човек съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, без допълнителна решетка на един метър навътре от вратата със закрит санитарен възел и с нормално осветление, което през нощта се гаси и се включва дежурно осветление.

Наведени са твърдения, че заради това неправомерно и неравно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от свобода от 11 група със същата присъда и режим на ищеца е писал жалби да се прекрати неравното третиране в ****** и да бъде преместен в спално помещение с осигурени минимум 4 кв.м. площ съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗ със закрит санитарен възел и осветление съгласно Наредба №49/1976 г. Въпреки наличието на място и на свободно спално помещение, ищецът не е бил преместен.

Счита, че от съпоставянето на двете фактически положения е видно, че те се различават едно от друго след като ръководството на ****** са третирали ищеца понеблагоприятно за периода от 18.10.2018 г. до 20.10.2020 г. в сравнение с другите лишени от свобода с доживотни присъди на специален режим. Твърди, че това фактическо положение е поставило ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо другите лишени от свобода с доживотни присъди от ******. Според ищеца, това негово различно третиране от страна на ответника ГДИН е било на основата на неговото лично положение, произход и местожителство и е породило в ищеца притеснения, неудобство, унижение на човешкото достойнство, породени чувства на отритнатост, незащитеност, страх и липса на желание.

Въз основа изложеното в обстоятелствената част на ИМ е отправено ИСКАНЕ съдът да признае за установени твърдяните от ищеца действия и бездействия на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – ***** за незаконосъобразни, извършени в противоречия с дискриминационното законодателство, за периода от 18.10.2018 г. до 20.10.2020 г. и присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000лв, в резултат от неправомерно и неравно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от свобода от 11 група в ******, със същата присъда и режим като на ищеца, което породило за ищеца притеснения, неудобства, унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, незащитеност, страх и липса на желание за живот, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното им изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

2

Постъпил е писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощник - юрисконсулт Галя Г.ева. Ответникът излага, че ищецът К. Г. е постъпил в Затвора в гр. Ловеч на 16.10.2018 г., преведен от Затвора – Враца, търпи наказание доживотен затвор, наложено с присъда № 11/07.04.2003 г. по НОХД №14/2003 г. на Окръжен съд – Ловеч, при специален режим. Сочи, че в затвора – Ловеч ищецът е разпределен да изтърпява наказанието си в 11 гр., в която се разпределят осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, с начало на изтърпяване на наказанието – 18.10.2002 г. На основание Заповед № Л-3905/18.09.2020 г. на зам.главния директор на ГДИН Г. е преведен в Затвора – София на 20.10.2020 г. за доизтърпяване на наложеното наказание. В отговора на ИМ е застъпено становище за допустимост на предявените искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДискр, но същите са оспорени като неоснователни по подробно изложените в отговора съображения.

В с.з.ищецът –К. И. Г. се явява лично и със служебно назначен процесуален представител – адв. Х. И.. Поддържа иска и моли като основателен и доказан, да бъде уважен в пълния претендиран размер.Подробни фактически и правни доводи са изложени в хода на устните състезания.

Ответникът-Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”-гр.София се представлява от юрисконсулт Г.ева. Застъпва становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.Подробни аргументи са развити в писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно служебно извършената справка в НБД „Население“ ищецът К. И. Г. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Ловеч, ул.“Осъмска“№38, вх.Е, ет.1, ап.2.

Не се спори по делото, че през процесния период от време, ищецът К. И. Г. търпи наказание „Доживотен затвор” в Затвора в гр.Ловеч, където е преведен на 16.10.2018 г. от Затвора – Враца. Наказанието е наложено с Присъда № 11/07.04.2003 г. по НОХД №14/2003 г. на Окръжен съд – Ловеч, в сила от 25.04.2005 г. С Определение № 522/26.07.2017 г. по ЧНД № 433/2017 г. по описа на ВрОС режимът на изтърпяване на наказанието доживотен затвор, наложено с посочената присъда, по предложение на началника на Затвора – Враца, е заменен от „строг“ на „специален“, под засилен надзор и охрана.

Установява се, че на основание Заповед № 3905/18.09.2020 г. на заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Г. е преведен в Затвора – София на 20.10.2020 г. за доизтърпяване на наложеното наказание.

Безспорно е установено, че в периода от 16.10.2018 г. до 20.10.2020 г. ищецът К. Г. е пребивавал в ******. Същият е бил настанен в XI група в Зоната за повишена сигурност, в която се настаняват осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна в съответствие с изискването на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС, като е въдворен в килия №108.

Съгласно изготвената и приложена по делото Справка с Рег.№ 1204 от 23.03.2022 3 г.на ответната ГДИН, в изпълнение на разпоредбата на чл.54 от ППЗИНЗС лишените от свобода на специален режим изтърпяват наказания в затвори от закрит тип и се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. В съответствие с изискването на закона за засилен надзор и охрана осветлението в килиите не се изключва.

Килиите имат изграден с преграда собствен санитарен възел с постоянно течаща вода, прозорците са с алуминиева дограма, отваряеми, осигурен е достъп до светлина и чист въздух, съобразно изискването на чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В килията има легло, маса, стол и шкаф, които са закрепени неподвижно за пода. В съответствие с чл.21, ал.1 от ППЗИНЗ спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Видно от справката, лишените от свобода с доживотни присъди в затвора – Ловеч се настаняват на два етажа. Помещенията на втория етаж са със собствен санитарен възел, изграден към килията, отделен със стена и врата, като всички килии в коридора са идентични. Помещенията на първия етаж, в които се настаняват лица с доживотни присъди в затвора – Ловеч, също са със собствен санитарен възел, отделен с преграда и без врата, като всички килии в коридора са идентични.

По отношение на горните факти, както и относно начина, по който ищецът е реагирал на настаняването си в килия №108 и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял от престоя си там, по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. В. В. и Х. А. Х..

От показанията на св. В. се установява, че през 2018 г. е пребивавал в ******, в 11 група, на 1 етаж, килия № 106. Преди това бил на втория етаж в 215 килия, като е преместен на първия етаж през м. септември 2018 г. Посочва, че ищецът К. Г. бил докаран от Затвора – Враца в средата на м.октомври 2018 г. и бил въдворен в килия № 108 на първия етаж, през една килия от неговата. Твърди, че килиите на първия етаж са идентични. Пояснява, че от ляво са килиите на 11 група, а от дясно – килиите на карцера за изтърпяване на дисциплинарно наказаните. Всички килии на етажа са малки, около 5 кв.м, на две нива са – от вратата до второто ниво има около 80 см., а второто ниво е на около 30 см. по-високо от първото.Сочи, че в килия № 107 и №108, в която бил настанен ищецът, помещението има две врати – една вътрешна тежка решетъчна, която прегражда самата килия на две, и външна врата. Свидетелят заявява, че е пребивавал няколко дни в килия №108, поради което е детайлно е запознат и може да я опише, както и да направи сравнение. Изтъква, че монтираната решетка от вътрешната страна прегражда самата килия и всъщност остава помалко от 1 кв.м. за придвижване. Отбелязва, че в помещението има и тоалетна с малка мивка, като е поставена декоративна преграда към леглото. Твърди, че „фактически цялата килия представлява една тоалетна с легло, защото една нормална тоалетна е около 5 кв.м.“ Посочва още, че в килия №108 има малко столче /с размери 25х25/, хванато за пода, който е от теракот. На вътрешната решетка има монтирана стойка за телевизор или масичка, без да може да определи конкретно, с размери около 30смх40см. Има също и шкаф около 1,20 4 м.висок и легло. Описва, че помещението има прозорец, като само една част е отваряема.

Относно осветлението, посочва, че е луминисцентно, високо над входната врата, силно е и тъй като свети денонощно, пречи както да се гледа телевизор, така и да се спи. Свидетелят твърди, че има случаи, когато тоалетната връща миризма от мръсния канал и „мирише ужасно“. Отделно от това, тръбите на тоалетната /Ф12/ вървят през килията и шуми, вкл. и от горните три етажа,, „все едно живееш под водопад“, поради което не може нормално да се спи и да се осигури 8 часа непрекъсната почивка. Според показанията на св. В., когато ищецът бил в килия №8 имало много свободни места на втория етаж, където са килии за лишени от свобода със същия режим, които са по-големи, с възможност да бъдат настанени по трима, дори четирима души. Изтъква, че килиите на втория етаж не са с открита тоалетна, както е в тези на първия етаж, а са закрити и с преградни стени от пода до тавана с врата, с прозорец за вентилация и квадратура според изискванията. Има нормална маса със столчета и можеш да седнеш да се храниш нормално. Прави сравнение, че в килията на първия етаж това е невъзможно, тъй като масата е малка и ако на нея е телевизора, няма място за хранене и затова се хранят на леглото или прави. Свидетелят твърди, че килиите на карцера са абсолютно идентични с килия №108, с тази разлика, че в наказателните килии нямат право на цигари, кафе, телевизор и багаж. Заявява, че К. пред него многократно е правил опити да се премести от тази килия, за което уведомявал отрядния ръководител Лишев. Знае, че и писмено е подавал молби за преместване на втория етаж, но отрядният му казвал, че „те са там не да ни вършат работа, а точно обратното, да ни пречат“.